Леки крайцери тип „Новара“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леки крайцери тип „Новара“ („Хелголанд“)[1]
Helgoland-Klasse
Helgoland-osztaly
SMS Saida.JPG
Лекият крайцерът „Сайда“ от типа „Новара“
Флаг Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Австро-Унгария
Клас и тип Леки крайцери от типа „Новара“
Производител Cantiere Navale Triestino, Монфалконе и
Ganz-Danubius в Фиуме в Австро-Унгария.
Живот
Заложен 9 декември 1912 г.
Спуснат на вода 15 февруари 1913 г.
Влиза в строй 10 януари 1915 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 130,6 m
Ширина 12,8 m
Газене 5,3 m
Задвижване 2 парни турбина AEG
(„Сайда“ – Melms-Pfenniger);
16 парни водотръбни котли Yarrow;
2 гребни винта;
30 178 к.с.
Скорост 27 възела
(50 km/h)
Водоизместимост 3500 t (стандартна)
4010 t (пълна)
Броня пояс: 60 mm;
палуба: 20 mm;
рубка: 50 mm;
щитове оръдия: 40 – 8 mm
Екипаж 340 души
Далечина на
плаване
1600 мили на ход 24 възела
860 мили на 27 възела[2]
Въоръжение
Артилерия 9x1 100 mm;
1 47 mm десантно оръдие[3]
Торпеда 3x2 450 mm ТА
(„Хелголанд“ и „Новара“: 2x2 450 mm и 1x2 533 mm)[2]
Леки крайцери тип „Новара“ („Хелголанд“)[1]
Helgoland-Klasse
Helgoland-osztaly
в Общомедия

Новара (на немски: Novara) са тип леки крайцери[4] на Австро-унгарския флот от времето на Първата световна война. Всичко от проекта са построени 3 единици: „Новара“ (на немски: SMS Novara), „Хелголанд“ (на немски: SMS Helgoland) и „Сайда“ (на немски: SMS Saida). Най-съвършените леки крайцери в австро-унгарския флот.

Класификация и име на типа[редактиране | редактиране на кода]

Независимо от това, че в някои източници корабите на даденият тип се класифицират като леки крайцери[5], във ВМС на Австро-Унгария те (заедно с крайцера „Адмирал Шпаун“) официално се именуват „бързоходни крайцери“ (Rapidkreuzer)[6]. Освен това, съществува разногласие и за името на типа. В едни източници корабите се обединяват с крайцера „Адмирал Шпаун“ в един тип (Леки крайцери тип „Адмирал Шпаун“)[5], а в същото време при други се водят отделни проект: Модифициран „Адмирал Шпаун“ (англ. „Modified Admiral Spaun“)[3], Бързоходни крайцери тип „Хелголанд“, Бързоходни крайцери тип „Сайда“[7].

История на проектирането и особености на конструкцията[редактиране | редактиране на кода]

Проектиране и строителство[редактиране | редактиране на кода]

Развитието на техниката, на първо място, внедряването на паротурбинните силови установки, води до раждането на нови класове бойни кораби, сред които изпъкват леките крайцери, предназначени както за действия при ескадрите в качеството на разузнавачи, така и за водене на самостоятелни действия поединично (действия на морските комуникации на противника, набегови операции) и в качеството на лидери на флотилиите от разрушители и миноносци. Първият кораб в австро-унгарския флот, специално проектиран за решението на гореизброените задачи, става крайцера „Адмирал Шпаун“, заложен през 1908 г., влязъл в строй през 1910 г. и станал първият голям боен кораб на флота на двуединната монархия с парни турбини в качеството на главна енергетична установка. Независимо от това, че към момента на своята поява по своите основни тактико-технически характеристики даденият кораб е един от най-добрите в света в своя клас, в неговия проект съществуват и недостатъци, към числото на които се отнасят сложната и ненадеждна силова установка от шест турбини, работещи на четири гребни винта. През 1910 г. започват проектните разработки за създаването на подобрен вариант на крайцера „Адмирал Шпаун“ с опростяване на турбинната установка: използването на две турбини вместо шест и намаляване на броя винтове също до два. Това позволява, заедно с повишаването на надеждността, да се икономисат 52 тона тегло, които са „похарчени“ за укрепването на корпуса и усилване на артилерийското въоръжение. Разглеждат се няколко варианта за усилване на артилерията на бъдещите крайцери, в частност, възможността да се постави едно 150 mm оръдие. Впоследствие предпочитание е дадено на поставянето на две допълнителни 100 mm оръдия, с мотив, че корабите от дадения тип трябва да водят бой само с противник, имащ по-висока скорост, т.е., с разрушители и миноносци, за борбата с които даденият калибър, по това време, е напълно приемлив[8].

Трите кораба от подобрения тип „Адмирал Шпаун“ са поръчани съгласно същият бюджет, както и линкорите-дреднаути от типа „Тегетхоф“[3]. В сила особеностите на вътреполитическото устройство на Австро-Унгария (с фактическо разделно съществуване на две държави под властта на общ монарх и ключови министерства) при разпределението на поръчките за постройка на новите кораби два от тях трябва да се строят в унгарски предприятия, един – в австрийско (в случая с дреднаутите от типа „Тегетхоф“ това съотношение е един към три)[6]. Крайцера „Новара“ получава своето име в чест на победата на австрийците от 1849 г. над сардинската армия[9], „Хелголанд“ – в чест на морското сражение при остров Хелголанд от 1864 г.[10], „Сайда“ – в чест на превземането на град Сайда (Сидон) от австрийски десант през 1840 г[11].

Енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите „Хелголанд“ и „Новара“, построени в унгарската корабостроителница Ganz-Danubius, са снабдени с турбините на AEG-Curtiss, в същото време строения в частната австрийска корабостроителница Cantiere Navale Triestino „Сайда“ – Melms-Pfenniger[3]. В хода на изпитанията „Сайда“ показва най-лоши резултати – мощност само 26 400 индикаторни сили вместо планираните 29 000 и скорост от 26,747 възела вместо контрактните 27. Освен това, както и при „Адмирал Шпаун“, енергетичната установка на „Сайда“ често дава прекъсвания и се отличава с крайна ненадеждност. От друга страна, крайцерите „Новара“ и „Хелголанд“, построени в унгарската корабостроителница и снабдени с турбините AEG, се оказват напълно надеждни. На изпитанията „Хелголанд“ развива максимална мощност от 30 026 индикаторни сили и скорост 27,3 възела. Разчетната далечина на плаване на крайцерите съставлява 1600 мили при 24 възела или 860 мили на 27 възела[12].

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Артилерийското въоръжение на крайцерите се състои от девет 100 mm оръдия в щитови установки 10-cm L/50 K11 производство на чешката фирма „Шкода“ в Пилзен: едно в диаметралната плоскост на кораба пред бойната рубка, останалите – побордно. Оръдията се обслужват от 9-футов далекомер на британската фирма Barr and Stroud. За съвместни действия с разрушителите корабите получават мощно торпедно въоръжение: три двутръбни торпедни апарата калибър 450 mm. В хода на достройката на „Новара“ и „Хелголанд“ кърмовият двутръбен апарат е заменен с подобен, но калибър 533 mm. През 1917 г., също както при техния предшественик – „Адмирал Шпаун“, е планирано превъоръжаването на корабите, заменяйки двете 100 mm оръдия на юта и трите 100 mm оръдия на бака на 2150 mm 50-калибрени, но тези планове не се реализират. За целите на противовъздушната отбрана, през същата година, е добавено едно 66 mm 50-калибрено зенитно оръдие. През септември 1915 г. на „Хелголанд“ и „Новара“ бордовите торпедни апарати са заменени с 533 mm. На всички кораби също има и 47 mm салютно оръдие, което в случай на необходимост се използва и като десантно оръдие[3][13].

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Бронирането на корабите съответства на изпълнявания от тях кръг задачи и се отличава със сравнителна лекостта. Броневата цитадел се образува от 60 mm брониран пояс, траверси със същата дебелина и 20 mm бронирана палуба, плоска по форма и опираща се в горния край на пояса. В краищата пояс няма, защитата се осигурява само от 20 mm палуба под водолинията. Бойната рубка се защитава от круповска нецементирана броня с дебелина 50 mm. Щитовете на оръдията на ГК, кутиевидни по форма, са защитени с 40 mm челна плоча и 8 mm страници и покрив. Елеваторите за подаване на боезапаса за оръдията и комуникационната тръба от рубката получават противоосколъчна защита[14].

Служба[редактиране | редактиране на кода]

С началото на Първата световна война всичките три крайцера активно участват в бойните действия в Адриатика. След разпада на Австро-Унгария на 31 октомври 1918 г. с разпореждане на император Карл корабите на флота на бившата двуединна монархия са предават в разпореждане на флота на нова държава – Кралството на сърби, хървати и словенци. Но, след пристигането в австрийските пристанища на бойните кораби на страните от Антантата и техните съюзници югославските флагове са спуснати. Според решение, прието на Парижката мирна конференция, „Сайда“ и „Хелголанд“ са предадени на Кралските ВМС на Италия, а „Новара“ на ВМС на Франция. Корабите служат до края на 1930-те – началото на 1940-те г., след което са продадени за скрап.

„Новара“ – заложен на 9 декември 1912 г., спуснат на 15 февруари 1913 г., влиза в строй 10 ануари 1915 г.

„Сайда“ – заложен на 9 септември 1911 г., спуснат на 26 октомври 1912 г., влиза в строй 1 август 1914 г.

„Хелголанд“ – заложен на 28 октомври 1911 г., спуснат на 23 ноември 1912 г., влиза в строй 29 август 1914 г.

Списък на корабите от типа[3][редактиране | редактиране на кода]

Име Име по време на строежа Корабостроителница Заложен Спуснат на вода Приет на
въоръжение
Изваден от състава
на флота/гибел
Съдба
SMS Saida
(„Сайда“)
Kreuzer G,
Ersatz Frundsberg[15]
Cantiere Navale Triestino, Монфалконе 9 септември 1911 26 октомври 1912 1 август 1914 31 октомври 1918 (ВМС на Австро-Унгария) Предаден на Италия („Венеция“),
през 1937 г. продаден за скрап
SMS Helgoland
(„Хелголанд“)
Kreuzer H,
Ersatz Aurora[16]
Ganz-Danubius, Фиуме 28 октомври 1911 23 ноември 1912 29 август 1914 31 октомври 1918 (ВМС на Австро-Унгария) Предаден на Италия („Бриндизи“),
в 1937 г. продаден за скрап
SMS Novara
(„Новара“)
Kreuzer I,
Ersatz Zrinyi[17]
Ganz-Danubius, Фиуме 9 декември 1912 15 февруари 1913 10 януари 1915 1 ноември 1918 (ВМС на Австро-Унгария) Предаден на Франция („Тионвил“),
в 1941 г. продаден за скрап

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. виж раздела „Класификация и име на типа“
  2. а б Трубицын, с. 7
  3. а б в г д е Conway’s, p. 336
  4. според официалната класификация на австро-унгарските ВМС – „бързоходни крайцери“ (нем. „Rapidkreuzer“)
  5. а б С. А. Балакин ВМС Италии и Австро-Венгрии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
  6. а б Трубицын, с. 3
  7. Трубицын С. Б. „Быстроходные крейсера типа „Сайда“
  8. Трубицын, с. 2 – 3
  9. Трубицын, с. 28
  10. Трубицын, с. 18
  11. Трубицын, с. 10
  12. Трубицын, с. 6 – 7
  13. Трубицын, с. 5 – 6
  14. Трубицын, с. 5
  15. Трубицын, с. 10
  16. Трубицын, с. 17
  17. Трубицын, с. 27

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Трубицын С.Б. Быстроходные крейсера типа „Сайда“ М.: „Моделист-Конструктор“, 2011
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships 1906 – 1921. – Conway Maritime Press, London, 1979.
  • Вильсон Х. Линкоры в бою. 1914 – 1918. – М., ЭКСМО, 2002.
  • Больных А. Трагедия ошибок. – М.: АСТ, 2002.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Новара““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.