Дмитрий Бортнянски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дмитрий Бортнянски
руски и украински композитор

Роден
Починал
Погребан Тихвинско гробище, Санкт Петербург, Русия

Религия Православна църква
Музикална кариера
Стил опера, класическа музика
Инструменти пиано, Клавесин
Дмитрий Бортнянски в Общомедия

Дмитрий Степанович Бортнянски (на руски: Дмитрий Степанович Бортнянский; на украински: Дмитро Степанович Бортнянський) е руски[1][2] и украински[3] композитор. По бащина линия Бортнянски е лемко по произход. Баща му Стефан (Степан) Шкурат променя фамилията си на по-„благородно“ звучащата Бортнянски по името на родното си село Бортне (Бартне), днес на територията на Полша.[4] Майка му Марина Дмитриевна Толстая е от руския дворянски род Толстой.[5]

Изучава пеене и теория на музиката в Петербургската придворна певческа капела. Под ръководството на Б. Галупи изучава музикална композиция. Между 1769 и 1779 живее и твори зад граница, а след завръщането си става капелмайстор, а от 1796 – и директор на Капелата.

Пише три опери, по либрета на френски език: „Праздник сеньора“ (1786), „Сокол“ (1786), и най-значимата от трите, „Сын соперник, или Современная Стратоника“ (1787). В историята на руската музика обаче Бортнянски остава с авторските си композиции на хорова православна църковна музика. Написал е множество църковни песнопения, концерти за църковен и светски хор, много камерно-инструментални творби, измежду които квинтет (1787) и симфония (1796), които спадат към първите образци на крупните циклични музикални форми в руската музика.

Известна в България творба на Бортнянски е църковното песнопение „Многая лета“ в изпълнение на оперния певец Борис Христов.

Погребан е в Тихвинското гробище в Санкт Петербург, Русия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бортнянский, Дмитрий Степанович в Большой советской энциклопедии, БСЭ, 2012
  2. Katchanovski, Ivan, Zenon E., Kohut, Bohdan Y., Nebesio. Historical Dictionary of Ukraine. Scarecrow Press, 2013. ISBN 9780810878471. с. 386. Subtelny, Orest. Ukraine: A History, 4th Edition. University of Toronto Press, 2009. ISBN 9781442697287. с. 197. George Grove (1980), Sadie, Stanley, „The New Grove Dictionary of Music and Musicians“, 3, Macmillan Publishers, p. 70, ISBN 9780333231111, https://books.google.com/books?id=l10NAQAAIAAJ&q=Bortnyanski+Ukrainian&dq=Bortnyanski+Ukrainian  Gordichuk, M.M.. Bortniansky Dmytro Stepanovych. // Ukrainian Soviet Encyclopedia. Т. 2. Kyiv, 1978. с. 8. Rouček, Joseph Slabey, ed. (1949), „Slavonic Encyclopaedia“, 1, Philosophical Library, p. 110, https://books.google.com/books?id=fwcgAAAAMAAJ&dq=bortniansky+ukrainian+Encyclopaedia&q=bortniansky  Thompson, Oscar (1985), Bohle, Bruce, „The International Cyclopedia of Music and Musicians“, Dodd, Mead, p. 260, ISBN 9780396084129, https://books.google.com/books?id=TUYOAQAAMAAJ&dq=bortniansky+The+International+Cyclopedia+of+Music+and+Musicians&q=bortniansky+ukrainian+  Strohm, Reinhard. The Eighteenth-century Diaspora of Italian Music and Musicians. Brepols, 2001. ISBN 9782503510200. с. 227. Rzhevsky, Nicholas. The Cambridge Companion to Modern Russian Culture. Cambridge University Press, 1998. ISBN 9780521477994. с. 51. Dmitry Bortniansky Ukrainian. Unger, Melvin P.. Historical Dictionary of Choral Music. Scarecrow Press, 2010. ISBN 9780810873926. с. 43. Kuzma, Marika. Bortniansky à la Bortniansky: An Examination of the Sources of Dmitry Bortniansky's Choral Concertos. // The Journal of Musicology 14 (2). 1996. DOI:10.2307/763922. с. 183–212.
  3. A. Rydzanicz "Bortniański wrócił do Bartnego", Przegląd Prawosławny Nr 9(291)/2009
  4. Константин Ковалев, Бортнянский (серия „Жизнь замечательных людей“), 1989, ISBN 978-5-235-00681-2

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]