Леки крайцери тип „Новара“
Леки крайцери тип „Новара“ („Хелголанд“)[~ 1] Helgoland-Klasse Helgoland-osztaly | |
Лекият крайцер „Сайда“ от типа „Новара“ | |
Флаг | Австро-Унгария Италия Франция |
---|---|
Клас и тип | Леки крайцери от типа „Новара“ |
Следващ тип | Леки крайцери тип „Ерзац Зента“ |
Предшестващ тип | „Адмирал Шпаун“ |
Производител | Cantiere Navale Triestino в Монфалконе, днес в Италия и Ganz-Danubius във Фиуме, днес в Хърватия |
Планирани | 3 |
Построени | 3 |
В строеж | 1911 г. – 1915 г. |
В строй | 1914 г. – 1941 г. |
Утилизирани | 3 |
Служба | |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 3500 t (стандартна) 4010 t (пълна) |
Дължина | 130,6 m |
Дължина по водолинията | 129,7 m |
Ширина | 12,8 m |
Газене | 5,3 m |
Броня | пояс: 60 mm; палуба: 20 mm; щитове оръдия: 40 – 8 mm; рубка: 50 mm |
Задвижване | 2 парни турбина AEG („Сайда“ – Melms-Pfenniger); 16 водотръбни котли Yarrow |
Мощност | 30 178 к.с. (22,5 МВт) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 27 възела (50 km/h) |
Далечина на плаване | 1600 мили на ход 24 възела 860 мили на 27 възела; Запас гориво: 771 t въглища[1] |
Екипаж | 340 души |
Кръстени в чест на | Битката при Новара |
Въоръжение | |
Артилерия | 9x1 100 mm; 1x1 47 mm десантно оръдие[2] |
Торпедно въоръжение | 3x2 450 mm ТА („Хелголанд“ и „Новара“: 2x2 450 mm и 1x2 533 mm)[1] |
Леки крайцери тип „Новара“ („Хелголанд“)[~ 1] в Общомедия |
Новара (на немски: Novara) са тип леки крайцери[~ 2] на Австро-унгарския флот[~ 3] от времето на Първата световна война. Всичко от проекта са построени 3 единици: „Новара“ (на немски: SMS Novara[~ 4]), „Хелголанд“ (на немски: SMS Helgoland) и „Сайда“ (на немски: SMS Saida). Най-съвършените леки крайцери в австро-унгарския флот.
Класификация и име на типа
[редактиране | редактиране на кода]Независимо от това, че в някои източници корабите на дадения тип се класифицират като леки крайцери[3], във ВМС на Австро-Унгария те (заедно с крайцера „Адмирал Шпаун“) официално се именуват „бързоходни крайцери“ (Rapidkreuzer)[4]. Освен това, съществува разногласие и за името на типа. В едни източници корабите се обединяват с крайцера „Адмирал Шпаун“ в един тип (Леки крайцери тип „Адмирал Шпаун“)[3], а в същото време при други се водят отделни проект: Модифициран „Адмирал Шпаун“ (англ. „Modified Admiral Spaun“)[2], Бързоходни крайцери тип „Хелголанд“, Бързоходни крайцери тип „Сайда“[5].
История на проектирането и особености на конструкцията
[редактиране | редактиране на кода]Проектиране и строителство
[редактиране | редактиране на кода]Развитието на техниката, на първо място, внедряването на паротурбинните силови установки, води до раждането на нови класове бойни кораби, сред които изпъкват леките крайцери, предназначени както за действия при ескадрите в качеството на разузнавачи, така и за водене на самостоятелни действия поединично (действия на морските комуникации на противника, набегови операции) и в качеството на лидери на флотилиите от разрушители и миноносци. Първият кораб в австро-унгарския флот, специално проектиран за решението на гореизброените задачи, става крайцерът „Адмирал Шпаун“, заложен през 1908 г., влязъл в строй през 1910 г. и станал първият голям боен кораб на флота на двуединната монархия с парни турбини в качеството на главна енергетична установка. Независимо от това, че към момента на своята поява по своите основни тактико-технически характеристики даденият кораб е един от най-добрите в света в своя клас, в неговия проект съществуват и недостатъци, към числото на които се отнасят сложната и ненадеждна силова установка от шест турбини, работещи на четири гребни винта. През 1910 г. започват проектните разработки за създаването на подобрен вариант на крайцера „Адмирал Шпаун“ с опростяване на турбинната установка: използването на две турбини вместо шест и намаляване на броя гребни винтове също до два. Това позволява, заедно с повишаването на надеждността, да се икономисат 52 тона тегло, които са „похарчени“ за укрепването на корпуса и усилване на артилерийското въоръжение. Разглеждат се няколко варианта за усилване на артилерията на бъдещите крайцери, в частност, възможността да се постави едно 150 mm оръдие. Впоследствие предпочитание е дадено на поставянето на две допълнителни 100 mm оръдия, с мотив, че корабите от дадения тип трябва да водят бой само с противник, имащ по-висока скорост, т.е., с разрушители и миноносци, за борбата с които даденият калибър, по това време, е напълно приемлив[6].
Трите кораба от подобрения тип „Адмирал Шпаун“ са поръчани съгласно същият бюджет, както и линкорите-дреднаути от типа „Тегетхоф“[2]. В сила особеностите на вътреполитическото устройство на Австро-Унгария (с фактическо разделно съществуване на две държави под властта на общ монарх и ключови министерства) при разпределението на поръчките за построяването на новите кораби два от тях трябва да се строят в унгарски предприятия, един – в австрийско (в случая с дреднаутите от типа „Тегетхоф“ това съотношение е един към три)[4]. Крайцера „Новара“ получава своето име в чест на победата на австрийците от 1849 г. над сардинската армия[7], „Хелголанд“ – в чест на морското сражение при остров Хелголанд от 1864 г.[8], „Сайда“ – в чест на превземането на град Сайда (Сидон) от австрийски десант през 1840 г[9].
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Артилерийското въоръжение на крайцерите се състои от девет 100 mm оръдия в щитови установки 10 cm L/50 K11 производство на чешката фирма „Шкода“ в Пилзен: едно в диаметралната плоскост на кораба пред бойната рубка, останалите – побордно. Оръдията се обслужват от 9 футов далекомер на британската фирма Barr and Stroud. За съвместни действия с разрушителите корабите получават мощно торпедно въоръжение: три двутръбни торпедни апарата калибър 450 mm. В хода на дострояването на „Новара“ и „Хелголанд“ кърмовият двутръбен апарат е заменен с подобен, но калибър 533 mm. През 1917 г., също както при техния предшественик – „Адмирал Шпаун“, е планирано превъоръжаването на корабите, със замяната на двете 100 mm оръдия на юта и трите 100 mm оръдия на бака с две 150 mm 50-калибрени, но тези планове не се реализират. За целите на противовъздушната отбрана, през същата година, е добавено едно 66 mm 50-калибрено зенитно оръдие. През септември 1915 г. на „Хелголанд“ и „Новара“ бордовите торпедни апарати са заменени с 533 mm. На всички кораби също има и 47 mm салютно оръдие, което в случай на необходимост се използва и като десантно оръдие[2][10].
Брониране
[редактиране | редактиране на кода]Бронирането на корабите съответства на изпълнявания от тях кръг задачи и се отличава със сравнителна лекота. Бронираната цитадела се образува от 60 mm брониран пояс, траверси със същата дебелина и 20 mm бронирана палуба, плоска по форма и опираща се в горния край на пояса. В краищата пояс няма, защитата се осигурява само от 20 mm палуба под водолинията. Бойната рубка се защитава от круповска нецементирана броня с дебелина 50 mm. Щитовете на оръдията на главния калибър, кутиевидни по форма, са защитени с 40 mm челна плоча и 8 mm страници и покрив. Елеваторите за подаване на боеприпасите за оръдията и комуникационната тръба от рубката получават противоосколъчна защита[11].
Енергетична установка
[редактиране | редактиране на кода]Крайцерите „Хелголанд“ и „Новара“, построени в унгарската корабостроителница Ganz-Danubius, са снабдени с турбините на AEG-Curtiss, в същото време строения в частната австрийска корабостроителница Cantiere Navale Triestino „Сайда“ – Melms-Pfenniger[2]. В хода на изпитанията „Сайда“ показва най-лоши резултати – мощност само 26 400 индикаторни сили вместо планираните 29 000 и скорост от 26,747 възела вместо контрактните 27. Освен това, както и при „Адмирал Шпаун“, енергетичната установка на „Сайда“ често дава прекъсвания и се отличава с крайна ненадеждност. От друга страна, крайцерите „Новара“ и „Хелголанд“, построени в унгарската корабостроителница и снабдени с турбините AEG, се оказват напълно надеждни. На изпитанията „Хелголанд“ развива максимална мощност от 30 026 индикаторни сили и скорост 27,3 възела. Разчетната далечина на плаване на крайцерите съставлява 1600 мили при 24 възела или 860 мили на 27 възела[12].
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]С началото на Първата световна война всичките три крайцера активно участват в бойните действия в Адриатика. След разпада на Австро-Унгария на 31 октомври 1918 г. с разпореждане на император Карл корабите на флота на бившата двуединна монархия са предават в разпореждане на флота на нова държава – Кралството на сърби, хървати и словенци. Но, след пристигането в австрийските пристанища на бойните кораби на страните от Антантата и техните съюзници югославските флагове са спуснати. Според решение, прието на Парижката мирна конференция, „Сайда“ и „Хелголанд“ са предадени на Кралските ВМС на Италия, а „Новара“ на ВМС на Франция. Корабите служат до края на 1930-те – началото на 1940-те г., след което са продадени за скрап.
„Новара“ – заложен на 9 декември 1912 г., спуснат на 15 февруари 1913 г., влиза в строй 10 януари 1915 г.
„Сайда“ – заложен на 9 септември 1911 г., спуснат на 26 октомври 1912 г., влиза в строй 1 август 1914 г.
„Хелголанд“ – заложен на 28 октомври 1911 г., спуснат на 23 ноември 1912 г., влиза в строй 29 август 1914 г.
Списък на корабите от типа[2]
[редактиране | редактиране на кода]Име | Име по време на строежа | Корабостроителница | Заложен | Спуснат на вода | Приет на въоръжение |
Изваден от състава на флота/гибел |
Съдба |
---|---|---|---|---|---|---|---|
SMS Saida („Сайда“) |
Kreuzer G, Ersatz Frundsberg[13] |
Cantiere Navale Triestino, Монфалконе | 9 септември 1911 | 26 октомври 1912 | 1 август 1914 | 31 октомври 1918 (ВМС на Австро-Унгария) | Предаден на Италия („Венеция“), през 1937 г. продаден за скрап |
SMS Helgoland („Хелголанд“) |
Kreuzer H, Ersatz Aurora[14] |
Ganz-Danubius, Фиуме | 28 октомври 1911 | 23 ноември 1912 | 29 август 1914 | 31 октомври 1918 (ВМС на Австро-Унгария) | Предаден на Италия („Бриндизи“), в 1937 г. продаден за скрап |
SMS Novara („Новара“) |
Kreuzer I, Ersatz Zrinyi[15] |
Ganz-Danubius, Фиуме | 9 декември 1912 | 15 февруари 1913 | 10 януари 1915 | 1 ноември 1918 (ВМС на Австро-Унгария) | Предаден на Франция („Тионвил“), в 1941 г. продаден за скрап |
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Виж раздела „Класификация и име на типа“.
- ↑ Според официалната австро-унгарска класификация се обозначават като „бързоходни крайцери“ (от на немски: Rapidkreuzer).
- ↑ (на немски: Kaiserliche und Königliche Kriegsmarine (Императорски и Кралски военноморски сили) или съкратено – на немски: K.u.K. Kriegsmarine)
- ↑ Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Трубицын, с. 7
- ↑ а б в г д е Conway’s, p. 336
- ↑ а б С. А. Балакин ВМС Италии и Австро-Венгрии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
- ↑ а б Трубицын, с. 3
- ↑ Трубицын С. Б. „Быстроходные крейсера типа „Сайда“
- ↑ Трубицын, с. 2 – 3
- ↑ Трубицын, с. 28
- ↑ Трубицын, с. 18
- ↑ Трубицын, с. 10
- ↑ Трубицын, с. 5 – 6
- ↑ Трубицын, с. 5
- ↑ Трубицын, с. 6 – 7
- ↑ Трубицын, с. 10
- ↑ Трубицын, с. 17
- ↑ Трубицын, с. 27
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Трубицын С.Б. Быстроходные крейсера типа „Сайда“ М.: „Моделист-Конструктор“, 2011
- Conway’s All the World’s Fighting Ships 1906 – 1921. – Conway Maritime Press, London, 1979.
- Вильсон Х. Линкоры в бою. 1914 – 1918. – М., ЭКСМО, 2002.
- Больных А. Трагедия ошибок. – М.: АСТ, 2002.
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- SAIDA scout cruisers (1914 – 1915) ((en))
- www.kuk-kriegsmarine.at Архив на оригинала от 2012-02-05 в Wayback Machine. ((de))
- AUT-HUN Saida Архив на оригинала от 2022-04-12 в Wayback Machine. ((en))
- Post war distribution of Austro-Hungarian warships ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно Леки крайцери тип „Новара“
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Новара““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |