Стефан Костов (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Стефан Костов.

Стефан Костов
Роден 30 март 1879 г.(1879-03-30)
Починал 27 септември 1939 г. (на 60 г.)
Професия писател, етнограф
Националност Флаг на България България
Жанр комедия

Стефан Лазаров Костов (често произнасян като Сте Ле Костов от съкращението Ст. Л. Костов) е български писател и етнограф, определян като най-изтъкнатия български комедиограф.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1879 година в София. Баща му, Лазар Костов е деец на национално-освободителното движение от Разложко. През 1902 година Стефан Костов завършва Славянска филология във Висшето училище в София. Като студент той се занимава с журналистика - дейност, която продължава и една година след завършването си. От 1903 година е учител в София и Пловдив. През 1906 година специализира Славянска филология и етнография във Виена и в Германия при Ватрослав Ягич, Вацлав Вондрак, Милан Решетар и други. В 1908 година работи в близкия до Народната партия вестник „Реч“.[1] От 1909 година е уредник, а от 1924 година е директор на Етнографския музей в София - пост, който заема до смъртта си. По време на Първата световна война като етнограф към Първа българска армия прави проучвания във Вардарска Македония.

От 1923 година е член Артистичния съвет при Народния театър в София, от 1926 година е негов председател, а през 1927 година, за кратко е и директор на театъра.

От 1929 година е дописен член на БАН. Член е и на Македонския научен институт, негов подпредседател.[2]

Литературно творчество[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Костов е автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси, измежду които най-известни са "Големанов" (1927), "Златната мина" (1925), "Вражалец" (1933) и други, влизащи и днес в репертоарите на родните театри. В тях Ст. Л. Костов гневно и саркастично излива своя протест и възмущение от нравствената и политическа поквара на своето време.

Стефан Костов е автор и на къси хумористични разкази, част от които са събрани в сборника "Царската сватба" (1936).

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Литертурни творби[редактиране | редактиране на кода]

Постановката „Златната мина“ в Охрид, 1942 г.
  • "Мъжемразка" - комедия (1914)
  • "Златната мина. Комедия в 4 действия", София, 1925 (София, 1929)
  • "Големанов. Комедия в 3 действия", София, 1928 (София, 1935)
  • "Морската болест" (1929)
  • "Симеон. Историческа драма в 3 действия", София, 1929
  • "Тя и двамата. Драма в 3 действия", София, 1929
  • "Главчо и царската дъщеря. Игра с кукли", София, 1929
  • "Гонизаякът. Комедия в 1 действие", София, 1930
  • "Новото пристанище" (1931)
Дефисто в постановката „Женско царство“, 2013 г.
  • "Женско царство. Комедия", София, 1931
  • "От много ум. Държавните липи. Женско царство. Едноактни комедии", София, 1931
  • "Чл. 223. Комедия в 3 действия", София, 1931
  • "Скакалци. Комедия в 3 действия", Пловдив, 1931
  • "Патичета". Комедия в 1 действие", София, 1931
  • "Вражалец. Комедия в 4 действия", София, 1933
  • "Царската сватба. Хумористични разкази", София 1936, 172 с.
  • "Държавните липи. Комедия", София 1937
  • "Комедия без име" (1938)
  • "Избрани творби", София 1943
  • "Големанов, Златната мина. Комедии", София, 1953
  • "Комедии", София 1961

Научни съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Изображенията на Св. Георги в българския народен накит, В: Сб. Л. Милетич, 1912, с. 187-201
  • Култът на Герман у българите (1912)
  • Амулети против уроки, Известия на Народния етнографски музей, 1/2/, 1921, с. 91-100
  • Български народни шевици (в съавторство с Евдокия Петева), ч.II Югозападна България и Македония, София 1928
  • Трънска носия, Известия на Народния етнографски музей, 8, 8-9, 1929, с. 135-148
  • Белодрешковци в Северозападна България, Известия на Народния етнографски музей, 10-11, 1932, с. 73-110
  • Селски бит и изкуство в Софийско (в съавторство с Евдокия Петева), София 1935, 207 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 202. ISBN 954321056X
  2. Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 1, с. 146, 160.
     Портал „Македония“         Портал „Македония