Бронепалубни крайцери тип „Д’Естре“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бронепалубни крайцери тип „Д’Естре“
Classe D'Estrées
Бронепалубният крайцер „Д’Естре“
Флаг Франция
Клас и типБронепалубни крайцери от типа „Д’Естре“
Следващ типЖуриен дьо ла Гравиер
Предшестващ типШаторено
ПроизводителArsenal de Rochefort в Рошфор и др., Франция
Планирани2
Построени2
В строеж1896 г. – 1900 г.
В строй1910 г. – 1924 г.
Утилизирани1
Загуби1
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост2467 t (нормална)
Дължина95,0 m
Ширина12,0 m
Газене5,39 m
(при пълна водоизместимост)
Броняна палубата: 20 mm
(по скосовете: 45 mm);
щитове оръдия: 54 mm;
на бойната рубка: 100 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
8 водотръбни котли Normand
(Lagrafel d`Allest на „Инферне“)
Мощност8500 к.с. (6,3 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост20,0 – 20,5 възела
(37,0 – 38,0 km/h)
Далечина на
плаване
5700 мили на ход 10 възела;
Запас гориво: 470 t въглища
Екипаж235 души
Въоръжение
Артилерия2×1 138 mm;
4×1 100 mm;
8×1 47 mm;
2×1 37 mm[1]
Бронепалубни крайцери тип „Д’Естре“ в Общомедия

Д’Естре (на френски: D'Estrées) са серия бронепалубни крайцери от 3-ти ранг на Националните военноморски сили на Франция, построена 1890-те години на 19 век. Проектът е развитие на крайцерите от типа „Линуа“, спрямо които имат незначителни отличия. Всичко от проекта са построени 2 единици: „Д’Естре“ (на френски: D'Estrées) и „Инферне“ (на френски: Infernet). Предназначени са за служба в колониите. Това са последните френски крайцери от 3-ти ранг.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите от типа „Д’Естре“ имат типичен за френските военни кораби от онова време корпус, с дълъг, плугообразен таран и завалени бордове. Корабите имат прави комини, които са раздалечени и три мачти. Нямат двойно дъно и противоторпедна преграда. Дъното е обшито с тик и мед.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър на крайцерите са две 138,6 mm оръдия образец 1893 г. Това е напълно съвременно скорострелно оръдие с дължина на ствола 45 калибра. Оръдието тежи 4465 kg и стреля със снаряди с тегло от 30 kg и начална скорост 770 m/s. С приемането на въоръжение на по-тежки снаряди (35 kg), началната скорост намалява до 730 m/s. От по-ранния модел 1891 г. оръдието е с по-усилен ствол и разделно зареждане. Последното е въведено след оплаквания на артилеристите от прекомерно тежките унитарни боеприпаси. Скорострелността достига 5 изстрела в минута. Тези оръдия са разположени на полубака и полуюта.

Вторият калибър са 100 mm оръдия образец 1891 г., с дължина на ствола 45 калибра. При маса на снаряда 14 kg, началната му скорост е 740 m/s. Впоследствие се появяват по-тежки снаряди, а началната им скорост пада до 710 m/s. Скорострелността им достига 9 изстрела в минута. Четири такива оръдия са разположени в спонсони в централната част на корабите.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Основото брониране на крайцерите от типа „Д’Естре“ е карапасната бронирана палуба, над цялата дължина на корпуса, с дебелина между 37 – 45 mm в централната част на корабите, до 20 mm в краищата. Над нея традиционно са разположени кофердами. Освен това имат и неголяма бойна рубка, прикрита със 100 mm броня.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите на проекта имат осем котли система „Норман“. Запас въглища от 470 тона.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Вдъхновителят на идеята за малки бронепалубни крайцери – Хиацинт Об – ги смята за идеалните разузнавачи и изтребители на търговията. Но всъщност реалните бойни качества на френските крайцери от 3-ти ранг са оценявани лошо дори от съвременниците им. Независимо от външно страшният им вид те имат множество недостатъци. Въоръжението на крайцерите е прекалено слабо, особено с отчитането на поставянето на главния калибър, което позволява да се води стрелба по борда само от половината оръдия. Стрелбата на максимална скорост не е възможна, поради силните вибрации предизвикани от машините върху корпуса. Самата скорост, около 20 възела, по мерките на 1890-те г. в никакъв случай не гарантира безопасност. Поради това и огромният таран е абсолютно безсмислен, той като крайцера ще бъде спрян, при опит за таранен удар, от вражеската артилерия.

Вероятно единствената възможност да се използват тези крайцери с полза в сериозна война е да се употребяват като минни заградители, тъй като почти всички те имат възможност да носят до 150 морски мини. Но към момента на влизането на Франция в Първата световна война всички нейни бронепалубни крайцери от 3-ти ранг са вече безнадеждно стари.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 206.
  2. Всички данни за службата са приведени според Conway’s. Указ. соч. с. 310.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Д’Эстре““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​