Аугуст Стриндберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аугуст Стриндберг
шведски писател и драматург

Роден
Починал
14 май 1912 г. (63 г.)
Националност Флаг на Швеция Швеция
Литература
Период 1869–1912
Жанрове роман, пиеса
Направление натурализъм, експресионизъм
Известни творби „Червената стая“ (1879)
„Бащата“ (1887)
„Госпожица Юлия“ (1888)
„Ад“ (1897)
„Пътят към Дамаск“ (1898)
„Соната на призраците“ (1908)
Повлиян Георг Брандес, Хенрик Ибсен, Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше, Уилям Шекспир, Емануел Сведенборг
Повлиял Кнут Хамсун, Хенрик Ибсен, Мирослав Кърлежа, Хенри Милър, Юджийн О'Нийл, Райнхард Зорге, Ернст Толер, Тенеси Уилямс
Семейство
Съпруга Сири фон Есен (1877–91)
Фрида Ул (1893–95)
Хариет Босе (1901–04)

Подпис Strindberg namnteckning 1898.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Аугуст Стриндберг в Общомедия

Юхан Аугуст Стриндберг [1] (на шведски: Johan August Strindberg, шведското произношение на фамилията е близко до Стриндбери) е шведски драматург и писател.

Автор на световноизвестни произведения като пиесите Госпожица Юлия и Мъртвешки танц, романа Червеният салон, автобиографичния текст Inferno и други.

В чест на Стриндберг е наименуван кратер на планетата Меркурий.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родителите на Стриндберг са Карл Стриндберг, от буржоазно семейство, и Улрика Елеонора Норлинг, бивша прислужница. Майка му умира, когато той е на 13 години. Стриндберг учи химия в Университета на Упсала и в Технологическия институт в Стокхолм. През 1877 г. се жени за баронеса Сири фон Есен. Поради неговия критичен прочит на историята на Швеция Стриндберг предпочита по-спокоен живот във Франция, където заминава заедно със семейството си през 1883 г. Там изпада в тежка душевна криза, пие абсент и е убеден, че жена му иска да го прати в психиатрична клиника. През 1889 г. се развежда с жена си и заминава за Берлин, където среща втората си съпруга австрийската писателка Фрида Ул. Поради чувството си за вина и многобройните обвинения, породени от нестандартните изложени от него идеи, Стриндберг страда от мания за преследване и дори изпада в психотични състояния. През 1890-те години се обръща към живописта, като предпочита морски пейзажи. В края на 19 век се завръща в Стокхолм. През 1901 г. се жени за шведско-норвежката актриса Хариет Босе, с която се развежда през 1904 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сред основните теми, които Стриндберг засяга, са тези за брака, за интимните отношения между мъжа и жената, исторически теми и др. Известен с отрицателното си отношение към жените, Стриндберг изявява враждебно отношение въобще към хората, като критикува остро техните недостатъци. Известни негови пиеси са: Майстор Улоф, Щастливецът Пер, Бащата, Игра-сън и др. От художествената му проза други важни произведения са Ад, Сам и др.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Червената стая“ – роман, 1879
  • „Синът на слугинята“ – роман, 1886–1887
  • „Жителите на остров Хемсьо“ – роман, 1887
  • „Изповедта на един луд“ – роман, 1888
  • „На рифа“ – роман, 1890
  • „Ад“ – автобиографична книга, 1897
  • „Легенди“ – автобиографична книга, 1897
  • „Сам“ – роман, 1903
  • „Готическите стаи“ – роман, 1904
  • „Черните знамена“ – роман, 1905

Повести и разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • „Новото царство“ – повест, 1882
  • „Разкази за брака“ – сборник, 1884–1886
  • „Утопии в реалността“ – сборник новели, 1885
  • „Сандаловото дърво“ – повест, 1889

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • „Волнодумец“ (Fritänkaren, 1869)
  • „Хермиона“ (Hermione, 1870)
  • „В Рим“ (I Rom, 1870)
  • „Изгнаник“ (Den fredlöse, 1871)
  • „Майстор Улуф“ (Mäster Olof, 1872, 1874, 1877)
  • „Странстванията на Щастливеца Пер“ (Lycko-Pers resa, 1882)
  • „Баща“ (Fadren, 1887)
  • „Приятелчета“ (Kamraterna, 1887)
  • „Госпожица Юлия“ (Fröken Julie, 1888)
  • „Кредитори“ (Fordringsägare, 1888)
  • „Кой е по-силен“ (Den starkare, 1989)
  • „Пария“ (Paria, 1989)
  • „Самум“ (Samum, 1989)
  • „Пред смъртта“ (Inför döden, 1892)
  • „Връзки“ (Bandet, 1892)
  • „Игра с огъня“ (Leka med elden, 1892)
  • „Пътят за Дамаск“ (трилогия, Till Damaskus, 1898–1904)
  • „Борба и престъпление“ (Brott och brott, 1899)
  • „Густав Ваза“ (Gustav Vasa, 1899)
  • „Ерик XIV“ (Erik XIV, 1899)
  • „Пасха“ (Påsk, 1900)
  • „Карл XII“ (Karl XII, 1901)
  • „Танцът на смъртта“ (Dödsdansen, 1901)
  • „Годеницата девственица“ (Kronbruden, 1901)
  • „Белият лебед“ (Svanevit, 1901)
  • „Енгелбрект“ (Engelbrekt, 1901)
  • „Игра на сънища“ (Ett drömspel, 1902)
  • „Кралица Кристина“ (Kristina, 1903)
  • „Витенбергският славей“ (Näktergalen i Wittenberg, 1903)
  • „Соната на призраците“ (Spöksonaten, 1907)
  • „Широкият път“ (Stora landsvägen, 1909)

Публицистика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Синята книга“ – публицистика, 1907–1908
  • „Отворени писма за Интимния театър“ – 1909
  • „Речи към шведската нация“ – 1910

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Хаджинаков, Петър. Литературни пристрастия. Т. 1. С., (2001), 7-25.
  • Malekin, Theo. Strindberg and the Quest for Sacred Theatre. Amsterdam/New York, NY, Rodopi, 2010 (Consciousness, Literature and the Arts, 26)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия на братя Данчови, 1936 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Аугуст Стриндберг в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)