Направо към съдържанието

Бронепалубни крайцери тип „Едгар“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бронепалубни крайцери тип „Едгар“
Edgar-class cruiser
Бронепалубният крайцер „Едгар“
Флаг Великобритания
Клас и типБронепалубни крайцери от типа „Едгар“
Следващ типБронепалубни крайцери тип „Паурфул“
Предшестващ типБронепалубни крайцери тип „Блейк“
ПроизводителDevonport Royal Dockyard в Девънпорт и др., Великобритания
Планирани9
Построени9
В строеж1888 г. – 1894 г.
В строй1891 г. – 1926 г.
Утилизирани8
Загуби1
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост7468 t (нормална)
7823 t за „Роял Артур“, „Кресент“, „Гибралтар“ и „Сейнт Джордж“
Дължина118,1 m
Дължина между перпендикулярите
109,7 m
Ширина18,3 m
Газене7,2 m
Броняна палубата: 76 mm
(по скосовете: 127 mm);
щитове оръдия: 76 mm;
каземати: 152 mm;
на бойната рубка: 305 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
4 двойни парни котела
Мощност10 000 к.с. (7,5 МВт)
(при естествена тяга);
12 550 к.с., 9,3 МВт (при форсирана тяга)
Движител2 гребни винта
Скорост18 възела[1]
(33,3 km/h)
При форсирани машини:
20 възела
(37 km/h)[2]
Далечина на
плаване
10 000 мили при 10 възела;
Запас гориво: 1250 t въглища
Екипаж544 души
Въоръжение
Артилерия2×1 234 mm;
10×1 152 mm;
(на „Кресент“ и „Роял Артур“
1×1 234 mm
12×1 152 mm)

12×1 57 mm;
5×1 47 mm
Торпедно
въоръжение
4×1 457 mm ТА[3]
Бронепалубни крайцери тип „Едгар“ в Общомедия

Едгар (на английски: Edgar) са серия бронепалубни крайцери от 1-ви ранг на Британския Кралски флот, построени през 1880-те – 1890-те години на 19 век. Серията е развитие на крайцерите от типа „Блейк“, тяхна по-малка и по-евтина версия. Всичко от проекта са построени 9 единици: „Едгар“ (на английски: HMS Edgar), „Кресент“ (на английски: HMS Crescent), „Ендимион“ (на английски: HMS Endymion), „Гибралтар“ (на английски: HMS Gibraltar), „Графтън“ (на английски: HMS Grafton), „Хоук“ (на английски: HMS Hawke), „Роял Артур“ (на английски: HMS Royal Arthur), „Сейнт Джордж“ (на английски: HMS St George) и „Тизиус“ (на английски: HMS Theseus). Появата на руския броненосен крайцерРюрик“ и новините за залагането на нови кораби от този тип, карат британското Адмиралтейство да преценят „Едгарите“ като слаби, за да се борят с новите руски рейдери. Отговор на британците стават крайцерите от типа „Паурфул“.

Бронепалубните крайцери от типа „Едгар“. Схема на артилерията и бронирането.
HMS Royal Arthur
Носа на HMS Royal Arthur на сух док в Сидни.
Кърмата на HMS Royal Arthur на сух док в Сидни.

Намалявайки проектната скорост от 22 до 20 възела, Уайт успява да вмести въоръжението на „Блейк“ (2 – 234 mm и 10 – 152 mm оръдия) в по-малка водоизместимост.

„Роял Артур“ и „Кресент“ са построени по видоизменен вариант на проекта, получавайки вместо разположена в диаметралната плоскост бакова 9-дюймовка две преместени към бордовете 6-дюймови оръдия.

Бронирана палуба е главната защита на крайцерите. Хоризонталният участък на палубата има дебелина 25 – 76 mm, скосовете към бордовете са с дебелина от 25 – 127 mm. Също палубата се спуска към носа и кърмата на крайцерите. Бойната рубка има дебелина на стените 305 mm. Щитовете на оръдията от главния калибър са бронирани с дебела 76 mm броня. Казематите са с дебелина 152 mm.

Две парни машини с тройно разширение, 4 двойни цилиндрични котела. Запас въглища 1250 тона.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]
  • HMS Edgar – заложен на 3 юни 1889 г., спуснат на вода на 23 ноември 1890 г., в строй от 2 март 1893 г.
  • HMS Crescent – заложен на 13 октомври 1890 г., спуснат на вода на 30 март 1892 г., в строй от 22 февруари 1894 г.
  • HMS Endymion – заложен на 21 ноември 1889 г., спуснат на вода на 22 юли 1891 г., в строй от 26 май 1894 г.
  • HMS Gibraltar – заложен на 2 декември 1889 г., спуснат на вода на 27 април 1892 г., в строй от 1 ноември 1894 г.
  • HMS Grafton – заложен на 1 януари 1890 г., спуснат на вода на 30 януари 1892 г., в строй от 18 октомври 1894 г.
  • HMS Hawke – заложен на 17 юни 1889 г., спуснат на вода на 11 март 1891 г., в строй от 16 май 1893 г.
  • HMS Royal Arthur – заложен на 20 януари 1890 г., спуснат на вода на 26 февруари 1891 г., в строй от 2 март 1893 г.
  • HMS St George – заложен на 23 април 1890 г., спуснат на вода на 8 септември 1892 г., в строй от 25 октомври 1894 г.
  • HMS Theseus – заложен на 16 юли 1890 г., спуснат на вода на 8 август 1892 г., в строй от 14 януари 1896 г.[4]

Тези изпипани и надеждни кораби носят по две 234 mm оръдия (на бакa и на ютa) и по 10 152 mm (4 на батарейната палуба в каземати и 6 на горната палуба зад щитове). Те са подходящи както за крайцерска служба, така и за разузнавателна в ескадрена формация. След служба, продължила повече от 25 години, те след Първата световна война, са предадени за скрап, с изключение на най-нещастния кораб сред тях – „Хоук“: той през 1911 г. таранира английския лайнер „Олимпик“, а през войната потъва от немско торпедо в Северно море[5].

  1. Jane’s Fighting Ships 1905 – 6 1970, с. 64.
  2. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5. с. 66.
  3. Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 178.
  4. Всички данни за службата са приведени според Conway’s. Указ. соч. с. 66.
  5. Г. Смирнов, В. Смирнов. Роковые крейсера Британии. Моделист-Конструктор. 1978.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
  • Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015. ISBN 978-5-699-84344-2.
  • Jane’s Fighting Ships 1905 – 6. A Reprint of the 1905/6 Edition of Fighting Ships. New York, ARCO PUBLISHING COMPANY, INC., 1970.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Эдгар““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​