Петър Петров (актьор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Петър Петров.

Петър Петров
български актьор
Роден
Починал
12 август 2012 г. (72 г.)
Страница в IMDb

Петър Василев Петров е български актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 септември 1939 г. в София. Учи във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класовете на професорите Кръстьо Мирски и Анастас Михайлов.

След дипломирането си играе четири години на сцената на Бургаския драматичен театър. През 1964 г. печели първата награда в първото издание на Националния фестивал на художественото слово с поема на Недялко Йорданов. Оттогава рециталите са неотменима част от сценичния му живот.

Първите му роли в Младежкия театър са в постановки на Вили Цанков, Георги Черкелов и Лиляна Тодорова. За децата на 70-те и 80-те години Петър Петров е Пиеро от „Златното Ключе“ (1964), котаракът от „Когато куклите не спят“ (1968), разказвачът от „Снежната кралица“ (1971), кучето от „Веселите музиканти“ (1972) или Арамис от „Тримата мускетари“ (1973).

По-възрастните го помнят като Леонидик в „Мой бедни Марат“ на Алексей Арбузов (1966), Дробязгин във „Варвари“ на Максим Горки (1970), Ванг в „Човекът си е човек“ на Бертолд Брехт (1975), Скок в „Двамата веронци“ на Уилям Шекспир (1978), Гремио в „Укротяване на опърничавата“ на Шекспир (1980), Панталоне в „Любовта към трите портокала“ на Рада Москова (1982), Дон Армадо в „Напразни усилия на любовта“ на Шекспир (1985), кардиналът в „Крал Джон“ на Фридрих Дюренмат (1988), Жевакин в „Женитба“ на Николай Гогол (1989), Чебутикин в „Три сестри“ на Антон Чехов (1993).

От 1981 г. Петър Петров преподава сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. След дългогодишна работа със студентите си защитава докторат (1997), а по-късно и професура (1999).

От 2001 година преподава в Театралния колеж „Любен Гройс“. Там изиграва и последната си роля – в дипломния спектакъл „Карнавал в замъка“ по Жан Ануи, в постановка на Надежда Сейкова (2011). Изиграва над 100 роли в театрите в Бургас и Народния театър за младежта. През 1999 г. става професор и преподава в НАТФИЗ[1][2].

Играе в продължение на 35 години в Народния театър за младежта и в навечерието на 60-годишнината си се оттегля доброволно.

Паралелно, по съвместителство, вече професор и доктор на науките, е преподавал в НАТФИЗ. Театралните му роли са над 100, в игрални и телевизионни филми - над 15, има многобройни участия в БНТ и БНР.

Автор е на 35 телевизионни сценарии – рубриките “Неповторимото”, поредицата “Приказки на щурчето” и др.  В последните 20 години на живота си Петър Петров помага на телевизионните журналисти в България да подобрят дикцията си.

В едно от последните си интервюта актьорът пожелава на публиката: „Първото ми послание е да не се отказват от изминалия си живот или ако има черни петна в него, да обяснят причините за тяхната поява в живота. Второ, да избягват да се оплакват, да натоварват ближните си със своите проблеми. Трето, да се опитат да поддържат чувството си за хумор и особено - автохумор. Да се постараят по някакъв начин да оползотворят свободното си време, ако го имат. Няма срамна професия и няма срамен труд въобще. Важното е да запазят самочувствието си на личности. Когато ми е много уморена главата, аз започвам да готвя... С възрастта човек не става затворник на своите спомени, ако ги съхранява и поддържа в тяхната красота.“

Почива на 12 август 2012 г. в София.[3]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Златното Ключе“ (1964) - Пиеро
  • „Когато куклите не спят“ (1968) - котаракът
  • „Снежната кралица“ (1971) - разказвачът
  • „Веселите музиканти“ (1972)- кучето
  • „Тримата мускетари“ (1973)- Арамис
  • „Мой бедни Марат“ (Алексей Арбузов) (1966)- Леонидик
  • „Варвари“ Максим Горки (1970) - Дробязгин
  • „Човекът си е човек“ Бертолд Брехт (1975) - Ванг
  • „Двамата веронци“ Уилям Шекспир (1978) - Скок
  • „Укротяване на опърничавата“ Уйлям Шекспир (1980) - Гремио
  • „Любовта към трите портокала“ Рада Москова (1982) - Панталоне
  • „Напразни усилия на любовта“ Уилям Шекспир (1985) - Дон Армадо
  • „Крал Джон“ Фридрих Дюренмат (1988) - кардиналът
  • „Женитба“ Николай Гогол (1989) - Жевакин
  • „Три сестри“ Антон Чехов (1993) - Чебутикин

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Роля
2007-2008 Вълшебните приказки на щурчето 4 (в серията: „Кривото пате“ - 2007)
2000 Ad libitum 4. Вариации на граф дьо Бурбулон Грьоно
1990 Немирната птица любов тъстът
1989 Брачни шеги 6 нов. Пешо, другият баща (в 3-та новела: „Чао, любов моя“)
1989 Меги Аньо
1989 Разводи, разводи 6 нов. бай Пешо (в 5-та новела: „А сега към морето“)
1988 Чичо кръстник
1987 Нощна тарифа саксофонистът
1985 Борис I 2 Ангеларий
1985 Трите златни лъвчета златарят
1985 Грехът на Малтица
1983 Златната река
1983 Мярка за неотклонение
1982 Дяволското оръжие евреинът-златар
1982 Царска пиеса
1981 Ударът Вранчев
1981 Приятели за вечеря инженер Радоев
1981 Бал на самотните
1980 Спилитим и Рашо 20 (в 6-та серия)
1980 Приключенията на Авакум Захов 10
1979 Момичето и змеят професор сеизмолог
1978 Покрив
1978 Компарсита
1978 100 тона щастие
1976-1981 Записки по българските въстания 13
1975 При никого Димитър
1974 Дърво без корен
1974 Иван Кондарев 2
1972 Сърце човешко доктор Мишо Антонов
1967 Привързаният балон
1965 Късче небе за трима

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Жреци на живото слово“. София: Издателство „Дамян Яков“, 2003;
  • „Лиричната творба и нейните изменения в изкуството на актьора рецитатор (споделен опит, наблюдения и размишления)“. София: Издателство „Тих-ивел“, 2004;
  • „Срещи на сцената и извън нея“ (портретни скици по спомени и документи). София: Издателство „Дамян Яков“, 2006;
  • „Литературният спектакъл – глас и процес“. София: Университетско издателство, 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]