Крайцери скаути тип „Нино Биксио“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крайцери скаути тип „Нино Биксио“
Classe Nino Bixio
Флаг Италия
Клас и типКрайцер скаут от типа „Нино Биксио“
Следващ типБронепалубни крайцери тип „Базиликата“
Предшестващ типКуарто
ПроизводителRegio Cantiere di Castellammare di Stabia Кастеламаре ди Стабия, Италия.
Планирани2
Построени2
В строеж1911 г. – 1914 г.
В строй1914 г. – 1929 г.
Утилизирани2
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост3632 t (нормална);
4207 t (пълна)
Дължина140,3 m
Дължина между перпендикулярите
131,4 m
Ширина13,0 m
Газене4,1 m
Броняна палубата: 38 mm;
на бойната рубка: 100 mm
Задвижване3 парни турбини Curtiss;
14 водотръбни котли Blechynden
Мощност23 000 к.с. (17,2 МВт)
Движител3 гребни винта
Скорост26,8 – 27,6 възела
(49,6 – 51,2 km/h)
Далечина на
плаване
1400 морски мили при 13 възела ход;
Запас гориво: 800 t въглища и петрол
Екипаж296 души
Кръстени в чест на:Нино Биксио, сподвижник на Джузепе Гарибалди
Въоръжение
Артилерия6x1 120 mm;
6x1 76 mm
Минноторпедно
въоръжение
2x1 450 mm ТА; 200 морски мини
Крайцери скаути тип „Нино Биксио“ в Общомедия

Нино Биксио (на италиански: Nino Bixio) са серия от два бронепалубни крайцери на Кралските военноморски сили на Италия влезли в строй в навечерието на Първата световна война. Всичко от проекта са построени две единици: „Нино Биксио“ (на италиански: Nino Bixio) и „Марсала“ (на италиански: Marsala). Проектът е развитие на крайцера „Куарто“ и също като него са предназначен за служба като скаути при основните сили на флота. Поради голямото претоварване още по време на строежа им така и не успяват да достигнат проектната скорост, което прави тяхната служба доста по-кратка, сравнено с предшественика им „Куарто“.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите от типа „Нино Биксио“. Схема на артилерията и бронирането.

Крайцерите „Нино Биксио“ са проектирани от капитан-инженера Джузепе Рота за служба като крайцер скаут с основа проекта на крайцера „Куарто“. Имат малко по-голяма водоизместимост и размери. Крайцерите имат две мачти. Основната защита на крайцерите е бронирана палуба и броня на бойната рубка. Парните турбини са три на брой, модел „Къртис“, всяка от които задвижва отделен вал и гребен винт, и са захранвани от пара с четиринадесет работещи на петрол и въглища котела в четири котелни отделения. Силовата установка на крайцерите е проектирана за мощност от 22 500 к.с., която да задвижва корабите с 29 възела скорост, но на изпитанията „Нино Биксио“ развива мощност от 23 000 к.с. и едва 26,82 възела скорост, а „Марсала“ при същата мощност на машините е малко по-бърз – 27.66 възела, което е разочароващо на фона на по-стария, но по-бърз „Куарто“[1][2].

Основно въоръжение на корабите са шест единично монтирани скорострелни 120 mm оръдия, с дължина на ствола 50 калибра. Две от тях са монтирани успоредно на бака, две се намират на главната палуба в мидъла на кораба, по диагонал на всеки борд, а последните две са едно пред друго горната и главната палуба[3]. Оръдията са произведени от фирмата Armstrong Whitworth (Армстронг), тежат 3,35 тона всяко, изстрелваният снаряд тежи 22,5 kg и лети със скорост 860 m/s. Скорострелността им е 6 изстрела в минута[4]. Спомагателната артилерия е представена от шест 76 mm, 50 калиброви оръдия[5][6], които тежат 1,14 тона всяко, изстрелваните снаряди тежат 5,6 и 7 kg и летят със скорост 815 m/s. Скорострелността им е 15 изстрела в минута[7]. Минното въоръжение се състои от един сдвоен 450 mm надводен торпеден апарат. Освен това могат да носят и до 200 морски мини[8].

Представители[редактиране | редактиране на кода]

Име Корабостроителница-строител Дата на залагане Дата на спускане на вода Дата на влизане
в състава на флота
Дата на извеждане
от състава на флота
„Нино Биксио“
(на италиански: Nino Bixio)
Regio Cantiere di Castellammare di Stabia
Кастеламаре ди Стабия
15 февруари 1911 г. 31 декември 1911 г. 5 май 1914 г. март 1929 г.
„Марсала“
(на италиански: Marsala)
Regio Cantiere di Castellammare di Stabia
Кастеламаре ди Стабия
15 февруари 1911 г. 24 март 1912 г. 10 август 1914 г. ноември 1927 г.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

„Нино Биксио“, вляво, и др. бойни кораби в Сплит през 1919 г.

Италия декларира неутралитет в началото на Първата световна война, макар преди това да има тесни връзки с Германия и Австро-Унгария. През май 1915 г., страните на Антантата убеждават италианското правителство да се включи във войната, като техен съюзник. Основната част на италианския флот се базира на две места – в южната част на Адриатическо море, в Бриндизи, както и в Средиземно море, в Таранто, където е защитен от австрийските подводници. Австро-унгарците, междувременно, залагат на стратегия за използване на малки съдове за набези по крайбрежието на противника и подводна война[9]. През времето на войната, „Нино Биксио“ и „Марсала“ се намират в Бриндизи, от където при необходимост бързо да противодействат на австрийските набези[10]. През декември 1915 г., „Нино Биксио“ и други кораби, включително британски крайцери патрулират в отговор на австрийско нападение над транспортни кораби снабдяващи Сръбската армия в Албания. „Нино Биксио“ доближава крайцера „Хелголанд“, но до сражение не се стига, след като австрийския кораб се оттегля под покрова на тъмнината[11].

„Марсала“ взема участие в битката за пролива Отранто, през май 1917 г., докато „Нино Биксио“ има проблеми с парата по време на атаката на австрийската флота и няма възможност да участва в сражението[12]. „Марсала“ за кратко се сражава с противника, преди адмирал Алфредо Актон, командир на Италианския флот, да оттегли силите си при включването в сражението на мощния австро-унгарски броненосен крайцер „Санкт Георг“[13]. Края на войната и орязваниято на бюджета са повод за флота да се раздели с двете единици на типа „Нино Биксио“, които така и не успяват да покрият всички проектни изисквания[14][15]. „Нино Биксио“ и „Марсала“ са извадени от списъците на флота през март 1929 г. и ноември 1927 г., след което са продадени за скрап[16].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gardiner & Gray, p. 263
  2. Alger, p. 645
  3. Gardiner & Gray, p. 263
  4. Gardiner & Gray, p. 254
  5. Gardiner & Gray, p. 263
  6. Friedman, p. 108
  7. Gardiner & Gray, p. 254
  8. Gardiner & Gray, p. 263
  9. Halpern A Naval History of World War I, pp. 140 – 142
  10. O'Hara, Dickson, & Worth, pp. 183 – 184
  11. Halpern A Naval History of World War I, pp. 156 – 157
  12. Halpern, The Battle of the Otranto Straits, p. 50
  13. Halpern A Naval History of World War I, p. 165
  14. Gardiner & Gray, p. 254
  15. Goldstein & Maurer, p. 225
  16. Gardiner & Gray, p. 263

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nino Bixio-class cruiser в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​