Бронепалубни крайцери тип „Блейк“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бронепалубни крайцери тип „Блейк“
HMS Blake LOC det 4a04842.jpg
Бронепалубен крайцер „Блейк“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител Корабостроителници в Чатъм и Лондон, Великобритания
Живот
Заложен юли 1888 г.
Спуснат на вода 23 ноември 1889 г.
Влиза в строй 2 февруари 1892 г.
Изведен от
експлоатация
Утилизирани 1922 – 1926 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 121,94 m
Ширина 19,81 m
Газене 7,3 – 7,6 m
Задвижване 4 парни машини (2 основни и 2 спомагателни), 6 двойни котли, 2 винта, 20 000 к.с.
Скорост 22 възела
(40,7 km/h)
Водоизместимост 9,150 t (стандартна)
Броня щитове оръдия: 114 mm
каземати: 152 mm
на палубата: 76 mm (по скосовете: 152 mm)
на бойната рубка: 152 mm
Екипаж 570 души,
Далечина на
плаване
10 000 мили при 10 възела
Въоръжение
Артилерия 2×234 mm
10×152 mm
16×47 mm
Торпеда 4×457 mm торпедни апарата[1]
Бронепалубни крайцери тип „Блейк“ в Общомедия

Блейк (на английски: Blake) са серия бронепалубни крайцери от 1-ви ранг, на Британския Кралски флот построени през 1880-те – 1890-те години на 19 век. Серията е развитие на крайцерите от типа „Орландо“, но с увеличени размери и без бордова броня. Стават родоначалници на бронепалубните крайцери 1-ви ранг на Кралския флот. Имат вложени в себе си много новаторкски решения, но са и с висока стойност за производство. От проекта са построени 2 единици: „Блейк“ (на английски: HMS Blake) и „Бленхейм“ (на английски: HMS Blenheim). Последващо развитие на проекта са крайцерите от типа „Едгар“, които са плод на стремежа на британското Адмиралтейство за икономии.

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Появата на крайцерите от типа „Блейк“ е наложено от две обстоятелства: на първо място, има натрупан значителен, но не много успешен опит от експлоатацията на броненосни крайцери. Става ясно, че заради претоварването, характерно за онези времена, с бордови брониран пояс корабите потъват тилкова под водата, че всъщност борда си остава незащитен. При това, значителното тегло на бронята, при слабите тогава парни машини, прави броненосните крайцери твърде бавни, за да преследват те вражеските рейдери и твърде слаби за да участват в линията на ескадрено сражение. На второ място, в Кралския флот се сменя главния корабостроител. Сега това е Уилям Хенри Уайт, който е противник на броненосните крайцери.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Запас въглища 1800 тона. Четири парни машини с тройно разширение, работещи на два вала. Шест двойни цилиндрически котела. На малка скорост предната двойка машини се спират от валовете, посредством трансмисия. Освен основните котли и двата крайцера имат по един спомагателен.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Все характеристики приведены по Ненахову Ю. Ю. Указ. Соч. С. 172.
  2. Все данные о службе приведены по Conway’s. Указ. соч. с. 66.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Блейк““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.