Санкт Георг (броненосен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Санкт Георг“
SMS Sankt Georg
SMS St.GEORG.jpg
Броненосният крайцер „Санкт Георг“
Флаг Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Австро-Унгария
Клас и тип Броненосен крайцер
Следващ тип Няма
Предшестващ тип Кайзер Карл VI
Производител Seearsenal Пула, днес в Хърватия.
Служба
Заложен 11 март 1901 г.
Спуснат на вода 9 декември 1903 г.
Влиза в строй 21 юни 1905 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1920 г.
Състояние извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост 7406 t (нормална);
8200 t (пълна)
Дължина 124,3 m
Дължина по водолинията 123,2 m
Ширина 19 m
Газене 6,8 m
Броня на борда: 90 – 210 mm;
на палубата: 39 mm
(по скосовете 65 mm);
кули: до 210 mm;
каземати: 135 mm;
на бойната рубка: до 200 mm
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение;
12 водотръбни котли Yarrow
Мощност 15 000 к.с.
(11,2 МВ)
Движител 2 гребни винта
Скорост 22 възела
(41 km/h)
Далечина на
плаване
4500 морски мили при 10 възела ход;
Запас гориво: 1103 t въглища
Екипаж 628 души
Кръстен в чест на: Георги Победоносец
Въоръжение
Артилерия 1×2 240 mm;
5×1 190 mm;
4×1 150 mm;
8×1 70 mm;
2×1 66 mm
(десантни);
7×1 47 mm;
2×1 37 mm митральози
Зенитна артилерия 1×1 70 mm;
Торпедно
въоръжение
2×1 450 mm ТА
Други 2×1 8,80 mm картечници
„Санкт Георг“ в Общомедия

Санкт Георг (на немски: SMS Sankt Georg[~ 1]) e броненосен крайцер на Австро-Унгарския[~ 2] флот от началото на XX век. Построен в единствен екземпляр. Последният броненосен крайцер на флота. Проектът е развитие на крайцера „Кайзер Карл VI“.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Броненосният крайцер „Санкт Георг“. Схема на артилерията и бронирането.

Корабът представлява увеличен вариант на крайцера „Кайзер Карл VI“ с двуоръдейна кула на главния калибър на носа. Кърмовата кула е с едно 190 mm оръдие. През 1916 г. е довъоръжен с едно 70 mm зенитно оръдие.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Участва в няколко бойни операции. След матроското въстание от 1 – 3 февруари 1918 г. е изключен от бойния състав, от април същата година служи като щабен кораб в базата в Катаро (днес Котор в Черна гора). След края на Първата световна война е предаден на Великобритания като репарации, а тя през 1920 г. продава кораба на италианска компания за скрап.

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
  2. (на немски: Kaiserliche und Königliche Kriegsmarine (Императорски и Кралски военноморски сили) или съкратено – на немски: K.u.K. Kriegsmarine)

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „SMS Sankt Georg (1903)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​