В очакване на Годо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
В очакване на Годо
En attendant Godot
A student production of "Waiting for Godot".jpg
АвторСамюъл Бекет
Създаване1949 г.
Франция
Първо издание1952 г.
Франция
ИздателствоМинюи
Оригинален езикфренски
ЖанрДрама, Модернизъм, Абсурдизъм, Сатира, Хумор
Видпиеса

ПреводачБояна Петрова / 1980
НачалоEstragon (renonçant à nouveau) — Rien à faire.
КрайEstragon — Allons-y. [Il ne bougent pas.]
В очакване на Годо в Общомедия

В очакване на Годо (на френски: En attendant Godot, на английски: Waiting for Godot)) е пиеса в две действия, написана от нобелиста Самюъл Бекет на френски език между 9 октомври 1948 и 29 януари 1949 г.[1] и публикувана през 1952 г. в Париж от издателство Minui. След това пиесата е преведена от автора на английски.

Първото представление е играно в парижкия Théâtre de Babylone на 5 януари 1953 г., режисирано от Роже Блен, който изпълнявал и една от ролите. Липсата на непосредствено разбираемо послание първоначално предизвиквало бурни реакции на публиката. Впоследствие пиесата се утвърждава като една от знаковите творби на модерната драматургия, призната е за „най-влиятелното англоезично драматургично произведение на XX век“.[2] Поставяна е многократно по сцените на европейските театри, както и на други места по света.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Владимир и Естрагон (индийска постановка на пиесата, юни 2010)

При първото издание на оригиналния френски текст липсва стандартното разделяне на действия и сцени. При превода на английски и по-късно се установява делението на 2 действия.

Декорът е описан лаконично с три думи: път, дърво, вечер.

Главните действащи лица са Владимир и Естрагон, в хода на представлението се появяват още Лъки и Поцо, както и едно момче, което носи вести – общо пет (като не се брои Годо, който бива очакван).

Тълкувания[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 60-те години на миналия век критикът Мартин Еслин използва описанието театър на абсурда, а парадигматичен пример за това понятие става пиесата на Бекет. Тъй като собственият ѝ автор никога не е предлагал насоки за разбиране, а само е отричал натрапваните тълкувания, вариантите за нейното обяснение са многобройни и равностойни[3].

В България[редактиране | редактиране на кода]

На български език пиесата е преведена през 1980 г.[4] от Бояна Петрова. През 1988 г. на публиката в Созопол е представено първо действие от пиесата[5]. Най-новата ѝ постановка е в Сатиричния театър през зимния сезон на 2008 г.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ackerley and Gontarski 2006, p. 172.
  2. Berlin, N., ‘Traffic of our stage: Why Waiting for Godot?’ Архив на оригинала от 2007-08-04 в Wayback Machine. в The Massachusetts Review, Autumn 1999
  3. ((en)) ((fr)) Обстойна библиография
  4. Самюъл Бекет, В очакване на Годо: Трагикомедия в 2 действия, София: Народна култура, 1980.
  5. В рамките на т.нар. Празници на изкуствата „Аполония“, режисура на Леон Даниел; в последните дни на годината пълното представление е показано в Театъра на българската армия (София).
  6. Обява на Сатиричния театър

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]