Направо към съдържанието

Цветана Манева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Цветана Манева
българска актриса и политик
Родена
Цветана Георгиева Манева
30 януари 1944 г. (82 г.)

Учила вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Работила вДраматичен театър „Н. О. Масалитинов“
Нов драматичен театър „Сълза и смях“
Нов български университет
Актьорска кариера
Активност1963 –
НаградиОрден „Стара планина“
Политика
ПрофесияАктриса
ПартияБКП
Народен представител
VII НС   VIII НС   IX НС   [1]
Семейство
БащаГеорги Манев
СъпругЯвор Милушев

Уебсайт

Цветана Георгиева Манева е българска театрална и киноактриса и политик. Председател е на Съюза на артистите в България от 1986 до 1989 година. Почетен професор на Нов български университет (2003).[2] Народен представител в българския парламент от 1976 до 1990 година и кандидат-член на ЦК на БКП (1981 – 1990).[3]

Родена е на 30 януари 1944 г. в семейството на известния пловдивски драматичен актьор Георги Манев.

През 1966 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш.

Дебютира в ролята на Еболи („Дон Карлос" – Фр. Шилер) (1967) в Пловдивския драматичен театър, където играе до 1979 г., когато се присъединява към трупата на Театър „Сълза и смях“ (1979 – 1991) и в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив, Драматичен театър „Невена Коканова“ в Ямбол и Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ в Димитровград (1992 – 1993) и ТР „Сфумато“ (1993 – 1999). Играе в постановките на Театър 199: „Спорни сцени'81“ от Едвард Радзински, „Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман, „Монолози за вагината“ от Ева Енслър, „...И човекът стана жива душа“ от Дейвид Хеър, „КОКО“ от Саня Домазет, „Хората от Оз“ от Яна Борисова. Участва още в театър „Сфумато“ и Младежки театър „Николай Бинев“.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Цветана Манева.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци.

Член на СБФД (1974) – в УС. Първи заместник-председател на САБ (1982) и и.д. председател (1986 – 87).

Преподавател по актьорско майсторство в Театрален колеж „Любен Гройс“ (1993 – 2001).

Член на британското Шекспирово дружество.

Художествен директор на театралното издание на международния фестивал „Варненско лято“.

Има множество роли в театъра: в пиеси на Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Стриндберг и др., но е по-известна с ролите си в киното: играла е в над 50 български филма.

Преди промените през 1989 г. Манева е била народна представителка в 7-о, VIII народно събрание и IX народно събрание; била е член на Пленума на Комитета за култура и на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци. През 1982 г. е удостоена със званието „народна артистка“.

Манева е избирана и два поредни мандата за кандидат-член на ЦК на БКП – на XII и XIII конгрес.[3][4]

През 2004 г. получава орден „Стара планина“ за големите ѝ заслуги в областта на българския театър и кино и по повод 60 години от рождението ѝ.[5] През същата година Манева е удостоена и със званието Почетен гражданин на град Пловдив.

През 2018 г. участва в музикален клип на Азис.

Работи като преподавател по актьорско майсторство в Нов български университет.

Телевизионен театър

[редактиране | редактиране на кода]
ГодинаФилми и СериалиСерииКопродукцииРоля
2018Далеч от брега
2018 Скъпи наследници
(тв сериал)
180 България баба Злата
2014Досието ПетровБългария/Франциямайката на Мария
2013 – 2014Фамилията
(тв сериал)
39Рени Ковачева
2011 – 2016Под прикритие
(тв сериал)
60Цвета Андонова
2010Зад кадърмайката на Диана
2004Единствената любовна история, която Хемингуей не описа
2004Изпепеляванемайката на Калина
2003Една калория нежност2 ч.майката на Надежда
2002Лист отбруленлеля Гичка
2001Съдбата като плъх (тв)България/Македонияприятелка на бащата
2001Версенжеторикс
(Vercingétorix)
Друиди (алтернативно заглавие)
Франция/Канада/Белгиямайката на Версенжеторикс
1997Ловджийска чанта
(Il carniere)
1996Платено милосърдиемаркизата
1996Дон Кихот се завръща
(Дон Кихот возвращается)
2 ч.Русия/Българиядонна Тереза
1996Нечиста кръв
(Necista krv)
ФР Югославиямайката на Софка
1995Търкалящи се камъниБългария/ФранцияМария
1994Честна мускетарска (тв)Мадлен
1991Брътвежите на родилката
(Les caquets de l'accouchée)
Франция
1989Брачни шеги6 нов.съпругата на доцент Стефанов (в новелата „Спасението“)
1987Нощем по покривите
(тв сериал)
2журналистката Диана Пеева
1987МечтателиВела Благоева
1987Ненужен антрактБлаговеста Радева
1986ПоемаМира,
бившата приятелка на Антон
1985Похищение
(Porwanie)
Полша/Българиямайката на Цветанка
1985Не се сърди човечеМайчето
1985Забравете този случайМария, жена на Петров и секретарка на кмета
1985Търси се съпруг за мамамайката
1985Ян Бибиянмайката на Ян Бибиян
1984Мечтание съм аз... (тв)
1984Откога те чакамсестра Цветана Николова
1984Опасен чар (тв)инспектор Ватева
1984Наследницата (тв)Ватева, следователка
1984Издирва се... (тв)Милкана
1984Дело 205/1913 П. К. ЯворовМина
1984Кутията на Пандора (тв)следователка
1983Черно-бялоЖана
1983За една тройка...?!Несторова
1982Почти ревизия
(тв сериал)
4барманката Василена Василева
1982Под едно небе
(Под одним небом)
СССР/БългарияМария
1981Мера според мера
(тв сериал)
7Тъша, Бела Ица
1981Мера според мера3Тъша, Бела Ица
1981Милост за живитед-р Филипова
1980Дами канятПехливанова
1980Въздушният човек
1980Нощните бдения на поп Вечерко (тв)Милка, кръчмарката
1978Пътят към София
(Путь к Софии)
(тв сериал)
5България/СССР
1978Войната на таралежите
(тв сериал)
5класната, другарката Добрева
1978Служебно положение ординарец (тв)майоршата
1977 – 1982Четвъртото измерение
(тв сериал)
6Светла Божкова, скулпторка
1977БасейнътДора
1977Хирурзид-р Панова, жената на Константин
1977Изгори, за да светиш
(тв сериал)
7България/Италия/СССР/ГДРВера
1976ВинатаСнежа Хариева
1976Да изядеш ябълкатаМария Стамова, бивша партизанка
1975Бунаучителката Зора
1975Началото на деняМария
1975Сватбите на Йоан Асен2Анна-Мария,
дъщеря на унгарския крал Андраш II
1974Последният ергенЙорданка
1974Синята лампа10Джина (в Vс. „Танго с Фани“)
1974Трудна любовЕкатерина Наумова
1973Иван Кондарев2Дуса
1972Голямата скукаГрейс
1973Последната думаучителката
1972Трета след Слънцето2Лия (в новелата „Моят първи ден“)
1972Автостопмомичето
1968Шведските кралежената на Благо
1967Най-дългата нощсекретарката на германците
1963КалоянДеница
1962Зеленото чудовище
(Das grüne Ungeheuer)
ГДРкубинка (в I серия „Erste Folge“)
  • Възстановителна репетиция (2005) – реж. Светослав Овчаров (документален)
  1. Биография на сайта на САБ
  2. Цветана Манева като почетен професор на Нов български университет, сайт на НБУ.
  3. 1 2 Георги Неделчев, „Актьорите и властта“, сп. „Тема“, бр. 39 (52), 30 октомври 2002 г.
  4. „Цветана Манева: Справедливостта е в кръвта на Симеон“ Архив на оригинала от 2020-04-06 в Wayback Machine., интервю на Светослава Тадаръкова, в. „Сега“, 15 октомври 2001 г.
  5. „Цветана Манева с орден „Стара планина“ и награда за цялостен принос от САБ“ Архив на оригинала от 2020-04-06 в Wayback Machine., в. „Сега“, 23 март 2004 г.
  6. Награди от 2014 г. // Официален сайт на фестивала „Златна роза“. Посетен на 16 октомври 2021.
  7. Церемония по връчване на наградите „2022“ // БНТ. 24 май 2022.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за