Лъжовни истории

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лъжовни истории
РежисьориМая Вапцарова
СценаристиГеорги Мишев
В ролитеКатя Паскалева,
Петър Петров,
Иван Григоров,
Антон Карастоянов
МузикаАлександър Бръзицов
Кирил Цибулка
ОператорДимко Минов
РазпространителБЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ
Студия за игрални филми
Творчески колектив „ХЕМУС“
Премиера10 юни 1977 г.
Времетраене66 минути (2 новели)
Страна България
Езикбългарски
Цветностцветен
Външни препратки
IMDb

„Лъжовни истории“ е български игрален филм (комедия) от 1977 година на режисьора Мая Вапцарова, по сценарий на Георги Мишев. Оператор е Димко Минов. Музиката във филма е композирана от Александър Бръзицов и Кирил Цибулка.

Филмът е съставен от две самостоятелни новели, обединени от хумора на Георги Мишев.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

„Дуел 77“

Селски самодеен театър подготвя постановката „Румена войвода“. В главната роля е хубавата Ефросина. Партнира ѝ селският хубавец Детелин. Мъжът на Ефросина Ралчо се измъчва от ревност. По време на лов той убива голям заек и ловната дружинка, начело с Детелин, се самопоканва в дома му. Комплиментите им към домакинята засилват подозренията на съпруга. В деня на премиерата Ралчо зарежда с истински патрон пушката, с която Румена войвода убива героя на Детелин. В последния миг, уплашен от постъпката си, той изскача с вик на сцената и стреснатата Ефросина го прострелва. Ревнивецът стене у дома си, а съпругата му го превързва и жаловито го гълчи.

„5+1“

Пенсионерът бай Данчо печели голямата награда от тотото – 15000 лв. Самотният човек няма за какво да изхарчи парите. Единствената му радост е да ходи всеки ден да пазарува при красивата продавачка Ангелина. Старецът решава да си купи една нощ с нея. Тя посреща предложенията му с насмешка, но когато сумата достига 1000 лв., решава да сподели с мъжа си. Обзет от алчност, той я увещава да поиска 5000 лв., а после да упои стария човек. Ангелина се съгласява. В уречената нощ тя отива в дома на бай Данчо. Опитът да го упои е безуспешен и тя е принудена да изтърпи унижението. Прибира се смазана, а мъжът ѝ я посреща озлобен. Скоро след това, заобиколени от завистливи съседи, съпрузите мият грижливо новата си кола [1].

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

  • „5+1“
Изпълнител Роля
Катя Паскалева Ангелина
Петър Петров Дядо Данчо
Иван Григоров Начо
Антон Карастоянов
Димитър Бочев аптекарят
Надя Савова
Любомир Димов
Румяна Първанова
Стефан Кедев

Творчески и технически екип[редактиране | редактиране на кода]

Сценарий Георги Мишев
Режисьор Мая Вапцарова
Оператор Димко Минов
Художник Белин Белев
Редактор Боян Папазов
Костюми Елена Демякова
Музика Кирил Цибулка
Звук Маргарита Маринова
Монтаж Веселина Гешева
Здравка Христова
Втори режисьор Киркор Хугасян
Асистент-режисьори Екатерина Петрова
Димитър Георгиев
Втори оператор Венцислав Иванов
Асистент-оператор Илия Вучков
Организатор Никола Николов
Грим Станимира Нешева
Фотограф Младен Чавдаров
Художествен ръководител Иван Ничев
Директор Христо Йоцов
Distributed by БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ
Студия за игрални филми
/Copyright © 1977/
  • „Дуел 77“

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

В ролите:
Изпълнител Роля
Заслужил артист
Антон Горчев
Детелин
Велико Стоянов Ралчо
Лиляна Ковачева Ефросина
Сотир Майноловски Мито
В епизодите:
Аспарух Сариев
Продан Нончев Гошо
Тодор Савчев
Юрий Георгиев

Творчески и технически екип[редактиране | редактиране на кода]

Сценарий Георги Мишев
Режисьор Мая Вапцарова
Оператор Димко Минов
Художник Искра Личева
Музика Александър Бръзицов
Редактор Боян Папазов
Звук Лиляна Кужел
Тонтехник Славчо Илиев
Монтаж Ани Радичева
Втори режисьор Димитрия Василева
Асистент-режисьори Катя Петрова
Славчо Игнатов
Иванка Хлебарова
Втори оператор Стоян Миланов
Камерен техник Тошко Каменов
Фотограф Николай Господинов
Осветление Асен Велчев
Грим Нина Воденичарова
Гардероб Светлана Иванова
Реквизит Йордан Георгиев
Организатор Дончо Кънчев
Директор Стефан Василев
Distributed by БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ
Студия за игрални филми
Творчески колектив „ХЕМУС“
/Copyright © 1977/

Награди[редактиране | редактиране на кода]

за новелата „5+1“

  • „I награда“ и златен медал на Международния фестивал в (Манхайм, ГФР, 1976)
  • „I награда“ на католическото жури на Международния фестивал в (Манхайм, ГФР, 1976)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]