Цветана Манева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цветана Манева
българска театрална и киноактриса
Родена
30 януари 1944 г. (73 г.)
Националност Флаг на България България
Актьорска кариера
Активен период 1963–
Политика
Професия Актьор
Партия БКП
Народен представител VII НС   VIII НС   IX НС   [1]
Семейство
Баща Георги Манев
Съпруг Явор Милушев

Уебсайт Страница в IMDb

Проф. Цветана Георгиева Манева е българска театрална и киноактриса. Председател е на Съюза на артистите в България от 1986 до 1989 година. Почетен професор на Нов български университет (2003).[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 30 януари 1944 г. в семейството на известния пловдивски драматичен артист Георги Манев.

През 1966 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш.

Дебютира в ролята на Еболи („Дон Карлос" - Фр. Шилер) (1967) в Пловдивския драматичен театър, където играе до 1979 г., когато се присъединява към трупата на Театър „Сълза и смях“ (1979-1991) и в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив, Драматичен театър „Невена Коканова“ Ямбол и Общински драматичен театър „Апостол Карамитев” Димитровград (1992-1993) и ТР „Сфумато“ (1993-1999). Играе в постановките на Театър 199: „Спорни сцени'81“ от Едвард Радзински, „Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман, „Монолози за вагината“ от Ева Енслър, "...И човекът стана жива душа" от Дейвид Хеър, „КОКО“ от Саня Домазет, „Хората от Оз“ от Яна Борисова. Участва още в театър „Сфумато“ и Младежки театър „Николай Бинев“.

Член на СБФД (1974) - в УС. Първи заместник председател на САБ (1982) и и.д. председател (1986-87).

Преподавател по актьорско майсторство в Първо частно театрално училище „Любен Гройс“ в НБУ (1993-1995).

Член на британското Шекспирово дружество.

Художествен директор на театралното издание на международния фестивал „Варненско лято“.

Има множество роли в театъра: в пиеси на Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Стриндберг и др., но е по-известна с ролите си в киното: играла е в над 50 български филма.

Преди промените през 1989 г. Манева е била народна представителка в 7-мо, 8-мо народно събрание и 9-то народно събрание; била е член на Пленума на Комитета за култура и на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци. През 1982 г. е удостоена със званието „народна артистка“. Хабилитиран професор.

Манева е избирана и два поредни мандата за кандидат-член на ЦК на БКП – на XII и XIII конгрес.[3] [4]

През 2004 г. получава орден „Стара планина“ за големите ѝ заслуги в областта на българския театър и кино и по повод 60 години от рождението ѝ.[5] През същата година Манева е удостоена и със званието Почетен гражданин на град Пловдив.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Филмови роли[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2014 Досието Петров България / Франция майката на Мария
2013 – 2014 Фамилията 39 Рени Ковачева
2011 – 2016 Под прикритие  60 Цвета Андонова
2010 Зад кадър майката на Диана
2004 Единствената любовна история, която Хемингуей не описа
2004 Изпепеляване майката
2003 Една калория нежност 2 ч. старата
2002 Лист отбрулен леля Гичка
2001 Животът като плъх България / Македония приятелка на бащата
2001 Версенжеторикс – (Vercingétorix)
Друиди – (2 заглавие)
Франция / Канада / Белгия майката на Версенжеторикс
1997 Ловджийска чанта – (Il carniere)
1996 Платено милосърдие маркизата
1996 Дон Кихот се завръща – (Дон Кихот возвращается) 2 ч. Русия / България донна Тереза
1996 Нечиста кръв – (Necista krv) ФР Югославия майката на Софка
1995 Търкалящи се камъни България / Франция Мария
1991 Брътвежите на родилката – (Les caquets de l'accouchée) Франция
1989 Брачни шеги 6 нов. съпругата на доцент Стефанов (в новелата „Спасението“)
1988 Мера според мера 7 Тъша, Бела Ица
1988 Нощем по покривите Диляна Пеева
1987 Мечтатели Вела Благоева
1987 Ненужен антракт Благовеста Радева
1986 Поема Мира
1985 Похищение – (Porwanie) Полша / България майката на Цветанка
1985 Мечтание съм аз...
1985 Не се сърди човече Майчето
1985 Забравете този случай Мария
1985 Търси се съпруг за мама майката
1985 Ян Бибиян майката на Ян Бибиян
1984 Откога те чакам сестра Николова
1984 Опасен чар инспектор Ватева
1984 Издирва се... Милкана
1984 Дело 205/1913 П. К. Яворов
1984 Наследницата
1983 Черно-бяло Жана
1983 Почти ревизия 4 Василена
1983 За една тройка...?! Несторова
1982 Под едно небе – (Под одним небом) СССР / България Мария
1981 Мера според мера 3 Тъша, Бела Ица
1981 Милост за живите д-р Филипова
1980 Дами канят Пехливанова
1980 Въздушният човек
1980 Нощните бдения на поп Вечерко Милка
1979 Войната на таралежите 5 учителката Добрева
1979 Пътят към София – (Путь к Софии) 5 СССР / България
1978 Служебно положение ординарец Царица
1977 Четвърто измерение 5
1977 Басейнът Дора
1977 Хирурзи Панова
1977 Изгори, за да светиш 7 България / Италия / СССР / ГДР Вера
1976 Вината Снежа Хариева
1976 Да изядеш ябълката Мария
1975 Буна учителката
1975 Началото на деня Мария
1975 Сватбите на Йоан Асен 2 Ана
1974 Последният ерген Йорданка
1974 Синята лампа 12 Джина
1974 Трудна любов Екатерина Наумова
1973 Иван Кондарев 2 Дуса
1972 Голямата скука Грейс
1973 Последната дума учителката
1972 Трета след Слънцето 2 Лия (в новелата „Моят първи ден“)
1972 Автостоп момичето
1968 Шведските крале жената на Благо
1967 Най-дългата нощ секретарката на германците
1963 Калоян Деница
1962 Зеленото чудовище – (Das grüne Ungeheuer) ГДР кубинка (в 1-ва серия „Erste Folge“)
  • Възстановителна репетиция (2005) - реж. Светослав Овчаров (документален)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на сайта на САБ
  2. Почетни професори на Нов български университет на сайта на НБУ.
  3. Георги Неделчев, „Актьорите и властта“, сп. „Тема“, бр. 39 (52), 30 октомври 2002 г.
  4. „Цветана Манева: Справедливостта е в кръвта на Симеон“, интервю на Светослава Тадаръкова, в. „Сега“, 15 октомври 2001 г.
  5. „Цветана Манева с орден „Стара планина“ и награда за цялостен принос от САБ“, в. „Сега“, 23 март 2004 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за