Урокът на историята

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Урокът на историята
Режисьори Лев Арнщам,
Христо Писков
Продуценти Мосфильм, Бояна филм
Сценаристи Лев Арнщам,
Христо Писков
В ролите Стефан Савов,
Цветана Арнаудова,
Иван Тонев,
Енчо Тагаров
Музика Кара Карайев
Оператор Александър Шеленков,
Ю Лан Чен
Премиера 27 май 1957 г.
Времетраене 91 минути
Страна България България
Съюз на съветските социалистически републики СССР
Език български, руски
Цветност цветен
Външни препратки
IMDb

„Урокът на историята“ е българо-съветски игрален филм (драма) от 1957 година, по сценарий и режисура на Лев Арнщам и Христо Писков. Оператори са Александър Шеленков и Ю Лан Чен. Музиката във филма е композирана от Кара Карайев.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

1933 година. Георги Димитров отива в Берлин, за да установи връзки с българските комунисти, които са там. Нацистките лидери правят всичко възможно да преодолеят съпротивата на комунистите. Гьоринг забелязва провокация: по време на палежа на Райхстага, човекът му трябва да бъде заловен с членска книжка на Комунистическата партия. Райхстагът е в огън, провокаторът Ван дер Любе и депутата Торглер са арестувани. Масови репресии срещу комунистите започват. В ръцете на нацисткия съд също попада и Димитров. Въпреки това, в съдебната зала работниците, включително Хайнрих Ланге, доказват изкуствеността на обвинението. Националсоциалистите са принудени да оправдаят Димитров. Съветското правителство му дава правото на политическо убежище.

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

Ролите във филма изпълняват актьорите:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за