Стефан Костов (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Стефан Костов.

Стефан Костов
Роден 30 март 1879 г.(1879-03-30)
Починал 27 септември 1939 г. (на 60 г.)
Професия писател, етнограф
Националност българин
Жанр комедия

Стефан Лазаров Костов (често произнасян като Сте Ле Костов от съкращението Ст. Л. Костов) е български писател и етнограф, определян като най-изтъкнатия български комедиограф.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1879 година в София. Баща му, Лазар Костов е деец на национално-освободителното движение от Разложко. През 1902 година Стефан Костов завършва Славянска филология във Висшето училище в София. Като студент той се занимава с журналистика - дейност, която продължава и една година след завършването си. От 1903 година е учител в София и Пловдив. През 1906 година специализира Славянска филология и етнография във Виена и в Германия при Ватрослав Ягич, Вацлав Вондрак, Милан Решетар и други. В 1908 година работи в близкия до Народната партия вестник „Реч“.[1] От 1909 година е уредник, а от 1924 година е директор на Етнографския музей в София - пост, който заема до смъртта си. По време на Първата световна война като етнограф към Първа българска армия прави проучвания във Вардарска Македония.

От 1923 година е член Артистичния съвет при Народния театър в София, от 1926 година е негов председател, а през 1927 година, за кратко е и директор на театъра.

От 1929 година е дописен член на БАН. Член е и на Македонския научен институт, негов подпредседател.[2]

Литературно творчество[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Костов е автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси, измежду които най-известни са "Големанов" (1927), "Златната мина" (1925), "Вражалец" (1933) и други, влизащи и днес в репертоарите на родните театри. В тях Ст. Л. Костов гневно и саркастично излива своя протест и възмущение от нравствената и политическа поквара на своето време.

Стефан Костов е автор и на къси хумористични разкази, част от които са събрани в сборника "Царската сватба" (1936).

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Литертурни творби[редактиране | редактиране на кода]

Постановката „Златната мина“ в Охрид, 1942 г.
  • "Мъжемразка" - комедия (1914)
  • "Златната мина. Комедия в 4 действия", София, 1925 (София, 1929)
  • "Големанов. Комедия в 3 действия", София, 1928 (София, 1935)
  • "Морската болест" (1929)
  • "Симеон. Историческа драма в 3 действия", София, 1929
  • "Тя и двамата. Драма в 3 действия", София, 1929
  • "Главчо и царската дъщеря. Игра с кукли", София, 1929
  • "Гонизаякът. Комедия в 1 действие", София, 1930
  • "Новото пристанище" (1931)
Дефисто в постановката „Женско царство“, 2013 г.
  • "Женско царство. Комедия", София, 1931
  • "От много ум. Държавните липи. Женско царство. Едноактни комедии", София, 1931
  • "Чл. 223. Комедия в 3 действия", София, 1931
  • "Скакалци. Комедия в 3 действия", Пловдив, 1931
  • "Патичета". Комедия в 1 действие", София, 1931
  • "Вражалец. Комедия в 4 действия", София, 1933
  • "Царската сватба. Хумористични разкази", София 1936, 172 с.
  • "Държавните липи. Комедия", София 1937
  • "Комедия без име" (1938)
  • "Избрани творби", София 1943
  • "Големанов, Златната мина. Комедии", София, 1953
  • "Комедии", София 1961

Научни съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Изображенията на Св. Георги в българския народен накит, В: Сб. Л. Милетич, 1912, с. 187-201
  • Култът на Герман у българите (1912)
  • Амулети против уроки, Известия на Народния етнографски музей, 1/2/, 1921, с. 91-100
  • Български народни шевици (в съавторство с Евдокия Петева), ч.II Югозападна България и Македония, София 1928
  • Трънска носия, Известия на Народния етнографски музей, 8, 8-9, 1929, с. 135-148
  • Белодрешковци в Северозападна България, Известия на Народния етнографски музей, 10-11, 1932, с. 73-110
  • Селски бит и изкуство в Софийско (в съавторство с Евдокия Петева), София 1935, 207 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 202. ISBN 954321056X
  2. Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 1, с. 146, 160.
     Портал „Македония“         Портал „Македония