Сотир Майноловски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сотир Майноловски
Роден Сотир Стоянов Майноловски
Починал
21 ноември 2007 г. (77 г.)
София, Грешка в Lua в mw.wikibase.entity.lua на ред 88: data.schemaVersion must be a number, got nil instead. България
Деца Славелена Майноловска - актриса

Сотир Стоянов Майноловски е български актьор=

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 октомври 1930 г. във Варна. През 1958 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“).

Творческият му път започва Драматичен театърДобрич (1959-1964). След преместването си в София играе в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1964-1967), Театър Сълза и смях (от 1967-), Театър 199 и Младежки театър „Николай Бинев“. Последните години преди пенсионирането си Майноловски е директор на Младежкия театър до 1997 година.

Член на СБФД.

Има няколко запомнящи се роли в българското кино. Играе във филмите „Цар и генерал“, „Най-добрият човек, когото познавам!“, „Мъже в командировка“, „Ламята“, „Вик за помощ“, „Понеделник сутрин“, „Закъсняло пълнолуние“ и други.

Участвал е и в шоупрограми на редакция „Хумор, сатира и забава“ на Българското национално радио.[1]

Сотир Майноловски умира на 21 ноември 2007 г. в София.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Заслужил артист (1986).
  • Орден „Кирил и Методий“ - I степен.
  • „Медал за заслуги“ към БНА (1974).
  • I награда на III национален преглед на българската драма и театър ((1963).
  • II награда за мъжка роля на районен преглед за ролята на (Сотир) от Голямото завръщане (1963).
  • II награда на преглед „Театърът през вековете“ (Велико Търново, 1969).

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

ТВ театър

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1999 Тувалу - (Tuvalu) Германия / Великобритания политик
1996 Закъсняло пълнолуние България / Унгария старецът с наследството
1987 Време за път 5 бащата на Гюлев
1986 Ешелоните кметът Гошо
1986 Вик за помощ капитан на рибарския кораб
1985 Характеристика
1985 Васко да Гама от село Рупча 6 радистът
1984 Издирва се...
1984 Спасението бай Димитър, кафеджията
1983 Римска делва
1983 Къде живееш? лелинчо
1983 Есенно слънце Карабашев
1980 Може би фрегата шофьорът
1980 Кръвта остава селският тръговец
1980 Трите смъртни гряха „Варната“
1980 Спилитим и Рашо 20 (в 5-та серия)
1977 Четвъртото измерение 5 рентгенологът
1977 Слънчев удар
1977 Петимата от PMC 5
1977 Лъжовни истории 2 нов. Мито (в новелата „Дуел 77“)
1977 Четири часа пеене пъдарят
1976 Момичето с хармоничката Гарибалди
1976 Спомен за близначката
1976 Щурец в ухото Генади, мъжът на Нела
1975 Двамата полицай
1974 Ламята дърваря Пръчови гащи
1974 Зарево над Драва 2 Руси
1973 Последна проверка 12
1973 Най-добрият човек, когото познавам! Стоилчо Антов
1972 Тихият беглец селянинът с магарето
1971 Демонът на империята 10 чорбаджията
1970 Князът беден селянин
1969 Тръгни на път Велко
1969-1971 На всеки километър 26 Благо Пешев (в 6-та серия „Осем без десет“ - 1969)
1969 Признание началникът на пощата
1969 Мъже в командировка 3 нов. (в новелата „Епизодът“)
1968 Гибелта на Александър Велики Константин Тих
1967 Най-дългата нощ картоиграч в купето
1966 Понеделник сутрин фоторепортерът
1966 Цар и генерал командващият разстрела

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за