Урокът на историята

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Урокът на историята
Урок истории
РежисьориЛев Арнщам,
Христо Писков
ПродуцентиМосфильм, Бояна филм
СценаристиЛев Арнщам,
Христо Писков
В ролитеСтефан Савов,
Цветана Арнаудова,
Иван Тонев,
Енчо Тагаров
МузикаКара Карайев
ОператорАлександър Шеленков,
Ю Лан Чен
Премиера27 май 1957 г.
Времетраене91 минути
СтранаБългария Народна република България
Съюз на съветските социалистически републики СССР
Езикбългарски, руски
Цветностцветен
Външни препратки
IMDb

„Урокът на историята“ е българско-съветски игрален филм (драма) от 1957 година, по сценарий и режисура на Лев Арнщам и Христо Писков. Оператори са Александър Шеленков и Ю Лан Чен. Музиката във филма е композирана от Кара Карайев.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

1933 година. Георги Димитров отива в Берлин, за да установи връзки с българските комунисти, които са там. Нацистките лидери правят всичко възможно да преодолеят съпротивата на комунистите. Гьоринг забелязва провокация: по време на палежа на Райхстага, човекът му трябва да бъде заловен с членска книжка на Комунистическата партия. Райхстагът е в огън, провокаторът Ван дер Любе и депутата Торглер са арестувани. Масови репресии срещу комунистите започват. В ръцете на нацисткия съд също попада и Димитров. Въпреки това, в съдебната зала работниците, включително Хайнрих Ланге, доказват изкуствеността на обвинението. Националсоциалистите са принудени да оправдаят Димитров. Съветското правителство му дава правото на политическо убежище.

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]