Николай Бинев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Бинев
Роден
Починал
Брачен партньор Домна Ганева
Деца 2 (един от които е Велизар Бинев, р. 1967 г.)
Уебсайт

Николай Димитров Бинев е български театрален- и киноактьор и певец. Роден на 5 юли 1934 г. в Сливен, починал на 8 декември 2003 г. в София.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1958 г. завършва ВИТИЗ в класа на професор Кръстьо Мирски. Прочут е с многобройните си кино- и театрални превъплъщения, както и с отдадената си работа за Младежкия театър (от 1959 г.). Дебютира с Андрей от „Всяка есенна вечер“ на Иван Пейчев, като получава първа награда за нея. Сред коронните му роли са Солиери от „Амадеус“ на Питър Шафър и юбиляря от „Лебедова песен“ на Чехов. Режисирал е седем постановки, сред които „Всички мои синове“ от Артър Милър, „Аз чакам знак“ от Гибсън, „Лунните невени“ от Пол Зинел, а на няки от тях е и преводач.[1]

Николай Бинев е канен в трупите на много от българските театри, но остава верен на Младежкия театър и в продължение на целия си сценичен живот играе само на негова сцена (с изключение на месеците на задължително разпределение, когато играе на сцената в Русе – 1958 г.). Участва в редица адаптации и аудио драматизации на детски приказки. През последните години на своята кариера участва в продукциите на чуждестранни режисьори и се снима с популярни чуждестранни актьори като Катрин Деньов (във филма „Изток – запад“). Член на Съюза на българските филмови дейци (1973).

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Заслужил артист (1972)
  • Народен артист (1984)
  • Орден „Св. св. Кирил и Методий II степен“ (1971)
  • I награда на II национален преглед на българската драма и театър (1959) за ролята на Андрей от „Всяка есенна вечер“
  • Награда за най-добра мъжка роля на МФ на тв театри (1971)
  • Голямата награда на фестивала Златната роза Варна (1976) за ролята на деликатния във филма Допълнение към закона за защита на държавата
  • Наградата на София за ролята на Стубел в пиесата „Атестация“ (1979) на Лозан Стрелков.
  • Наградата на София за ролята на академик Урумов в сериала Нощем с белите коне в лицето на сценариста и режисьора.
  • Наградата на САБ (1981)
  • Наградата на СБФД (Съюза на българските филмови дейци) за мъжка роля на академик Урумов в сериала Нощем с белите коне (1985)
  • Наградата на Международната академия за актьорско майсторство в Париж (1993) за актьорско майсторство.
  • Аскеер (2): за водеща мъжка роля в спектакъла „Две усмивки на Чехов“ 1995) и за цялостно творчество през 2000 г.
  • Златно перо
  • Златна муза

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми/ сериали Роля
2004 Омагьосаният замък
2004 Бягството на невинните, (La fuga degli innocenti) (Италия) Абрахам
2003 Ловец на сънища, (Alien Hunter) (САЩ/ България) д-р Алекси Гийрах
2002 Извън контрол, (Derailed) (САЩ/ Аруба) Винсент
2000 Пансион за кучета Филип Божилов Божилов
2000 Разбойници-коледари (6 серии) магьосникът
1999 Изток - Запад, (Est – Ouest) (Франция/ Испания/ Русия/ Украйна/ България) Сергей Василиевич Козлов
1999 Мост на дракони, (Bridge of Dragons) (САЩ) доктора
1999 Кървав спорт 4, (Bloodsport: The Dark Kumite) (САЩ)
1998 Синбад: Битката срещу мрачното кралство, (Sinbad: The Battle of the Dark Knights) (САЩ) Поп-Поп
1997 Бюро за убийства, (Mordbüro) (Франция/Белгия/Канада)
1997 Суламит (България/ Франция)
1994 Любовни сънища
1993 Жребият (7 серии) Фархи, евреин
1993 Фатална нежност Борис Летейски
1992 Вампири, таласъми Шани
1990 Немирната птица любов актьорът
1989 Верни ще останем
1989 9 - числото на кобрата (3 серии) следователят д-р Дебърски
1986 Двойната примка (3 серии) следователят д-р Дебърски
1985 Денят не си личи по заранта (6 серии)
1985 Трите златни лъвчета мъдрецът
1985 Константин Философ (2 серии) математикът Лъв
1984 Нощем с белите коне (6 серии) академик Михаил Урумов
1984 Поетът и дяволът професорът
1983 Меко казано
1983 Третото лице професор Пангаров
1983 Константин Философ (6 серии) математикът Лъв
1982 Най-тежкият грях Кроткото
1982 Есенно слънце г-н Теодосий
1980 Спилитим и Рашо (20 серии) съдията (в 11-а серия)
1980 Юмруци в пръстта Каменов
1979 Сами сред вълци (5 серии) доктор Ото Делиус, представител на Абвера в България
1979 Къщата Купенков
1979 Бумеранг писателя Борис Кръстев
1978 Чуй петела дядо Тоше
1978 Умирай само в краен случай (2 серии) наркотрафикантът Дрейк
1977 Петимата от РМС (5 серии) граф Алексей Петрович Шлагбаумер, руски дворянин
1977 Нечиста сила (3 серии) дядо Захари
1977 Слънчев удар Лазаров
1977 Звезди в косите, сълзи в очите Динко Сяров
1976 Допълнение към закона за защита на държавата деликатния
1976 Спомен за близначката разказвачът (не играе във филма)
1976 Чичовци (4 серии) хаджи Смион
1975 Незабравимият ден
1975 Откъде се знаем
1973 Голямата скука Тодоров
1973 Последната дума следователят
1973 Като песен бащата на Маргарита
1972 Обич управителят
1972 На зазоряване министъра в новелата „Сърце човешко
1972 Автостоп писателя
1971 Няма нищо по-хубаво от лошото време Бауер
1971 Не се обръщай назад Фелдшера
1970 Сбогом, приятели! директора на гимназията
1966 Мъже Режицки
1965 – 1974 Произшествие на сляпата улица (6 серии) архитект Стефан Радев
(във 2-а серия)
1961 Стръмната пътека тихия

Участия в театрални постановки[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Година Албум Вид Издател Каталожен номер
2004 „Николай Бинев пее“[1][2] CD Балкантон 080267

Други песни[редактиране | редактиране на кода]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • През 2004 г. жена му Домна Ганева, Младежкият театър и „Балкантон“ издават компактдиска „Никлоай Бинев пее“, в който са събрани негови певчески изпълнения, посветен 70-годишнината му. Албумът съдържа 23 песни и включва арии от опери на Верди и Чимароза, песни от мюзикъла „Йестърдей“ на Любомир Денев, както и детските песни „Д-р Дулитъл“, „Меко казано“, „Копче за сън“, „Приказка за момчето-звезда“, „Джуджето-дългоноско“, „Новите дрехи на царя“ от Валери Петров и Георги Генков, както и от други спектакли на Младежкия театър и руски романс.[1][2]
  • От 2006 г. Младежкият театър в София носи името „Николай Бинев“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]