Димо Коларов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димо Коларов
български кинооператор
Роден
Починал
23 февруари 1997 г. (72 г.)
Националност Флаг на България България
Професия кинооператор

Уебсайт Страница в IMDb

Димо Димитров Коларов е български кинооператор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Попово на 16 ноември 1924 г. в сравнително бедно семейство. Училищните му години преминават в поповската прогимназия и гимназия без да бъде блестящ ученик. Учи и работи едновременно като музикант в ресторант, а през ваканциите – и в по-големите градове като Варна, Русе и Велико Търново. Военната си служба отбива в град Горна Оряховица в музикален взвод. След това се премества в София.

През 1946 г. заминава за Чехия с идеята да следва медицина. Работи и като уличен музикант, за да се издържа. Записва се за учебната 1947 г. във филмовия отдел на Академията за изящни изкуства (ФАМУ) в Прага при професор Карол Плицка след отлично представяне на изпита. Работи едновременно като кинооператор в „Справодайски филм“ в Прага и снима документални филми.

Учи до 1950 г., когато се връща отново в София и работи като кинооператор в „Българско дело“. От 1954 г. до пенсионирането си работи в Студио за игрални филми „Бояна“. Умира на 23 февруари 1997 г. в София.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като актьор

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1963 – орден „Кирил и Методий“, 2-ра степен
  • 1965 – орден „Народен орден на труда“, сребърен
  • 1967 – звание „заслужил артист
  • 1972 – специална награда на журито за филма „Корените на изгряващото слънце“ на XI-ти Варненски кинофестивал
  • 1974 – орден „Червено знаме на труда“ по повод 50-годишнината му и за активна творческа дейност
  • 1974 – „Сребърен Хюго“ за блестяща черно-бяла фотография във филма „Козият рог“, в Чикаго, САЩ
  • 1975 – Годишна награда на София
  • 1982 – специална награда за филма „Капитан Петко Войвода“ от XVII-ти филмов фестивал, Варна
  • 1984 – орден „Народна република България“, 2-ра степен по повод 60-годишнината му
  • 1989 – награда на Съюза на филмовите дейци за операторско майсторство за филма „Понеделник сутрин

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Бате Димо“, Пламен Събев и Петя Габровска, издателство „Зограф“, 2004 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]