Иван Несторов (актьор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Несторов.

Иван Несторов
Роден Иван Христов Несторов
Активни години от 1960 до 2011 г.
Местожителство София, България

Иван Несторов е български театрален актьор. Работи в Драматичните театри в Силистра, Добрич и Народен театър за младежта.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Несторов е роден в село Тъжа община Павел Баня. Израства в град Павел баня и за първи път се докосва до театъра в казанлъшкото читалище „Искра“, където активно се развива художествена самодейност. Той се явява на изпитите по актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Първоначално е приет в класа на Стефан Сърчаджиев, но тъй като се налага да отбие военната си служба, при завръщането си в Театралното висше училище попада в класа на професор Боян Дановски. След дипломирането си е изпратен по разпределение в Драматичен театър – Силистра, където професионалният му дебют е с ролята на Богдан в спектакъла „Всяка есенна вечер“ от Иван Пейчев. След това за малко играе ДТ – Добрич, а от 1963 година става част от трупата на Народен театър за младежта, където работи цели 43 сезона. [1][2]

Първата му роля на софийска сцена е на Капитан Естанислао Браво в „Почивка в Арко Ирис“ от Димитър Димов, където успешно си партнира с актрисата Виолета Минкова. В Младежкия театър Несторов е имал възможността да работи с режисьори като Младен Киселов, който му поверява ролята на Тригорин в „Чайка“ от А. П. Чехов и Андрей Аврамов в постановката му „Случайната смърт на един анархист“ от Дарио Фо, където влиза в образа на Началник на полицията. Самият Несторов обаче, споделя че е имал възможността да си партнира с редица творци, но за него един „от най-търсещите и провокативни режисьори, с които е имал възможността да работи е Николай Люцканов“. Незабравима за него остава съвместната им работа над спектакъла „Завръщане в бъдещето“ от Кольо Георгиев, където актьорът влиза в кожата на Капитан Контев.

Въпреки че Иван Несторов вече не е част от постоянната трупа на Младежки театърНиколай Бинев“, актьорът не се отказва от сцената. За последно в родния театър се превъплъщава в образите на Дядото в мюзикъла „Копче за сън“ от Валери Петров, реж. Иван Урумов и на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон Павлович Чехов на Стефан Мавродиев. Също така през 2011 излезе и премиерата на моноспектакъла му „Сибир“ от Феликс Митерер с режисьор Веселин Димов, на сцена на IV етаж в Народен театърИван Вазов“.

Несторов е семеен и има дъщеря Мила.

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • Гуидо („Херцогинята на Падуа“ – О. Уайлд)
  • АБ („Дамоклев меч“ – Н. Хикмет)
  • Васил („Усилие“ – Н. Русев)
  • Капитан Браво („Почивка в Арко Ирис“ – Д. Димов)
  • Васил („Изпити“ – Др. Асенов)
  • Капитан Контев („Завръщане към бъдещето“ – К. Георгиев)
  • Чарлз Форчайлд („Човекът си е човек“ – Б. Брехт)
  • Тригорин („Чайка“ – А. П. Чехов)
  • Петручио („Укротяване на опърничавата“ – У. Шекспир)
  • Дон Силвестър („Светът е малък“ – Ив. Радоев)
  • Граф Орсини („Амадеус“ – П. Шафър)
  • Майор („Параграф 22“ – Д. Хелър)
  • Мистър Бъмбъл („Оливър“ – Л. Барт)
  • Ангел („Магия’ 82“ – Б. Папазов)
  • Карски („Мръсни ръце“ – Ж.-П. Сартър)
  • Панталоне („Любовта към трите портокала“ – К. Гоци)
  • Фортинбрас („Аз, Фортинбрас“ – Я. Гловацки)
  • Мавродий („Разкош от мизерия“ – Р. Младенов)
  • Началник на полицията („Случайната смърт на един анархист“ – Д. Фо)
  • Грейбик („Амадеус“ – П. Шафър), Дядото („Копче за сън“ – В. Петров)
  • Дядото („Копче за сън“ – В. Петров)
  • Телегин („Вуйчо Ваньо“ – А. П. Чехов)
  • „Сибир“ от Феликс Митерер – моноспектакъл

ТВ Театър

Кино и телевизионни роли[редактиране | редактиране на кода]

  • Диверсант („Петимата от „Моби Дик“ – 1970, реж. Гр. Островски, Т. Стоянов)
  • Чобана, Кантонерът Пешо („Герловска история“ – 1971 „Като белязани атоми“ – 1979реж. Гр. Островски)
  • Йордан („Кръгове на обичта“ – 1972, реж. К. Илинчев)
  • Шампионът („Автостоп“ – 1972, реж. Н. Петков)
  • Боян („Игрек 17“ – 1973, реж. В. Цанков)
  • („Иван Кондарев)“ - 1974, 2 серии)
  • Председателят на комисията, Хирург („Самодивско хоро“ – 1976 „Дунав мост“ реж. Ив. Андонов)
  • Фридман („Допълнение към закона за защита на държавата“ – 1976, реж. Л. Стайков)
  • По дирята на безследно изчезналите (1978), 4 серии
  • Вергил Димов („Ударът“ – 1981, реж. Б. Шаралиев)
  • Капитан Петко войвода“ (1981), 12 серии
  • Началникът („Игра с огъня“ – 1982, реж. Р. Йончева)
  • Кутията на Пандора (1984)
  • Мечтание съм аз...“ (1984)
  • Делници и празници“, 4 новели (1986)
  • Съпругът на * * Екатерина („Петък вечер“ – 1987, реж. Л. Кирков)
  • бай Матаке („Вечери в Антимовския хан“ – 1988, 2 серии, реж. П. Павлов)
  • следовател в Бащи и синове (1990), 5 серии
  • Приятелят от Америка Мони („Закъсняло пълнолуние“ – 1996, реж. Е. Захариев)
  • Дунав мост (1999), 7 серии - хирург
  • Клиника на третия етаж (1999-2000), 35 серии
  • Печалбата (2001) - чичо Мишо, бащата на Къри
  • На границата (6 серии) - 2014

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  Иван Несторов – Артист. // cinefish.bg, 17.10.2016. Посетен на 29 октомври 2016.
  2. ((bg))  Постоянната величина Иван Несторов. // Севелина Гьорова. duma.bg, 21.12.2006. Посетен на 29 октомври 2016.