Читосе (бронепалубен крайцер, 1898)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Читосе“
千歳
Бронепалубният крайцер „Читосе“
Флаг Япония
Клас и типБронепалубен крайцер от типа „Касаги“
ПроизводителUnion Iron Works в Сан Франциско, САЩ.
Служба
Поръчан1896 г.
Заложен16 май 1897 г.
Спуснат на вода23 януари 1898 г.
Влиза в строй1 март 1898 г.
Потъналкато кораб мишена на 19 юли 1931 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост4836 t (нормална)
5688 t (пълна)
Дължина120,4 m
Дължина между перпендикулярите
114,9 m
Ширина15,00 m
Газене5,37 m
Броняна палубата: 37 – 63 mm
(по скосовете 114);
щитове оръдия ГК: 63 – 114 mm;
щитове оръдия СК: 63 mm;
на бойната рубка: 114 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
12 огнетръбни котли
Мощност15 500 к.с.
(11,6 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост22,5 възела
(41,7 km/h)
Далечина на
плаване		4500 морски мили при 11 възела ход;
Запас гориво: 1000 t въглища
Екипаж434 души
Кръстен в чест наЧитосе, най-стария град на остров Хокайдо
Въоръжение
Артилерия2x1 203 mm;
10x1 120 mm;
12x1 76 mm;
6x1 47 mm
Торпедно
въоръжение		5x1 380 mm ТА
„Читосе“ в Общомедия

Читосе (на японски: 千歳, също известен и като „Читозе“) е бронепалубен крайцер на Императорските ВМС на Япония от началото на 20 век. Втория кораб на проекта „Касаги“, построен в САЩ по Втората извънредна програма за попълване на флота от 1896 г. Участва в Руско-японската и Първата световна война. Получава името си в чест на града Читосе, най-стария град на остров Хокайдо[1].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Корпусът на крайцера е стоманен, с двойно дъно, под бронираната палуба е разделен от 16 водонепроницаеми прегради. Водоизместимостта на „Читосе“ е 105 тона над контрактната[2].

Артилерийско въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър на крайцера са две 203 mm скорострелни оръдия с разделно зареждане система „Армстронг“ с дължина на ствола 45 калибра. Максималната далечина на стрелбата е до 18000 m, максималната скорострелност е до 2 изстрела в минута. Едно оръдие има на полубака, другото – на полуюта[3]. Ъгълът на обстрел на всяко от оръдията е по 270 градуса. Насочването на оръдията се осъществява както от електромотори със скорост 270 градуса в минута, така и ръчно[4].

Артилерията на средния калибър е десет 120 mm скорострелни оръдия с разделно зареждане система „Армстронг“ с дължина на ствола 40 калибра. Максималната далечина на стрелбата е до 9000 m, максималната скорострелност е до 12 изстрела в минута. Две оръдия са поставени в еднооръдейни каземати в носовата част на крайцера, останалите осем оръдия са в спонсони на горната палуба[5].

Дванадесетте 76 mm скорострелни оръдия са монтирани: две в носов каземат под полубака, две в кърмов каземат под полуюта в командирската каюта, останалите осем – на горната палуба между 120 mm оръдия[6]. Дължината на ствола е 40 калибра. Максималната далечина на стрелбата е до 10000 m, максималната скорострелност е до 15 изстрела в минута[7].

Шестте 47 mm скорострелни оръдия „Хочкис“ са монтирани: две на горната палуба по едно на всеки борд до гротмачтата и по две на всеки марс от мачтите на крайцера. Оръдията са прикрити с леки щитове. Максималната далечина на стрелбата е до 6000 m, максималната скорострелност е до 20 изстрела в минута[8].

Боекомплектът в мирно време за всяко оръдие е както следва: за 203 mm по 100 изстрела на ствол, 120 mm – по 200, 76 mm – по 300, 47 mm – по 400[4].

Минно въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

На „Читосе“ има пет 356 mm надводни торпедни апарата, четири бордови и един разположен във форщевена. Боезапасът към тях е 25 самодвижещи се мини (торпеда)[4].

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Жизнено важните механизми, котлите, машините и погребите за боезапаса са защитени от карапасна (черупковидна) бронирана палуба с дебелина 63 mm, по скосовете – 114 mm. 203 mm оръдия са прикрити от 114 mm щитове. Дебелината на бронята на бойната рубка на крайцера е 114 mm. Цялата броня е Харвиевски тип[6].

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Две парни машини с тройно разширение с вертикални цилиндри. Диаметърът на цилиндрите е 1,016 m, 1,52 m и 1,68 m, хода на буталата е 0,91 m. Мощността на машините е 15000 к.с., с обороти на валовете 150 об./мин. Парата се произвежда в 12 цилиндрични котела. Нормалният запас въглища на „Читосе“ е 350 t, пълния – 1000 t Расчетната далечина на плаване е до 4200 морски мили на 12 възела ход[4].

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

При спускането на крайцера на вода негова „кръстница“ е племенницата на губернатора на Калифорния, с бутилка калифорнийско вино. На 30 април 1898 г. „Читосе“ пристига в Йокосука.

През 1900 г. крайцера участва в големите маневри на Императорския флот в състава на Блокируемата ескадра[9].

Руско-японска война[редактиране | редактиране на кода]

Преди началото на войната крайцера „Читосе“ влиза в състава на 3-ти боен отряд на 1-ва ескадра на Съединения флот, като флагмански кораб на командира на отряда вицеадмирал С. Дева.

На 9 февруари 1904 г. крайцерът, в състава на своя отряд, участва в бой с 1-ва Тихоокеанска ескадра водейки огън по „Асколд“ и „Новик“. Занапред нееднократно води разузнаване, подкрепяйки действията на миноносците и брандерите.

На 25 февруари участва в потопяването на миноносеца „Внушительный“.

На 26 февруари крайцерът, начело на своя отряд, поддържа своите миноносци в хода на боя с руския миноносец „Стерегущий“.

На 13 април „Читосе“, в състава на своя отряд, води бой с крайцера „Баян“, излязъл на помощ на миноносеца „Страшный“.

На 23 юни при излизането на руската ескадра в морето, „Читосе“, в състава на своя отряд, води наблюдение над действията на руските кораби.

На 10 август в хода на боя в Жълто море „Читосе“ участва в неуспешното преследване на „Асколд“ и „Новик“.

На 15 август „Читосе“ и „Цушима“ са изпратени към Хокайдо за прехващане на крайцера „Новик“.

На 20 август в боя между „Новик“ и „Цушима“ „Читосе“ не успява да участва, но на следващия ден обстрелва вече потъналия корпус на руския крайцер на рейда на град Корсаков[10].

На 27 май 1905 г. в Цушимското сражение „Читосе“ действа в състава на 3-ти боен отряд на вицеадмирал С. Дева. Крайцерът участва в боя с руските крайцери „Олег“, „Аврора“ и „Жемчуг“, а също води огън по плаващата работилница „Камчатка“ и буксирния параход „Русь“ и транспортите на руската ескадра. След това, когато около 17:00 е изваден от строя флагманът на 3-ти отряд „Касаги“, „Читосе“ го съпровожда до мястото за ремонт, след това, взема на борда си вицеадмирал С. Дева и се връща за участие в сражението и на следващия ден.

Сутринта на 28 май „Читосе“ открива миноносеца „Безупречный“, който плава сам по посока Владивосток. След едночасово бой „Безупречный“ е потопен, спасени няма. След предаването в плен на остатъците на руската ескадра „Читосе“ участва в безуспешното преследване на крайцера „Изумруд“.

След Цушимското сражение, през юли, „Читосе“ участва в прикритието на десанта на допълнителните войски в Северна Корея. В края на юли крайцера отплава за ремонт в Майдзуру[11].

Между двете войни[редактиране | редактиране на кода]

1907 г. „Читосе“ прави околосветско плаване, в т.ч. през май 1907 г. участва в празниците по повод 300-годишнината на първото английско селище в Северна Америка. 1910 г. в хода на модернизация цилиндричните котли са заменени с котли „Миябара“.

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

От началото на войната крайцера „Читосе“ патрулира между Сингапур и Борнео (Калимантан).

Край на службата[редактиране | редактиране на кода]

1922 г. „Читосе“ е прекласифициран на кораб на бреговата отбрана 2-ри ранг и частично разоръжен.

1928 г. е изключен от бойния състав на флота. Преоборудван е в кораб мишена №1 (Hai Kan No.1) и на 19 юли 1931 г. е потопен в хода на учения.

Командири на кораба[редактиране | редактиране на кода]

  • капитан 1-ви ранг Сакураи Кикунодзо (Sakurai, Kikunozo) – от 1 март 1898 г. до 20 април 1899 г[12].
  • капитан 1-ви ранг Хосоя Сукеуджи (Hosoya, Sukeuji) – от 13 октомври 1899 г. до 20 май 1900 г[13].
  • капитан 1-ви ранг Накао Ю (Nakao, Yu) – от 20 май 1900 г. до 13 март 1901 г[13].
  • капитан 1-ви ранг Терагаки Идзо (Teragaki, Izo) – от 13 февруари 1901 г. до 12 януари 1903 г[14].
  • капитан 1-ви ранг Такаги Сукекадзу (Takagi, Sukekazu) – от 7 юли 1903 г. до 22 януари 1904 г[15].
  • капитан 1-ви ранг Обана Санго (Obana, Sango) – от 12 декември 1905 г. до 11 май 1906 г[16].
  • капитан 1-ви ранг Ямая Танин (Yamaya, Tanin) – от 14 януари 1907 г. до 27 декември 1907 г[17].
  • капитан 1-ви ранг Саяма Тойонари (Sayama, Toyonari) – от 27 декември 1907 г. до 15 септември 1908 г[17]
  • капитан 1-ви ранг Ямада Нараносуке (Yamada, Naranosuke) – от 15 септември 1908 г. до 10 декември 1908 г[18].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Според версията на Г.Брылевского. Флотомастер 2005 – 05. Птицы, горы и стихии: названия кораблей Японского Императорского флота: Chitose – се превежда като „Да живее!“.
  2. ↑ Военные флоты и морская справочная книжка на 1899 г. – С.743
  3. ↑ Japan 8"/45 (20.3 cm) EOC Patterns S, U, U1 and W 8"/45 (20.3 cm) 41st Year Type 20 cm/45 (8") 41st Year Type
  4. ↑ а б в г Военные флоты и морская справочная книжка на 1899 г. – С.746
  5. ↑ Britain 4.7"/40 (12 cm) QF Marks I to VI, Italy 120 mm (4.7") Models 1889 and 1891, and Japan 4
  6. ↑ а б Военные флоты и морская справочная книжка на 1899 г. – С.744
  7. ↑ Britain 12-pdr (3"/40 7.62 cm) 12cwt QF Marks I, II and V
  8. ↑ British Hotchkiss 3-pdr (1.4 kg) (1.85"/40 (47 mm)) QF Marks I and II
  9. ↑ Белов А. А. Броненосцы Японии. Серия Боевые корабли мира. – СПб, 1998, 136 с + 16 с вкл.
  10. ↑ Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. – М: ООО „Издательство АСТ“, 2002 – 733 с
  11. ↑ Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. – М: ООО „Издательство АСТ“, 2002 – 605 с
  12. ↑ Materials of IJN (Graduates of Naval Academy class 3rd) // Архивиран от оригинала на 2012-12-05. Посетен на 2011-05-21.
  13. ↑ а б Materials of IJN (Graduates of Naval Academy class 5th) // Архивиран от оригинала на 2012-12-04. Посетен на 2011-05-21.
  14. ↑ Materials of IJN (Graduates of Naval Academy class 6th)[неработеща препратка]
  15. ↑ Materials of IJN (Graduates of Naval Academy class 9th)[неработеща препратка]
  16. ↑ Materials of IJN (Graduates of Naval Academy class 11th) // Архивиран от оригинала на 2012-12-04. Посетен на 2012-07-15.
  17. ↑ а б Materials of IJN (Graduates of Naval Academy class 12th) // Архивиран от оригинала на 2012-12-04. Посетен на 2012-10-29.
  18. ↑ Materials of IJN (Graduates of Naval Academy class 13th)[неработеща препратка]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Conway's All The World's Fighting Ships 1860 – 1905. Лондон, Conway Maritime Press, 1979, 448 с. ISBN 0-85177-133-5.
  • Военные флоты и морская справочная книжка на 1899 г. СПб., Типография Эдуарда Гоппе, 1899, 1205 с.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М., АСТ, 2006, 464 с. ISBN 5-17-030194-4.
  • Русско-японская война: Осада и падение Порт-Артура. М., ООО „Издательство АСТ“, 2002, 733 с. ISBN 5-17-024932-2.
  • Русско-японская война: От Владивостока до Цусимы. М., ООО „Издательство АСТ“, 2002, 605 с. ISBN 5-17-025036-3.
  • Сулига С. В. Корабли русско-японской войны 1904 – 1905 гг. Японский флот. Аскольдъ, 1993, 51 с. ISBN 5-85259-077-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Читосэ (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Читосе_(бронепалубен_крайцер,_1898)&oldid=11398277“.