Лавина (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лавина.

Лавина
Режисьори Ирина Акташева
Христо Писков
Сценаристи Ирина Акташева
Христо Писков
В ролите Иван Иванов
Ваня Цветкова
Павел Поппандов
Филип Трифонов
Иван Балсамаджиев
Елефтери Елефтеров
Огнян Купенов
Иван Червенов
Велико Стоянов
Любен Чаталов
Стефан Стефанов
Диана Бациева
Тодор Николов
Богомил Атанасов
Траян Янков
Венцислав Божинов
Васил Попилиев
Музика Георги Минчев
Оператор Цветан Чобански
Монтаж Донка Димчева
Костюми Марина Николаева
Филмово студио Студия за игрални филми „БОЯНА“
Творчески колектив „МЛАДОСТ“
Разпространител Българска кинематография
Премиера 15 февруари 1982 г.
Времетраене 153 минути
Страна Флаг на България България
Език български
Цветност цветен
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Лавина“ е български игрален филм (драма, приключенски) от 1982 година.

Автор е Блага Димитрова. Режисьори и сценаристи са Ирина Акташева и Христо Писков. 8 години не се разрешава заснемането на филма.

Оператор е Цветан Чобански. Музиката във филма е композирана от Георги Минчев. Художник на постановката е Анастас Янакиев. Оператор специални снимки е дело на Милан Огнянов, художник по костюмите – Марина Николаева. Звук – Веселин Цоневски. Монтаж – Донка Димчева. Редактор е Любен Станев. Директор Иван Абаджиев.

Филмът получава специална награда на Международния кинофестивал, Делхи 1983 г.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Романът „Лавина“ (1971), разказва за трагичната и същевременно героична съдба на група алпинисти, част от които загиват в планината. Структурата на творбата е особена – включени са отделни новели за преживяванията пред смъртта на част от героите. Може би най-голямото постижение на Блага Димитрова е, че невероятно добре описва колектива, цялото, съществото НИЕ, сплотено от една идеология – планината, стремежът нагоре, имащо собствен морал и закони, собствени страхове и табута, собствена мъка. Стъпка по стъпка по пътя нагоре започват да се открояват частите на цялото. Найден – водачът, на чиито плещи е легнала нелеката задача да бъде сериозен и отговорен, да сочи пътя, да взема решенията. Потърсил свобода в планината, той доброволно поема оковите на отговорността за другите. Бранко и гневът му към всички, които му отнемат свободата, или както той я разбира – зрелостта. Горазд, Зорка и Андро – трите страни на вечния любовен триъгълник, без който не може нито една компания.

Шестнадесет души поемат към върха и Деян – седемнадесетият, отсъстващият. Шестнадесет души се срещат с лавината. Едно същество НИЕ умира пред очите на читателя шестнадесет пъти. Лавината действа като прераждане, за тези, които оцеляват.

Алпинисти се подготвят за поредното катерене. В последния момент преди изкачването разбират, че водачът ги е изоставил. Всеки един има своята лична история, щрихирана в началото на филма – взаимоотношения с близки, роднини и приятели. Но когато групата се събира сред белотата на снега, се появява съществото „колектив“. Тогава възникват и въпросите свързани с доверието, смисъла на дръзновението, ролята на водача, смисъла на катеренето. Изборът е ключов момент. Натрупаните напрежения и недоразумения между членовете на групата са „лавина“ от чувства и когато снежната лавина ги връхлита, те са затрупани и в преносния и в буквалния смисъл. Пред безжизнените тела на приятелите си, малцината оцелели преосмислят понятията като живот, смърт, щастие, любов, отговорност, предателство.

Разликата между романа и филма е в представянето на мислите на всеки един от алпинистите. В книгата тази част се откроява с много по-силна емоционалност, много по-описателно и поетично са представени разсъжденията и мислите им. Във филма тази част е концентрирана само около няколко персонажа. Друга съществена разлика между двете произведения на изкуството е появата на групата чужденци във филма.

Край на разкриващата сюжета част.

Предистория на сценария[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на „Лавина“ върви по обратен ред – първо възниква сценарият, а после романът. Първото издания се появява през 1971 г. с обозначение роман-поема, което след това става само роман, второто през 1977 г., третото – през 1982 г., четвъртото – през 1993 г. Сегашното издание е пето по ред. Режисьори са Ирина и Христо Пискови. В началото не става дума за роман, а за сценарий. Това ясно се разбира от спомена на съпрузите режисьори Пискови, написан написан през юли 2004 г.

Блага Димитрова посреща новата 1965 г. на хижа Райпод в. Ботев, в компанията на алпинисти, които разказват за преживелици по планините, включително и за гибелта на свои колеги и приятели под лавини. Между тях е инж. Ценка Василева, Сашо Радев и др.

На 16 декември се случва смятаната от мнозина за най-голяма трагедия в българския алпинизъм. На склона на връх Орлето, между върховете Малка Мальовица и Мальовица, лавина пада и затрупва шестнадесет души. Единадесет от тях загиват. Това са Мария Тутурилова (единствената жена сред шестнадесетте), Иван Цветанов, Тончо Деянов, Александър Ботев, Христо Йонков, Михаил Угляров, Тодор Николов, Костадин Върбенов, Вуто Колчев, Красимир Мартинов и Чавдар Костадинов (най-младият в групата, тогава едва на 17 години). Оцеляват само Емил Станчев, Петър Варенчик, Георги Топалов, Георги Стоянов, Спас Малинов. Трагедията вдъхновява Блага Димитрова да напише сценария за филма „Лавина“ (излязъл едва през 1982 г.). Сценарият става и основа на едноименния ѝ роман от 1971 г. Те не следват пряко събитията от Орлето, но предават духа и философията на случващото се в планината.

В домашен архив са запазени няколко машинописни страници със спомен на алпинист-един от оцелелите. Подпис няма, но върху плика с почерка на Блага е написано: Емо. Емил Станчев припомня как са се събрали пред Спортната палата, как са пътували с камион. Особено интересен е разказът му за последната вечер в хижата. Наистина един от тях е имал рожден ден, навършвал 23 години и черпил с бонбони. Името му е Иван Цветанов. Запазен е и ръкопис от 7 страници. Заглавието е: Мальовица. Спомен за случая от 16 декември 1965 г. Име няма.

Блага написва сценария с название „Лавина“, който е приет от художествения съвет на студията в Бояна, но не е пуснат в производство.

Три години след излизането на романа Цанка действително попада под лавина и си счупва ръката при лакътя в края на януари 1974 г.

Актьори[редактиране | редактиране на кода]

Роли във филма изпълняват актьорите:

Роля Изпълнител
Скулпторът Велико Стоянов
Милчо, зиморничавия Любен Чаталов
Момчил Стефан Стефанов
Мълчаливият Тодор Анастасов
Зорка Диана Бациева
Горазд Тодор Николов
Найден Богомил Атанасов
Никифор Павел Поппандов
Рад Елефтери Елефтеров
Радистът Иван Балсамаджиев
Бранко Огнян Купенов
Димо Траян Янков
Андро Венцислав Божинов
Поетът Филип Трифонов
Деян Народен артист:
Васил Попилиев
Дара Ваня Цветкова
Слав Иван Червенов
Асен Иван Иванов
В епизодите:
Майката на Бранко Анета Сотирова
Бащата на Момчил Йордан Спиров
Жената на Найден Мария Каварджикова
Бившия алпинист Богдан Глишев
Илия Добрев
Юлия Кожинкова
Георги Джубрилов
Н. Коларова

Филмът е заснет със съдействието на Български червен кръст.

Алпинисти и дубльори при каскадите[редактиране | редактиране на кода]

Алпинисти – Антонио Стойчев, Орлин Чачановски, Кирил Досков, Милчо Ладов, з.м.с. Огнян Балджийски, з.м.с. Методи Савов, Румен Воденичаров, Пепина Станчева, Спас Малинов, м.с. Петър Сфидосов, Николай Недялков, Методи Баленски

Алпинисти дубльори – Методи Савов, Кирил Досков, Николай Петков.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Специална награда на Международния кино фестивал, Делхи, 1983

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за