Иван Несторов (актьор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Несторов.

Иван Несторов
Роден Иван Христов Несторов
Активни години от 1960 до 2014 г.
Местожителство София, България

Иван Христов Несторов е български театрален актьор. Работи в драматичните театри в Силистра, Добрич и Младежкия театър в София.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Тъжа община Павел Баня. Израства в град Павел баня и за първи път се докосва до театъра в казанлъшкото читалище „Искра“, където активно се развива художествена самодейност. Явява се на изпитите по актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Първоначално е приет в класа на Стефан Сърчаджиев, но тъй като се налага да отбие военната си служба, при завръщането си в Театралното висше училище попада в класа на професор Боян Дановски.

След дипломирането си е изпратен по разпределение в Драматичен театър "Сава Доброплодни" Силистра, където професионалният му дебют е с ролята на Богдан в спектакъла „Всяка есенна вечер“ от Иван Пейчев. След това за малко играе Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин, а от 1963 година става част от трупата на Народен театър за младежта, където работи цели 43 сезона. [1][2]

Първата му роля на софийска сцена е на Капитан Естанислао Браво в „Почивка в Арко Ирис“ от Димитър Димов, където успешно си партнира с актрисата Виолета Минкова. В Младежкия театър Несторов е имал възможността да работи с режисьори като Младен Киселов, който му поверява ролята на Тригорин в „Чайка“ от А. П. Чехов и Андрей Аврамов в постановката му „Случайната смърт на един анархист“ от Дарио Фо, където влиза в образа на Началник на полицията. Самият Несторов обаче, споделя че е имал възможността да си партнира с редица творци, но за него един „от най-търсещите и провокативни режисьори, с които е имал възможността да работи е Николай Люцканов“. Незабравима за него остава съвместната им работа над спектакъла „Завръщане в бъдещето“ от Кольо Георгиев, където актьорът влиза в кожата на Капитан Контев.

Въпреки че Иван Несторов вече не е част от постоянната трупа на Младежки театърНиколай Бинев“, актьорът не се отказва от сцената. За последно в родния театър се превъплъщава в образите на Дядото в мюзикъла „Копче за сън“ от Валери Петров, реж. Иван Урумов и на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон Павлович Чехов на Стефан Мавродиев. Също така през 2011 излезе и премиерата на моноспектакъла му „Сибир“ от Феликс Митерер с режисьор Веселин Димов, на сцена на IV етаж в Народен театърИван Вазов“.

Несторов е семеен и има дъщеря Мила.

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • Гуидо („Херцогинята на Падуа“ – О. Уайлд)
  • АБ („Дамоклев меч“ – Н. Хикмет)
  • Васил („Усилие“ – Н. Русев)
  • Капитан Браво („Почивка в Арко Ирис“ – Д. Димов)
  • Васил („Изпити“ – Др. Асенов)
  • Капитан Контев („Завръщане към бъдещето“ – К. Георгиев)
  • Чарлз Форчайлд („Човекът си е човек“ – Б. Брехт)
  • Тригорин („Чайка“ – А. П. Чехов)
  • Петручио („Укротяване на опърничавата“ – У. Шекспир)
  • Дон Силвестър („Светът е малък“ – Ив. Радоев)
  • Граф Орсини („Амадеус“ – П. Шафър)
  • Майор („Параграф 22“ – Д. Хелър)
  • Мистър Бъмбъл („Оливър“ – Л. Барт)
  • Ангел („Магия’ 82“ – Б. Папазов)
  • Карски („Мръсни ръце“ – Ж.-П. Сартър)
  • Панталоне („Любовта към трите портокала“ – К. Гоци)
  • Фортинбрас („Аз, Фортинбрас“ – Я. Гловацки)
  • Мавродий („Разкош от мизерия“ – Р. Младенов)
  • Началник на полицията („Случайната смърт на един анархист“ – Д. Фо)
  • Грейбик („Амадеус“ – П. Шафър), Дядото („Копче за сън“ – В. Петров)
  • Дядото („Копче за сън“ – В. Петров)
  • Телегин („Вуйчо Ваньо“ – А. П. Чехов)
  • „Сибир“ от Феликс Митерер – моно спектакъл

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2018 Обичам те, Бойдин дядото
2014 На границата 6
2006 Маймуни през зимата България / Германия доктора
2003 Ад - („In Hell“) САЩ Саймън Флетчър
2003 Аз съм Дейвид („I Am David“) САЩ / Великобритания швейцарски полицай
2002 „Папа Джовани“(„Papa Giovanni – Ioannes XXIII“) Италия церемониалмайстор
2001 Печалбата чичо Мишо, бащата на Къри
1999-2010 Клиника на третия етаж 35
1999 Дунав мост 7 хирург
1996 Закъсняло пълнолуние България / Унгария Мони, приятелят от Америка
1990 Аритмия
1988-1989 Бащи и синове 5 следовател
1988 Вечери в Антимовския хан 2 бай Матаке
1988 Магия’82 5 Ангел
1988 Пролетна песен
1987 Петък вечер Хлебаров, съпругът на Екатерина
1987 Чичо кръстник
1986 Делници и празници 4 нов.
1986 Кучето и влюбените гостът от града
1986 Три Марии и Иван
1986 Ешелоните
1986 Място под слънцето
1985 Забравете този случай
1984 Мечтание съм аз...
1984 Кутията на Пандора Колката
1982 Игра с огъня началникът
1981 Капитан Петко войвода 12 доктор Димитрис (в 4-та серия: „Хайдушки данък“)
1982 Ударът Вергил Димов
1980 Приключенията на Авакум Захов 6 Матей Калудиев (в 2 серии (1, 2)
1979 Като белязани атоми кантонерът Пешо
1978 По дирята на безследно изчезналите 4
1978 Допълнение към закона за защита на държавата Фридман
1977-1982 Четвъртото измерение 6 Шишков
1976 Самодивско хоро председателят на комисията
1976 Катина
1975 Присъствие
1974 Иван Кондарев 2
1974 Зарево над Драва 2
1973 Игрек 17 Боян
1972 Автостоп шампионът
1972 Кръгове на обичта Йордан
1971 Герловска история бай Петър „Чобана“
1970 Петимата от „Моби Дик“ диверсант
1970 Не се обръщай назад
1969-1971 На всеки километър 26 (в 6-та серия: „Осем без десет“)
1968 Свобода или смърт знаменосецът
1967 Завръщане
1966 Семейство Калинкови 12 Радослав, съпругът на Олга

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  Иван Несторов – Артист. // cinefish.bg, 17.10.2016. Посетен на 29 октомври 2016.
  2. ((bg))  Постоянната величина Иван Несторов. // Севелина Гьорова. duma.bg, 21.12.2006. Посетен на 29 октомври 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]