Константин Цанев
| Константин Цанев | |
|---|---|
| Български актьор и журналист | |
| Роден |
Константин Александров Цанев
|
|
|
|
| Професия |
актьор журналист |
.svg){kind=small}
Константин Цанев е български актьор и журналист.
Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 18 октомври 1953 г. в гр. София.[1]
Кариера 1977 – 1989[редактиране | редактиране на кода]
През 1977 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ (днешния НАТФИЗ) в класа на проф. Енчо Халачев.[1]
Още като студент се снима във филма „Пътят към София“ (5-сериен тв, 1978), с който става много известен.
Дългогодишен актьор на сцената на Народния театър „Иван Вазов“, гр. София (1977−1990).[1] Гастролира в Театър 199.[1]
Често се снима в постановките на Телевизионния театър. Носител на национални награди.[1]
Кариера след 1989[редактиране | редактиране на кода]
През 1990 г. заминава за Германия, където започва работа като журналист в българската редакция на радио Дойче веле в Кьолн.[1]
През 2007 г. се снима в българския сериен телевизионен филм Людмил и Руслана (2008) (сц. Пенчо Ковачев, реж. Мариана Евстатиева-Биолчева).
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Първата му съпруга е българската актриса Мария Каварджикова, от която има 2 дъщери: Александра и Гергана. През 1994 г. се развеждат. По-късно сключва брак с германка, от която има близнаци: Константин и Елена.
Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]
- „Бяг“ (от Михаил Булгаков) – Сергей Голубков (дебют на сцената на Народния театър) (1977)[1]
- „Сенки“ (от М. Е. Салтиков-Шчедрин) – Набойкин[1]
- „Дипломати“ (от Н. Драгова и П. Стефанов) – Княз Церетелев[1]
- „За честта на пагона“ (от Камен Зидаров) – Поручик Панов[1]
- „Под игото“ (по Иван Вазов) – Викентий[1]
- „Черна комедия“ (от Питър Шафър) – Харолд Гориндж[1]
- „Бресткият мир“ (от М. Шатров) – Свердлов[1]
- „Процесът по издирване тялото на Исус Назарянина“ (от Ст. Гечев) – Обвинителят[1]
Телевизионен театър
- „Виновно време“ (1990) (Марко Семов)
- „Жребий“ (1989) (Васил Пекунов)
- „Гълъб за сърдечни послания“ (1989) (Неда Антонова)
- „Милионерът“ (1989) (от Йордан Йовков, реж. Павел Павлов)
- „Новото пристанище“ (1987) (по едноименната сатира на Ст. Л. Костов, реж. Емил Капудалиев)
- „Години на странствуване“ (1987) (Александър Арбузов), 2 части
- „Гнездото на глухаря“ (1987) (Виктор Розов)
- „Свекърва“ (1986) (по Антон Страшимиров, тв адаптация и реж. Павел Павлов)
- „Мадам Сан Жен“ (1986) (Викториен Сарду)
- „Руска“ (1986) (Иван Вазов)
- „Хляб наш насущний“ (1986) (Първан Стефанов)
- „Два картофа и шише лимонада“ (1986) (Карел Чапек)
- „След сезона“ (1985) (Димитър Начев)
- „Огненият кръг“ (1984) (Светослав Славчев)
- „Каменният гост“ (1983) (от Александър Пушкин, реж. Павел Павлов)
- „Ана Кристи“ (1983) (от Юджийн О'Нийл)
- „История на отживялото живуркане“ (1979) (Михаил Салтиков-Шчедрин и Сергей Михалков), 2 части – Глумов
- „Разплатата“ (1982) (от Алфред дьо Вини, реж. Павел Павлов)
- „Наздраве“ (1982) (от Пиер Шено)
- „Майка на своите деца“ (1981) (от Александър Афиногеев)
- „Гешефт“ (1980) (от Октав Мирбо)
- „Войната свършва днес“ (от Боян Биолчев)
- „Гледна точка“ (1977) (от Василий Шукшин)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2008 | Людмил и Руслана | 6 | Людмил | |
| 1989 | Разводи, разводи | Стефан, съпруг на Мария и свидетелят на ищеца (в 3-та: „Свидетелите“) | ||
| 1988 | Вечери в Антимовския хан | 2 | поручик Алтънов | |
| 1987 | Ева на третия етаж | Маринов | ||
| 1987 | Човек на паважа | Новаков | ||
| ? | Златна сватба | 2 | ||
| 1986 | Дом за нашите деца | 5 | лекар, колега на Ана Алданова (в 3 серии: II, III, V) | |
| 1985 | Скакалци | Борис Проданов | ||
| 1984 | Битката за Бяла Сълзлийка | 3 | ||
| 1984 | Не знам, не чух, не видях | Атанас Добрев, управителят на супермаркета | ||
| 1984 | Кажи им, майко, да помнят | 6 | Чапай, командира на партизанския отряд (в 2 серии: III и IV) | |
| 1983 | Константин Философ | 6 | Методий (в 2 серии: I, VI) | |
| 1983 | Семейство Карастоянови – (Карастояновы) | 4 | СССР / България | |
| 1983 | Последни желания | |||
| 1981 | Търновската царица | Хаджихристов „конте Кокорко“ | ||
| 1981 | Руският консул | 2 | Хаим паша | |
| 1980 | Стършел – (Овод) | 3 | СССР | Рикардо |
| 1979 | Бедният Лука | |||
| 1978 | Пътят към София – (Путь к Софии) | 5 | СССР / България | Андреа Будинов |
| 1976 | Допълнение към закона за защита на държавата | 2 |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- „Константин Цанев: Имам девет жени в живота си“ – интервю, взето от Димитър Генчев, публикувано на 26.07.2013 г. на сайта standartnews.com
- „Актьорът Константин Цанев – баща и дядо едновременно“ – статия от 14.03.2011 г., публикувана на сайта mamita-bg.com, архивирана на сайта archive.org
- „ВИТИЗ събра Константин Цанев и Мария Каварджикова, Кьолн ги раздели“ – статия от Пенчо Ковачев, публикувана на 18.05.2014 г. на сайта 24chasa.bg
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Константин Цанев в
Internet Movie Database - ((ru)) Константин Цанев в КиноПоиск
- ((ru)) Константин Цанев в Кино-Театр
