Константин Цанев

Константин Цанев
	Български актьор и журналист
Роден	Константин Александров Цанев 18 октомври 1953 г. (67 г.) София, Народна република България
Професия	актьор; журналист
Уебсайт	Страница в IMDb

Константин Цанев е български актьор и журналист.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 октомври 1953 г. в гр. София.^[1] Той е племенник на Людмил Кирков.

Кариера 1977 – 1989[редактиране | редактиране на кода]

През 1977 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ (днешния НАТФИЗ) в класа на проф. Енчо Халачев.^[1]

Още като студент се снима във филма „Пътят към София“ (5-сериен тв, 1978), с който става много известен.

Дългогодишен актьор на сцената на Народния театър „Иван Вазов“, гр. София (1977−1990).^[1] Гастролира в Театър 199.^[1]

Често се снима в постановките на Телевизионния театър. Носител на национални награди.^[1]

Кариера след 1989[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 г. заминава за Германия, където започва работа като журналист в българската редакция на радио Дойче веле в Кьолн.^[1]

През 2007 г. се снима в българския сериен телевизионен филм Людмил и Руслана (2008) (сц. Пенчо Ковачев, реж. Мариана Евстатиева-Биолчева).

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Първата му съпруга е българската актриса Мария Каварджикова, от която има 2 дъщери: Александра и Гергана. През 1994 г. се развеждат. По-късно сключва брак с германка, от която има близнаци: Константин и Елена.

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

„Бяг“ (от Михаил Булгаков) – Сергей Голубков (дебют на сцената на Народния театър) (1977)^[1]
„Сенки“ (от М. Е. Салтиков-Шчедрин) – Набойкин^[1]
„Дипломати“ (от Н. Драгова и П. Стефанов) – Княз Церетелев^[1]
„За честта на пагона“ (от Камен Зидаров) – Поручик Панов^[1]
„Под игото“ (по Иван Вазов) – Викентий^[1]
„Черна комедия“ (от Питър Шафър) – Харолд Гориндж^[1]
„Бресткият мир“ (от М. Шатров) – Свердлов^[1]
„Процесът по издирване тялото на Исус Назарянина“ (от Ст. Гечев) – Обвинителят^[1]

Телевизионен театър

„Виновно време“ (1990) (Марко Семов)
„Жребий“ (1989) (Васил Пекунов)
„Гълъб за сърдечни послания“ (1989) (Неда Антонова)
„Милионерът“ (1989) (от Йордан Йовков, реж. Павел Павлов)
„Новото пристанище“ (1987) (по едноименната сатира на Ст. Л. Костов, реж. Емил Капудалиев)
„Години на странствуване“ (1987) (Александър Арбузов), 2 части
„Гнездото на глухаря“ (1987) (Виктор Розов)
„Свекърва“ (1986) (по Антон Страшимиров, тв адаптация и реж. Павел Павлов)
„Мадам Сан Жен“ (1986) (Викториен Сарду)
„Руска“ (1986) (Иван Вазов)
„Хляб наш насущний“ (1986) (Първан Стефанов)
„Два картофа и шише лимонада“ (1986) (Карел Чапек)
„След сезона“ (1985) (Димитър Начев)
„Огненият кръг“ (1984) (Светослав Славчев)
„Каменният гост“ (1983) (от Александър Пушкин, реж. Павел Павлов)
„Ана Кристи“ (1983) (от Юджийн О'Нийл)
„История на отживялото живуркане“ (1979) (Михаил Салтиков-Шчедрин и Сергей Михалков), 2 части – Глумов
„Разплатата“ (1982) (от Алфред дьо Вини, реж. Павел Павлов)
„Наздраве“ (1982) (от Пиер Шено)
„Майка на своите деца“ (1981) (от Александър Афиногеев)
„Гешефт“ (1980) (от Октав Мирбо)
„Войната свършва днес“ (от Боян Биолчев)
„Гледна точка“ (1977) (от Василий Шукшин)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
2008	Людмил и Руслана (тв сериал)	6		Людмил
1989	Разводи, разводи			Стефан, съпруг на Мария и свидетелят на ищеца (в 3-та: „Свидетелите“)
1988	Вечери в Антимовския хан	2		поручик Алтънов
1987	Ева на третия етаж			Маринов
1987	Човек на паважа			Новаков
?	Златна сватба	2
1986	Дом за нашите деца	5		лекар, колега на Ана Алданова (в 3 серии: II, III, V)
1985	Скакалци			Борис Проданов
1984	Битката за Бяла Сълзлийка	3
1984	Не знам, не чух, не видях (тв)			Атанас Добрев, управителят на супермаркета
1984	Кажи им, майко, да помнят	6		Чапай, командира на партизанския отряд (в 2 серии: III и IV)
1983	Константин Философ	6		Методий (в 2 серии: I, VI)
1983	Семейство Карастоянови – (Карастояновы)	4	СССР / България
1983	Последни желания
1981	Търновската царица			Хаджихристов „конте Кокорко“
1981	Руският консул	2		Хаим паша
1980	Стършел – (Овод)	3	СССР	Рикардо
1979	Бедният Лука
1978	Пътят към София (Путь к Софии) (тв сериал)	5	България / СССР	Андреа Будинов
1976	Допълнение към закона за защита на държавата	2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 499

„Константин Цанев: Имам девет жени в живота си“ – интервю, взето от Димитър Генчев, публикувано на 26.07.2013 г. на сайта standartnews.com
„Актьорът Константин Цанев – баща и дядо едновременно“ – статия от 14.03.2011 г., публикувана на сайта mamita-bg.com, архивирана на сайта archive.org
„ВИТИЗ събра Константин Цанев и Мария Каварджикова, Кьолн ги раздели“ – статия от Пенчо Ковачев, публикувана на 18.05.2014 г. на сайта 24chasa.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[botadded-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о Енциклопедия на българския театър: Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Второ преработено и допълнено издание. С.: Труд, 2008, с. 499

[1]