Алфред Круп

Алфред Круп
Alfred Krupp
	Алфред Круп Alfred Krupp
германски инженер и индустриалец
Роден	26 април 1812 г. Есен, Германия
Починал	14 юли 1887 г. (75 г.) Есен, Германия
Погребан	Есен, Федерална република Германия
Техника
Област	Машинно инженерство
Предприемаческа дейност
Област	стоманодобив, машиностроене
Семейство
Род	Круп
Баща	Фридрих Круп
Съпруга	Берта Айхоф
Деца	Фридрих Алфред Круп
Други роднини	Густав Круп фон Болен унд Халбах
	Алфред Круп в Общомедия

Алфред Круп (на немски: Alfred Krupp, * 26 април 1812 в Есен, † 14 юли 1887 в Есен) е германски предприемач, индустриалец и изобретател. Той развива основаната от баща му Фридрих Круп леярска фабрика до концерна Friedrich Krupp AG – най-голямото тогава предприятие в Европа. По негово време заводите Круп са най-големият производител на оръжия, което му спечелва името „Крал на оръдията“ (Kanonenkönig). Неговите стоманени оръдия допринасят за германската победа във Френско-германската война (19 юли 1870 – 10 май 1871), сражавяйки се с остарялата „бронзова“ артилерия на французите.

Биография

Началото на кариерата

Алфред Круп е роден през 1812 г. Той е син на индустриалеца Фридрих Круп и съпругата му, Терезия Елена Йохана Круп, родена Вилхелми (1790 – 1850). Икономическото състояние на семейството е много тежко, тъй като леярната за стомана, която баща му основава, не върви добре. През 1826 г., когато баща му почива, той оставя малка фабрика със седем служители и дълг от 10 000 талера. Младият Алфред, тогава на четиринадесет години, напуска училище и поема управлението на компанията. Работата тръгва малко по-добре след 1830 г., когато, поради развитието на железопътния транспорт, се увеличава търсенето на стомана. С основаването на Германския митнически съюз през 1834 г. и интензификацията на стокообмена, компанията на Круп започва да просперира. През 1836 г. тя наема 60 работници. Круп, освен за компанията си, се грижи и за служителите си, като им осигурява здравно осигуряване и работнически жилища. В замяна обаче той изисква от тях да бъдат предани, трудолюбиви и да се идентифицират с компанията.

През 1838 г. Круп подава патент за машина за производство на лъжици и вилици. Той пътува из цяла Европа и участва в търговски и индустриални изложения. Компанията му се разраства, но продължавала да изпитва финансови затруднения и постоянно се намира на ръба на фалита, тъй като Круп все още изплаща дълговете на баща си.

През 1843 г. той се насочва към производството на оръжия, и успява след седем години експерименти да изработи първия стоманена цев за пушка. Той обаче се сблъсква с безразличието на военните, които, пренебрегвайки възможностите на материала, предпочитат традиционните бронзови оръжия и считат стоманата за неподходяща за производството на добри оръжия.

През 1847 г. той изработва стоманено оръдие и го подарява на Военното министерство на Прусия. Това оръдие остава две години незабелязано в арсенала, докато най-накрая не е изпробвано. Въпреки че ефективността на оръдието е много задоволителна, военните продължават да предпочитат бронза като материал за оръдия и пушки.

Разцвет

През 1851 г. Алфред Круп патентова безшевно колело за железопътни релси, изработено от едно цяло парче стомана, наречено „Radreifen“.^[1] Големият успех се осъществява именно от прилагането на патента при производство на железопътни колела през 1852/53 г. Започват доставки за железопътни компании в Америка. Ето защо логото на фирмата „Круп“ не е оръдие, а три колела, поставени едно върху друго. Работата за първи път започва да върви толкова добре, че през 50-те години на XIX век компанията стига дотам, че наема 1000 работници.

През 1857 г. Алфред разработва нова версия на оръдие. Отново го предлага на военните, но те имат съмнения относно надеждността на затвора му. Въпреки това Круп не се отказва от целта си да стане доставчик на оръжие и през април 1860 г. започва да продава първите си стоманени оръдия: Прусия поръчва 312 шестфунтови оръдия с предно зареждане. Прусия използва съвременната технология на Круп, за да победи както Австро-Унгария, така и Франция в германските обединителни войни. Френското върховно командване отказва да закупи оръдия „Круп“, въпреки подкрепата на Наполеон III.^[2] Продажбите се увеличават, Круп доставя оръдия във всички европейски страни, с изключение на Франция. Това води до по-нататъшен растеж на предприятието и въвеждането на иновативни технологии в производството. Технологията на Бесемер, която Алфред купува от Великобритания, позволява производството на стомана от чугун чрез продухване на въздух и съкращава процеса за получаване на стомана от 24 часа до 20 минути.

Най-голямото предприятие в Европа

През първите години от съществуването на Германската империя („Вторият райх“) обемът на производството в тежката промишленост се удвоява, а фирмата „Круп“ се превръща в най-голямото предприятие в Европа. Есен става град на Круп, а населението му нараства до десет хиляди жители. Въпреки това Круп постоянно е под заплаха от фалит. В резултат на това Круп задлъжнява на банките със значителната сума от 30 милиона марки, но доста бързо ликвидира задълженията си благодарение на бума на железопътния транспорт в САЩ.

През 1872 г., в отговор на общата стачка, организирана през 1871 г. от Социалдемократическата работническа партия (SDAP), Круп публикува „Обща директива“ (нем. Generalregulativ), която е раздадена на всички работници. В нейните 72 параграфа, които остават в сила до края на съществуването на семейното предприятие (1967 г.), са описани подробно правата и задълженията на „круповците“.

Задълженията, възложени на работниците, са строги, но в замяна им се предоставят значителни социални привилегии.^[3] Те можело да получават по-евтино жилище и здравна застраховка. За първи път в Германия на онези, които са работили цял живот в „Круп“, се предоставя допълнителна пенсия. Ако работникът е уволнен, той губи привилегиите си. Появилото се няколко години по-късно социално законодателство на Ото фон Бисмарк до голяма степен се обляга на „Общата директива“ на Круп.

През 80-те години на XIX век конкуренцията с американската стоманодобивната промишленост достигна своя връх. Круп губи американския пазар и заедно с него основната част от пазара си за продажби – железопътните колелата. Оттогава той съсредоточава усилията си върху производството и разработването на оръжия.

Междувременно Алфред Круп се бори срещу Социалистическата работническа партия. Той разглежда работниците си като своя собственост. Въведени са така наречените „черни списъци“ на работници, участвали в демонстрации. Работниците, попаднали в списъка, са уволнявани или не се наемат на работа.

През 1887 г. 75-годишният Алфред Круп умира от инфаркт. Неговият син, Фридрих Алфред Круп, наследява фирмата, която към този момент наброява 20 000 работници.

Източници

↑ Bayonets of Chile // Посетен на 5 март 2025.
↑ Axelrod, Alan. The Battle of Verdun. Rowman & Littlefield, 1 април 2016. ISBN 978-1-4930-2210-6. с. 29.
↑ Д. К. Гилман; Х. Т. Пек; Ф. М. Колби, издатели (1905). Social Work at Krupp_Foundries. New International Encyclopedia (1st ed.). Ню Йорк: Dodd, Mead.

Wilhelm Berdrow, Krupp, der Kanonenkönig und Industriefürst, in ders.: Buch berühmter Kaufleute. Männer von Tatkraft und Unternehmungsgeist, Verlag von Otto Spamer, 2. Aufl. Leipzig 1909 (Nachdruck Reprint-Verlag-Leipzig, ISBN 3-8262-0208-2), S. 246 – 290.
Lothar Gall, Krupp – Der Aufstieg eines Industrieimperiums. Siedler Verlag, Berlin 2000, ISBN 3-88680-583-2.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Алфред Круп
((de)) Alfred-Krupp-Kurzbiographie, ThyssenKrupp AG
((de)) Alfred Krupp startet mit 14 Jahren beispiellose Erfolgsstory, „Die Preußen-Chronik“, Rundfunk Berlin-Brandenburg
((de)) Die Krupp-Saga, Spiegel Online, 3. Mai 2008
((de)) Alfred Krupp Архив на оригинала от 2015-07-09 в Wayback Machine., Polytechnisches Journal

[1] Bayonets of Chile // Посетен на 5 март 2025.

[2] Axelrod, Alan. The Battle of Verdun. Rowman & Littlefield, 1 април 2016. ISBN 978-1-4930-2210-6. с. 29.

[3] Д. К. Гилман; Х. Т. Пек; Ф. М. Колби, издатели (1905). Social Work at Krupp_Foundries. New International Encyclopedia (1st ed.). Ню Йорк: Dodd, Mead.

[1]

[2]

[3]