Борис Арабов
| Борис Арабов | |
|---|---|
| Роден | |
| Починал | |
| Уебсайт | |
Борис Христов Арабов е български драматичен и филмов артист. Роден е на 19 февруари 1925 г. Починал на 4 април 1984 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден на 19 февруари 1925 г. в София. Завършил е Държавното висше театрално училище (ДВТУ) през 1950 г. с преподавател Георги Стаматов. След това е специализира в Московската художествена академия за театър (МХАТ) (1951 – 1955). По това време работи и като говорител в Радио „Москва“ за България. Става част от трупите на Пернишкия (1956-1958) и Младежкия театри. Работил е като говорител в Радио „София“ (1946-1952).
През 1969 г. получава званието „заслужил артист“. Най-големите му постижения са в ролите на: Барон Бърли от „Мария Стюарт“ на Фридрих Шилер; Ричард от „Ричард ІІ“ на Уилям Шекспир; Княза от „Унижените и оскърбените“ на Фьодор Достоевски; Доктора от „Варвари“ на Максим Горки; Естанислао Браво от „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов; Лозанов от „Разходка в събота вечер“ и Момчилов от „Рози за д-р Шомов“ на Драгомир Асенов; Поета от „Между два изстрела“ на Надежда Драгова и Първан Стефанов.
В последните си години Арабов прави сполучлив преход към камерната сцена. Тези превъплъщения, особено в „Мандрагора“ и „Легенда за Дон Жуан“, внасят нов момент в творчеството му. Взема участие в редица оратории на Добрин Петков и Константин Илиев. Участва във филмите „Първи урок“, „Танго“, „Иконостасът“, „Откраднатият влак“, „Вибрации“.
Умира на 4 април 1984 г. в София.
Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]
- Заслужил артист (1969)
- II национален преглед на българската драма и театър: II награда: за безименния гражданин в „Паметник“ и цар Гълъб в „Вълшебен дар“
Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]
ТВ театър
- „Ювиги хан“ (1982) (Рангел Игнатов), 2 части
- „Дванадесетият апостол“ (Митьо Радуков) (1978)
- „Всекиму заслуженото“ (1966)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филми/Сериали | Роля |
|---|---|---|
| 1984 | Опасен чар | |
| 1984 | Вибрации | Кръстанов |
| 1982 | Николо Паганини – (Никколо Паганини), 4 серии, (СССР / България) | Верон |
| 1981 | „Мирис на кучешка козина“ – (Zapach psiej sierści), (Полша / България) | попът |
| 1981 | Хан Аспарух – (3 серии) | |
| 1974 | Иван Кондарев – (2 серии) | |
| 1971 | Четиримата от вагона | директорът на полицията |
| 1971 | Откраднатият влак | царски министър |
| 1970 | Един миг свобода | човекът от Центъра, в новелата Искам да живея |
| 1969 | Скорпион срещу дъга | |
| 1969 | Танго | Хаваджиев |
| 1969 | Галилео Галилей | падре Малперти |
| 1969 | Иконостасът | Немтур |
| 1967 | Най-дългата нощ | |
| 1965 | Вула | |
| 1963 | Ивайло | |
| 1963 | Калоян | |
| 1960 | Първи урок | началникът |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Борис Арабов в
Internet Movie Database - Биография в bgmovies.info
- Златни гласове на Радиотеатъра: Борис Арабов, архивен материал от сайта на БНР, 27 януари 2010 г.
