Бронепалубни крайцери тип „Едгар“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бронепалубни крайцери тип „Едгар“
HMS Edgar.jpg
Бронепалубен крайцер „Едгар“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител Корабостроителници в Девънпорт, Чатъм, Портсмут, Лондон и Хъл, Великобритания
Живот
Заложен 3 юни 1889 г.
Спуснат на вода 23 ноември 1890 г.
Влиза в строй 2 март 1893 г.
Изведен от
експлоатация
Утилизирани
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 118,11 m
Ширина 18,29 m
Газене 7,24 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение, 4 двойни котли, 2 винта, 10 000 к.с. (при естествена тяга), 12 550 к.с. (при усилена тяга)
Скорост 18 възела
(33,3 km/h)
при форсирани машини:
20 възела
(37 km/h)[1]
Водоизместимост 7467 – 7820 t (стандартна)
Броня щитове оръдия: 76 mm
каземати: 152 mm
на палубата: 76 mm (по скосовете: 127 mm)
на бойната рубка: 305 mm
Екипаж 544 души,
Далечина на
плаване
10 000 мили при 10 възела
Въоръжение
Артилерия 2×234 mm
10×152 mm
(на „Кресент“ и „Роял Артур“
1×234 mm
12×152 mm)

12×57 mm
5×47 mm
Торпеда 4×457 mm торпедни апарата[2]
Бронепалубни крайцери тип „Едгар“ в Общомедия

Едгар (на английски: Edgar) са серия бронепалубни крайцери от 1-ви ранг на Британския Кралски флот, построени през 1880-те – 1890-те години на 19 век. Серията е развитие на крайцерите от типа „Блейк“, тяхна по-малка и по-евтина версия. От проекта са построени 9 единици: „Едгар“ (на английски: HMS Edgar), „Кресент“ (на английски: HMS Crescent), „Ендимион“ (на английски: HMS Endymion), „Гибралтар“ (на английски: HMS Gibraltar), „Графтън“ (на английски: HMS Grafton), „Хоук“ (на английски: HMS Hawke), „Роял Артур“ (на английски: HMS Royal Arthur), „Сейнт Джордж“ (на английски: HMS St George) и „Тизиус“ (на английски: HMS Theseus). Появата на руския броненосен крайцерРюрик“ и новините за залагането на нови кораби от този тип, карат британското Адмиралтейство да преценят „Едгарите“ като слаби, за да се борят с новите руски рейдери. Отговор на британците стават крайцерите от типа „Паурфул“.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубни крайцери тип „Едгар“. Схема.


Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Две парни машини с тройно разширение, 4 двойни цилиндрически котела. Запас въглища 1250 тона.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

HMS Royal Arthur
Носа на HMS Royal Arthur на сух док в Сидни.
Кърмата на HMS Royal Arthur на сух док в Сидни.

Намалявайки проектната скорост от 22 до 20 възела, Уайт успява да вмести въоръжението на „Блейк“ (2 – 234 mm и 10 – 152 mm оръдия) в по-малка водоизместимост.

„Роял Артур“ и „Кресент“ са построени по видоизменен вариант на проекта, получавайки вместо разположена в диаметралната плоскост бакова 9-дюймовка две преместени към бордовете 6-дюймови оръдия.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Бронирана палуба е главната защита на крайцерите. Хоризонталния участък на палубата има дебелина 25 – 76 mm, скосовете към бордовете са с дебелина от 25 – 127 mm. Също палубата се спуска към носа и кърмата на крайцерите. Бойната рубка има дебелина на стените 305 mm. Щитовете на оръдията от главния калибър са бронирани с дебела 76 mm броня. Казематите са с дебелина 152 mm.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Тези изпипани и надеждни кораби носят по две 234 mm оръдия (на бакa и на ютa) и по 10 152 mm (4 на батарейната палуба в каземати и 6 на горната палуба зад щитове). Те са подходящи както за крайцерска служба, така и за разузнавателна в ескадрена формация. След служба, продължила повече от 25 години, те след Първата световна война са предадени за скрап, с изключение на най-нещастният кораб сред тях – „Хоук“: той през 1911 г. таранирал английския лайнер „Олимпик“, а през войната потъва от немско торпедо в Северно море[3].

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. ISBN 0-85177-133-5.
  2. Все характеристики приведены по Ненахову Ю. Ю. Указ. Соч. С. 178.
  3. Г. Смирнов, В. Смирнов. Роковые крейсера Британии. Моделист-Конструктор.
  4. Все данные о службе приведены по Conway’s. Указ. соч. с. 66.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Эдгар““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.