Бронепалубни крайцери тип „Атланта“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бронепалубни крайцери тип „Атланта“
USS Atlanta 1884.jpg
Бронепалубен крайцер „Атланта“
Флаг Съединени американски щати САЩ
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител John Roach & Sons в Честър, (Пенсилвания, САЩ.
Живот
Заложен 8 ноември 1883 г.
Спуснат на вода 9 октомври 1884 г.
Влиза в строй 19 юли 1886 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани/потънали 1912 и 1946 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 86,26 m
Ширина 12,8 m
Газене 5,18 m
Задвижване парна машина „Компаунд“, 8 котли, 1 гребен винт,
3 500 – 4030 к.с.
Скорост 13 – 14 възела
(24 – 26 km/h)
Водоизместимост 3189 t (нормална)
3 240 t (пълна)
Броня на палубата: 37 mm
барбети: 51 mm
Екипаж 284 – 296 души
Далечина на
плаване
3390 морски мили при 10 възела ход
запас на гориво 490 t въглища
Въоръжение
Артилерия 2x203 mm
6x152 mm
2x57 mm
2x37 mm[1]
Бронепалубни крайцери тип „Атланта“ в Общомедия

Атланта (на английски: Atlanta) са първите бронепалубни крайцери на ВМС на САЩ. Стават и първите кораби на „Новия флот“ (на английски: New Navy). Серията е построена по указ на Конгреса на САЩ от 3 март 1883 г. Всичко от проекта са построени две, малко различаващи се единици: „Атланта“ (на английски: Atlanta) и „Бостън“ (на английски: Boston). Заедно с бронепалубния крайцер „Чикаго“ (на английски: Chicago) и куриерския съд „Долфин“ (на английски: Dolfin) съставят първата четворка кораби на възраждащия се флот, известна още като „Азбуката“ или Squadron of Evolution.

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубен крайцер „Бостън“.

Скоро след края на Гражданската война, САЩ се отказват от сериозно развитие на флота. От 1874 г. в страната не е заложен нито един нов военен кораб. Това води флота към стремителен упадък. Ако 1865 г. САЩ имат около 600 бойни кораби, то към 1881 г. флота може да разполага само с 26 боеготови единици, от тях само 4 със стоманена конструкция. Междувременно 1880-те години се случва съществен ръст във флотовете на страните от Южна Америка, които се разглеждат от управляващите в САЩ кръгове като „американски заден двор“. Освен това, има и теоретична възможност за конфликт с някоя от европейските държави, а САЩ значително отстъпват на много от тяха във военноморски аспект. Нетърпимостта към подобно положение води към строителството, от 1883 г., на „Новия флот“.

Тъй като американските моряци винаги са имали особено пристрастие към корабите на крайцерския клас, логично е началото на строителството на флота да започне именно с такива кораби. Обаче въпреки на значителната промишленост, като мощности, корабостроителния сектор на САЩ след толкова дълго прекъсване няма нито опита в проектирането, нито опит в строителството на съвременни военни кораби. За това началото са проекти, които се окачествяват като скромни спрямо световните тенденции. Всички договори за строителството на първите четири единици получава фирмата „Джон Роуч“ от Честър (Пенсилвания), която няма никакъв опит във военното корабостроене. Характерно е това, че монтажа на въоръжението им е възложено на държавния военноморски арсенал.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите на типа „Атланта“ имат сравнително къс корпус. Височината на надводния борд не осигурява необходимата мореходност и корабите дори на скорост 13 възела вече силно са заливани с вода. Двата кораба имат ветрилно въоръжение на бриг.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Силовата установка се захранва с пара от осем цилиндрични огнетръбни котела. Единствената парна машина, което само по себе си е вече анахронизъм, е от вече остаряващия тип на хоризонталните машини „компаунд“. Скоростта на „Атланта“ и „Бостън“ е съвършено не крайцерска и е 13 възела при първия, а при втория 14. Запаса въглища е 490 тона.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Защитата на крайцерите се осигурява от плоска бронирана палуба дебела 37 mm. Дължината ѝ е едва малко над 30 m и тя прикрива само отсека на силовата установка. Скосове към бордовете липсват. Невисоките барбети са дебели 51 mm.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

152 mm оръдие Mark I на крейсере „Атланта“.

Главен калибър на типа „Атланта“ са 203 mm оръдия Mark I, разработено 1883 г. и с дължина на ствола 30 калибра. Масата на оръдието е 18 200 kg, то стреля с бронебойни снаряди тежащи 118 kg с начална скорост 610 m/s. Далечината на стрелбата при ъгъл на възвишение 20° достига 12 800 m. Скорострелността при особено благоприятни условия е 1 изстрел в минута, фактически не превишава 1 изстрел за две минути[2]. Оръдията са защитени от невисоки пръстеновидни барбети и са по едно във всеки край на кораба. При това носовото оръдие по тогавашната мода е изместено към левия борд, а кърмовото към десния.

Втория калибър е представен от 152 mm оръдия Mark I също модел 1883 г. и имащи ствол 30 калибра. Масата на оръдието е 4994 kg, то изстрелва бронебойни снаряди с тегло 47,7 kg с начална скорост 594 m/s. Далечината на стрелба при ъгъл на възвишение 15,3° достига 8230 m. Скорострелността им е 1,5 изстрела в минута[3]. Всички тези оръдия са в централната надстройка, скосена във формата на ромб, огледално на 203 mm оръдия. По едно 152 mm оръдие може да води огън по крайщата, останалите стоят побордно.

Останалата артилерия е от маломощни оръдия калибри 57 mm и 37 mm. Последните могат да изстрелват до 25 снаряда в минута[4].

През 1898 г. и двата крайцера преминават модернизация. 203 mm и 152 mm оръдия са заменени с по-нови модели същия калибър, с дължина на ствола 35 калибра при 203 mm оръдия и 40 калибра за 152 mm оръдия. Останалото въоръжение на крайцерите вече се различава. „Атланта“ вече имала шест 57 mm и четири 37 mm оръдия, а също и 4 торпедни апарата калибър 457 mm. „Бостън“ в на свой ред носи по две оръдия калибри 57, 47 и 37 mm, а също и 5 картечници.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

„Атланта“ след модернизацията. 1901 г.
  • „Атланта“ е заложен на 8 ноември 1883 г. на стапелите на „Джон Роуч“ (на английски: John Roach & Sons) в Честър (Пенсилвания). На вода е спуснат на 9 октомври 1884 г., дострен е в корабостроителницата на ВМС в Ню Йорк, а в строй влиза на 19 юли 1886 г. 1898 г. крайцера преминава модернизация. Ветрилния рангоут е свален, оръдията са заменени с по-нови. 1905 г. „Атланта“ е превърнат на плаваща казарма за екипажите на миноносците. 1912 г. бившия крайцер е изваден от флота и предаден за скрап.
  • „Бостън“ е заложен на 15 ноември 1883 г. на стапелите на „Джон Роуч“ (на английски: John Roach & Sons) в Честър (Пенсилвания).На вода е спуснат на 4 декември 1884 г., дострен е в корабостроителницата на ВМС в Ню Йорк, а в строй влиза на 2 май 1887 г. 1898 г. като своя близнак „Бостън“ е модернизиран. Ветрилния рангоут е свален, оръдията са заменени с по-нови. 1911 – 1916 г. крайцера е учебен кораб на морската милиция (опълчение) на щата Орегон. От 1918 г. се използва като приемен кораб в пристанището на Сан Франциско. 1940 г. бившия крайцер е преименуван на „Диспач“ (на английски: Despatch). На 8 април 1946 г. той потъва при буксировка.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Първите американски крайцери са много неуспешни кораби. Те се отличават със съвсем не крайцерската си скорост, слаба защита, лоша мореходност. Артилерията формално изглежда сериозна, но е нескорострелна. Обаче това е тогавашното състояние на американското военно корабостроене. Макар създаваните в чужбина военни кораби да имат много по-високи характеристики, американския Конгрес придава принципиално значение на построяването на флота в местни корабостроителници, по собствени проекти и със собствени комплектуващи. Този подход води до това, че за кратък срок американското военно корабостроене настига световното ниво и крайцерите на типа „Атланта“ имат скромна, но полезна роля за това.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Все характеристики приведены по Ненахову Ю. Ю. Указ. Соч. С. 209.
  2. 8"/30 Marks 1 and 2
  3. 6"/30 Marks 1, 2 and 3
  4. 1-pdr (37 мм)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Атланта““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.