Мальовишка трагедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мальовишка трагедия
Мальовица през зимата
Информация
Дата16 декември 1965
Местоположениепланината Рила, България
Участници16
Причиналавина
Жертви11

Трагичният алпинистки инцидент, известен като Мальовишката трагедия, когато загиват 11 български алпинисти, се случва в планината Рила на 16 декември 1965 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

Група от 16 алпинисти потегля в 6 часа сутринта от хижа „Мальовица“ към връх Мальовица, откъдето да продължат с траверса по ръба Петлите към връх Орловец и Злия зъб. Водени са от директора на Градската школа по алпинизъм в София Тодор Николов и майстора на спорта Михаил Угляров. В групата има и жена – Мария Тутурилова. Сред алпинистите има ученици на 17 и 18 години (Чавдар Костадинов и Спас Малинов).[1]

Докато се намират в Мальовишкия циркус над Еленино езеро, в 8.10 сутринта от склона на Орлето се свлича малка лавина тип „снежна дъска“, повлича алпинистите, блъска се в срещуположния склон и се обръща; всички алпинисти са затрупани.[2][3] Според Спас Малинов лавината се свлича за 10 секунди и е 79 метра дълга, 57 метра широка и с общ обем от сняг 1403 куб. метра.[1]

Оцеляват само 5 души. Спас Малинов, затрупан само до кръста и с една свободна ръка, успява да се изрови сам и помага на Георги Стоянов и Емил Станчев, изваждат Георги Топалов и Петър Варненчек. Успяват да изровят и още двама, но те са вече мъртви. Останалите са намерени от пристигнал спасителен екип, затрупани на повече от 5 метра дълбочина.[4][5]

Грешката, която Спас Малинов, станал известен български алпинист, вижда, е подценяването на снежната ситуация. Наличието на малкото сняг ги заблуждава и не преценяват, че вятърът е навял голямо количество на този склон. Движат се в плътна колона без дистанция, подсичат склона и лавината тръгва заедно с всички тях, като ги затрупа.[4]

Като основна грешка, предизвикала лавината, се определя диагоналното пресичане, което алпинистите правят, за да достигнат превала между върховете Орлето и Мальовица.[2] Те не вървят по зимната маркировка и после директно да се качат към превала между Орлето и Мальовица, а тръгват по диагонал.[6]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На склона на Орлето, откъдето се откъсва лавината, е поставена паметна плоча с имената и снимките на загиналите.

Спас Малинов, оцелял в лавината, описва преживяното в книгата си „Лавина от спомени“ (2014).[4]

По Мальовишката трагедия Блага Димитрова изгражда сюжета на сценарий за филм, реализиран по-късно („Лавина“) и романа си „Лавина“, излезли години след събитията. И двете творби не отразяват достоверно трагедията и не претендират за това, а са по-скоро вдъхновени от нея.

Спас Малинов казва: „Този филм е по книгата на Блага Димитрова, която е едно художествено произведение. Само заглавието и на книгата, и на филма има общо с нашата лавина. Всичко останало е художествена измислица. Аз и още други приятели алпинисти бяхме консултанти на филма, но режисьорите не ни слушаха много. Не ми харесват и книгата, и филма, можеше да бъдат по-истински, добри“.[4]

Жертви[редактиране | редактиране на кода]

  • Александър Ботев
  • Костадин Върбенов
  • Тончо Деянов
  • Христо Йонков
  • Вуто Колчев
  • Чавдар Костадинов
  • Красимир Мартинов
  • Тодор Николов
  • Мария Тутурилова
  • Михаил Угляров
  • Иван Цветанов

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б 54 години от Мальовишката трагедия
  2. а б Павлова, Десислава. Стихията на Мальовица // 360mag.bg. 3 декември 2015. Посетен на 9 май 2023.
  3. Савкова, Мария. 50 години от Лавината // btvnovinite.bg. 16 декември 2015. Посетен на 9 май 2023.
  4. а б в г 50 години от лавината на Орлето. Един от оцелелите – Спас Малинов, пред „Самоков инфо“ // samokovinfo.com. 16 декември 2015. Посетен на 9 май 2023.
  5. Лавината на Орлето 1965 [из „Лавина от спомени“] // 16 декември 2015.
  6. Лавината под Мальовица - 55 години неизбледняващ спомен за 11 жертви // dnes.dir.bg. 24 декември 2020. Посетен на 9 май 2023.