Творителен падеж
Творителен падеж, или инструментал (на латински: casus instrumentalis), е падеж, обозначаващ предмет като средство, чрез което се извършва глаголното действие.
В славянските езици
[редактиране | редактиране на кода]В славянските езици творителният падеж се съчетава с глаголи, съществителни и прилагателни имена. Притежава широк кръг от значения: освен оръдие на действието може да означава място и време, най-общо начин на извършване на глаголното действие.
При обстоятелствена употреба
[редактиране | редактиране на кода]Творителен за място
[редактиране | редактиране на кода]Творителният за място посочва мястото, където се осъществява действието:
Творителен за време
[редактиране | редактиране на кода]Творителният за време указва времето на извършване на действието:
Творителен за оръдие на действието
[редактиране | редактиране на кода]Творителният за оръдие на действието посочва средството, чрез което се извършва действието:
Творителен за начин на действие
[редактиране | редактиране на кода]Тази разновидност на творителния падеж дава качествена характеристика на действието:
Творителен за количество
[редактиране | редактиране на кода]Творителният за количество описва действието откъм количествената му страна:
Творителен за ограничение
[редактиране | редактиране на кода]Творителният за ограничение посочва областта на проява на даден признак:
Творителен за причина
[редактиране | редактиране на кода]Тази разновидност на творителния падеж посочва причината на действието:
- ст.б.:










(от глад умирам).
Творителен за сравнение
[редактиране | редактиране на кода]Творителният за сравнение посочва чрез подобие степента или характера на действието:
- рус.: лететь стрелой (летя като стрела).
При необстоятелствена употреба
[редактиране | редактиране на кода]Творителен за обект
[редактиране | редактиране на кода]Творителният за обект посочва предмет, с чиято помощ се върши действието:
- рус.: наполнить водой (да напълня с вода), снабдить деньгами (да снабдя с пари).
- хърв.: Priroda je dječakak obdarila razboritošću. (Природата е надарила момчето с остър ум.)
Тази разновидност на творителния падеж е подобна на творителния за оръдие на действието, затова се превежда на български с предлога с.
Творителен определителен
[редактиране | редактиране на кода]Творителният определителен посочва признак на предмета:
- рус.: сапоги бутылками (ботуши като бутилки), хвост трубой (опашка като тръба).
Подобен е на творителния за сравнение, обаче се явява в изречението като определение, а не като обстоятелствено пояснение.
Творителен полупредикативен
[редактиране | редактиране на кода]Творителният полупредикативен посочва възрастов период от живота:
- рус.: Ребёнком он долго болел. (Като дете той боледуваше дълго.)
Подобен е на творителния за време, но за разлика от него може да се схване не само като обстоятелствено пояснение, но и като сказуемно определение.
Творителен предикативен
[редактиране | редактиране на кода]Творителният предикативен се използва за именната част на съставно сказуемо и за сказуемното определение на подлога:
Творителен функционален
[редактиране | редактиране на кода]Творителният функционален посочва признак, създаден не от самото лице или предмет, а предизвикан или приписан от другиго:
- рус.: Его назначили управдомом. (Назначиха го за домоуправител.)
- рус.: Мак считают снотворным средством. (Смятат мака за сънотворно средство.)
Използва се за сказуемното определение на допълнението.
Творителен на деятеля
[редактиране | редактиране на кода]Посочва логическия вършител на действието в страдателен залог:
- рус.: Ошибка была допущена учеником. (Грешката беше допусната от ученика.)
Творителен за съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Творителният за съдържание уточнява значението на глагола,
като посочва обекта или областта на разпространение:
Остатъци от творителен падеж в съвременния български език
[редактиране | редактиране на кода]В съвременния български език се срещат наречия, получени от съществителни в творителен падеж:
денем, нощем, редом, гърбом, ходом, бегом и др.
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979.
- Д. Э. Розенталь, М. А. Теленкова, Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976.
- I. M. Pulkina, A Short Russian Reference Grammar, Moscow, 1987.
- Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993.
- Стефан Младенов, История на българския език, София, 1979 (превод: проф. Иван Дуриданов).
- Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, София, 1978.
- Граматика на съвременния български книжовен език, том 2 (Морфология), София, 1983.
- Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, Старобългарски език. Текстове и речник, София, 1976.