Радко Радков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Радко Радков
Роден 31 януари 1940 г.
Починал 1 септември 2009 г. (69 г.)
Професия редактор, драматург
Националност Флаг на България България
Активен период 1978-2009
Жанр стихотворение, сонет, поема, пиеса в стихове
Известни творби „Византийски запеви“ (1978)

Радко Василев Радков е български поет и драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Велико Търново на 31 януари 1940 г. Отраснал е в Габрово, откъдето е семейството му. Започва да пише стихове на 7-годишна възраст.

Завършил е Духовната семинария през 1959 г. край Черепиш и „Класическа филология“ в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1967 г.

Работил е като редактор в издателство „Народна култура“ (1966 -1972), като аспирант в Института по балканистика и като преподавател по класически езици във Великотърновския университет.

Основател и главен драматург е на Старинния театър. Автор е на многобройни поеми (лирика и сатира), както и на повече от 20 исторически драми в стихове, поставяни в страната и в чужбина. Майстор е на класическата сонетна форма.

Член на Съюза на българските писатели.

Почива на 1 септември 2009 г. във Велико Търново.

Пиеси в стихове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Балдуин Фландърски“ – Издателство „Абагар“, 2002
  • „Хан Аспарух“ – Издателство „Абагар“, 2003
  • „Цар Петър Делян“ Народна трагедия в 5 действия – Издателство „Абагар“, 2001
  • „Битка за Преслав“ – създадена 1970 г.
  • „Теофано̀“ трагедия в 5 действия – Издателство „Абагар“, 2003
  • „Маргарито̀“ – създадена 1973-74 г.
  • „Св. Евтимий Патриарх Търновски“ Народна трагедия в 2 части, пролог и епилог, Издателство „Абагар“, 2001
  • „Константин и Фружин“ – създадена 1974-75 г.
  • „Преславски събор“ Драматичен фрагмент – създаден 1992-93 г.
  • „Цар Симеон Велики. Трагедията на Триумфатора“ Издателство „Кота“ – Стара Загора, 2005
  • „Похожденията на Атина“ – създадена 1997-98 г.
  • „Всенародно бдение за Апостола“ – създадена 1986 г. – 1 част, 1997-98 г. – 2 част
  • „Цар Севт Трети – Мистерия хероика“ – Издателство „Фабер“, 2006

Ритуални драми в стихове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Похвално слово за Словото“ – посветена на Светите братя Кирил и Методий – създадена 1978 г.
  • „Йоан Кукузел, Ангелогласния“ – публ. 1981 г.
  • „Тайната вечеря“ – посветена на Леонардо да Винчи, създадена 1978 г.

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Оцелялото евангелие на цар Иван Александър“ – създадена 1977, неиздадена
  • „Сонети“ – Издателство „Георги Бакалов“ – Варна, 1978
  • „Византийски запеви“ – 1-во издание – Издателство „Народна младеж“, 1978
    • „Византийски запеви“ 2-ро изд. – Издателство „Захари Стоянов“, 2001
  • „Слово за Търновград“ – Издателство „Егрегор“, 1991 и Издателство „Фабер“
  • „Апокалипсис сега“ – Издателство „Захари Стоянов“, 1995
  • „Царски сонети на Любовта“ – Издателство „Абагар“, 1996
  • „Багренородна звездопис“ – Издателство „Абагар“, 2004
  • „Сонети на Любовта“ – Издателство „Абагар“, 2006

Сатира[редактиране | редактиране на кода]

  • „Български Сатирикон“ – Издателство „Христо Ботев“, 1996

Поезия за деца[редактиране | редактиране на кода]

  • „Изворче“ – публ. 2002

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

За своето творчество Радко Радков е удостоен със званието Почетен гражданин на Габрово.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]