Траверса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стоманобетонни железопътни траверси, приготвени за поставяне на нов жп участък, Дармщат, Германия

Траверса[1] (на френски: traverse) е преграда, част от окопи и пред входа на фортификационно съоръжение за защита на личния състав на войската от поражение при обстрел с куршуми или шрапнели от атака от артилерия.

В корабостроенето под траверс се разбира леко бронирано прикритие на важните елементи на кораба, представляващо напречна на надлъжната ос на кораба преграда от броня (корабна броня), например за защита на батарейната палуба от проходно попадение, което е един изстрел би могло да унищожи всички оръдия на нея.

Траверса се нарича също така дървен или бетонен блок, разделящ релсите на железопътна линия. Траверсата изпълнява много функции: поддържа точно междурелсието;разпределя натоварването от подвижния състав, осигурява устойчивост на железния път и т.н.

Видове траверси в железниците[редактиране | редактиране на кода]

Дървени[редактиране | редактиране на кода]

Траверсите, използвани при построяването на железопътен участък са стандартизирани. Изработените от дърво траверси, трябва да са с дължина 250 см, 25 см ширина и 15 см височина. Трябва да са прави, здрави, без чепове, кухини, дупки, червояди и гнилости.

Железопътен участък с дървени траверси, Тукуембро, Уругвай

Изработват се от дъб, лиственица, бук и бор. Грижите за увеличаване на дълготрайността на дървените траверси е в определяне момента на изсичане на дървесината. Голямо значение от гледна точка на напукването има и режима на изсушаване. Най добре е изсичането да става между ноември и март. Тогава циркулацията на хранителните сокове е най слаба, поради което съхненето става равномерно и опасността от запарване и загниване е минимална.

Изработване[редактиране | редактиране на кода]

Против напукване на дървените траверси в челата на траверсите се забиват 'S' образни скоби, веднага след изработването им.

Траверсите се бандажират (обвързват) с бандажи от тел и плоско желязо на 15-20см. от челата, като предварително се стягат с механични и хидравлични устройства. Най важното мероприятие за увеличаване трайнистта е импрегнирането им с антисептични средства (креозот), което може да се прави по два начина 2 вида — дифузионно и под налягане.

Стоманобетонни[редактиране | редактиране на кода]

С увеличаването на скоростите и масата на возилата, се увеличава и масата на траверсите, които започват да се изработват по метод осигуряващ по-голяма здравина, ниска себестойност и намалено време за изработка. Така започват да се произвеждат жп траверси от железобетон.

Дължината им е 2,50 м.

Произвеждат се в гр. Свищов от напрегнат стоманобетон, като тежестта им е 260 кг.

Извадени от употреба железни жп-траверси

Биват 4 вида:

  • двублочни — във Франция, Мексико, Аржентина и други страни; имат 4 чела - 2 в едната посока и 2 в другата, като действат много добре с челата срещу страничните колебания; недостатък при тях е, че имат различно пропадане.
  • двустранни, моноблок — СТ-1, СТ2, СТ3 (наричани „Лястовича опашка“) и СТ 4,СТ 4Т и СТ 6 като най-използвани са СТ3 и СТ4.

Железни[редактиране | редактиране на кода]

Железните траверси не намират приложение в днешните времена, защото са електропроводими, бързо корозират, имат висока себестойност и са икономически неизгодни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Речник на чуждите думи в българския език, второ фототипно издание, София, 1993 г., Издателство на Българската академия на науките, ISBN 954-430-144-5