Направо към съдържанието

Бронепалубни крайцери тип „Пелорус“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бронепалубни крайцери тип „Пелорус“
Pelorus-class cruiser
Бронепалубният крайцер „Пелорус“
Флаг Великобритания
Клас и типБронепалубни крайцери от типа „Пелорус“
Следващ типБронепалубни крайцери тип „Топаз“
Предшестващ типБронепалубни крайцери тип „Пърл“
ПроизводителКорабостроителници в Ширнес, Яроу, Нюкасъл, Хъл, Чатъм и др. във Великобритания
Планирани11
Построени11
В строеж1896 г. – 1899 г.
В строй1899 г. – 1922 г.
Утилизирани10
Загуби1
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост2169 t (пълна)
(„Пандора“, „Пайнир“ и „Психе“: 2235 t)
Дължина95,6 m
Дължина между перпендикулярите
91,4 m
Ширина11,13 m
Газене4,88 m
(5,9 m за „Пандора“, „Пайнир“ и „Психе“)
Броняна палубата: 37 – 42 mm
(по скосовете: 42 – 51 mm);
щитове оръдия: 12,7 mm;
бойна рубка: 76 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
16 водотръбни котли Normand или Thornycroft, или Reed, или Blechynden
Мощност5000 к.с. (3,37 МВт)
(7500 к.с. при форсирани машини)
Движител2 гребни винта
Скорост18,5 възела
(34,3 km/h)
Далечина на
плаване
Проектна:
6000 мили при ход 10 възела;
Фактическа:
5000 мили при ход 10 възела;
Запас гориво: 500 t въглища
Екипаж224 души
Въоръжение
Артилерия8×1 102 mm;
8×1 47 mm
Торпедно
въоръжение
2×1 457 mm ТА
Други3 картечници[1]
Бронепалубни крайцери тип „Пелорус“ в Общомедия

Пелорус (на английски: Pelorus) са серия бронепалубни крайцери от 3-ти ранг, на Британския Кралски флот построени през 1890-те години на 19 век. Явяват се развитие на крайцерите от типа „Пърл“, но с по-малки размери. Всичко от проекта са построени 11 единици: „Пелорус“ (на английски: HMS Pelorus), „Пандора“ (на английски: HMS Pandora), „Пегасус“ (на английски: HMS Pegasus), „Персеус“ (на английски: HMS Perseus), „Пектолус“ (на английски: HMS Pactolus), „Пайнир“ (на английски: HMS Pioneer), „Помон“ (на английски: HMS Pomone), „Прометеус“ (на английски: HMS Prometheus), „Прозерпин“ (на английски: HMS Proserpine), „Психе“ (на английски: HMS Psyche) и „Пюрамис“ (на английски: HMS Puramis). След тях флотът строи по-големите крайцери от типа „Топаз“.

Бронепалубните крайцери от типа „Пелорус“ с водоизместимост от 2135 дълги тона имат максималната скорост от 20 възела (37 км/ч). Болшинството от тях служат в отдалечените колонии, а не с главните сили на флота. Те са въоръжени с осем 4-дюймови (25 фунтови оръдия), осем 3 фунтови оръдия, три картечници, и два 18-дюймови (457-мм) торпедни апарата[2]. Корабите са лишени от двойно дъно, което вече става традиционно за крайцерите, което може да приведе до сериозни наводнения при всяко едно докосване на грунта, което нерядко се случва по време на службата в лошо изучени води[3].

„Пайнир“ около 1910 година

Най-сериозни изменения получава корпусът. Корабите стават по-дълги и тесни, което трябва да им позволи увеличаване на максималната скорост до 20 – 20,5 възела[4]. Проектантите, обаче, правят грешка с пропорциите на корпуса, като корабите се оказват неустойчиви и мокри: удълженият, невисок, полубак прорязва, а не се качва по вълната, осигурявайки надеждно заливане с вода на средната част на корпуса[4]. „Пандора“, „Пайнир“ и „Психе“ са по-големи, имайки водоизместимост от 2200 дълги тона и газене от 19½ фута (5,9 м)[5].

Съществено е усилена защитата. Дебелината на бронираната палуба нараства с 12 – 18 мм, при това броневата палуба става по-висока и по-надеждно прикрива котлите, машините и димоходите[6].

Крайцерите имат бутални парни машини с тройно разширение и са снабдени с различни типове котли, като тяхно изпитание – „Помон“ и „Пектолус“ получават котли „Бленчиден“, „Пегасус“ и „Перамус“ – котли „Рид“, „Пелорус“ – котли „Норман“, „Пандора“, „Персеус“, „Пайнир“, „Прометеус“, „Психе“ и „Прозепин“ – „Торникрофт“. Независимо от типа, броят на котлите на всички крайцери е единакъв – 16. Машините могат да развият 7000 конски сили (5200 кВт) за ограничен период от време с принудителна тяга и 5000 конски сили (3700 кВт) при естествена тяга продължително[7]. Макар далечината на плаване да се разчита да нарастне до 6000 мили на 10 възела, по сравнение с 5000 за „Бархамите“, особено увеличение не се получава, но и това е добър показател за толкова неголям крайцер[8]. Проблемите с котелната и машинната установки водят до това, че в службата си скоростта на новите крайцери съставлява 16 – 17 възела, което е малко за 0-те години на XX век[6].

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]
Име Заложен Спуснат на вода Влиза в строй
HMS Pandora - 17 януари 1900 г. 1901 г.
HMS Pelorus май 1895 г. 15 декември 1896 г. 1897 г.
HMS Pegasus май 1896 г. 4 март 1897 г. 1899 г.
HMS Perseus май 1896 г. 15 юли 1897 г. 1901 г.
HMS Pactolus май 1896 г. 21 декември 1896 г. септември 1896 г.
HMS Pioneer декември 1897 г. 28 юли 1899 г. 1901 г.
HMS Pomone 21 декември 1896 г. 25 ноември 1897 г. май 1899 г.
HMS Prometheus - 20 октомври 1898 г. -
HMS Pyramus май 1896 г. 15 май 1897 г. 1900 г.
HMS Psyche ноември 1897 г. 19 юли 1898 г. 31 март 1900 г.
HMS Proserpine март 1896 г. 5 декември 1896 г. 1899 г.[9]

Службата на тези крайцери се оказва доста къса. Още през 1904 г. тези сравнително наскоро построени крайцери започват да се изваждат в резерва. По време на „чистката“ на флота от безполезни кораби, през 1910 г., крайцерите с неудачните котли „Бленчиден“ са извадени от бойните списъци на флота. „Помон“ става несамоходен учебен кораб, а „Пектоус“ база за подводници.

Проектът е разчетен за възможността да унищожи преоборудовантърговец“.

По съвокупните си признаци това са най-лошите крайцери в Кралския флот.

Единственото положително качество на тези крайцери е тяхната ниска цена – 150 хил. фунта стерлинги.

ТТХ на малки бронепалубни крайцери
Характеристики Газеле[10]
Германия
Пелорус[2]
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Новик[11]
Русия
Д’Естре[12]
Франция
Година на залагане 1897 1895 1900 1897
Година на влизане в строй 1900 1897 1901 1899
Размери, м (Д×Ш×Г) 105,0 ×11,8 ×4,84 95,55×11,13×3,7 110,1×12×5 95×12×5,39
Водоизместимост, т 2643 2169 3080 2428
Въоръжение 10 – 10,5-см, ТА 2×1 – 45-см 8 – 102-мм, 8 – 47-мм, ТА 2×1 – 356-мм 6 – 120-мм, 6 – 47-мм, ТА 5×1 – 380-мм 2 – 138-мм, 4 – 100-мм, 8 – 47-мм
Брониране, мм Палуба – 20 – 25, скосове – 50, щитове – 50, рубка – 80 Палуба – 20 – 51, щитове – 25, рубка – 76 Палуба – 30, скосове – 51, щитове – 25, рубка – 30 Палуба – 20 – 45, рубка – 100
Енергетична установка, к.с. ПМ, 6000 ПМ, 7000 ПМ, 17 000 ПМ, 8500
Запас въглища нормален/пълен, т 300/625 254/523 360/600 /480
Далечина на плаване, морски мили 3570 на 10 възела 5000 на 10 възела 3428 на 10 възела 3200 на 10 възела
Проектна скорост, възела 19,5 20 25 20,5
Максимална скорост, възела 20,2 25,6

Прекалено големи, за да бъдат канонерки, те са малко подходящи за борбата с рейдерите, нито по скорост, нито по въоръжение, още в момента на тяхното създаване.

  1. Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 188.
  2. а б Victorian Era 2012, с. 874.
  3. Крейсера 2015, с. 90.
  4. а б Крейсера 2015, с. 89.
  5. Jane’s Fighting Ships 1905 – 6 р. 72
  6. а б Крейсера 2015, с. 87.
  7. Крейсера 2015, с. 88 – 89.
  8. Victorian Era 2012, с. 498.
  9. Всички данни за службата са приведени според Conway’s. Указ. соч. с. 83.
  10. Gröner_1_1982 127 – 128, с. 2.
  11. Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 196.
  12. Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 110.
  • Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
  • Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Пелорус““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​