Бронепалубни крайцери тип „Атланта“
| Бронепалубни крайцери тип „Атланта“ Atlanta-class cruiser или Boston-class cruiser | |
 Бронепалубен крайцер „Атланта“ | |
| Флаг |  САЩ |
|---|---|
| Клас и тип | Бронепалубни крайцери от типа „Атланта“ |
| Следващ тип | „Чикаго“ |
| Предшестващ тип | Няма |
| Производител | John Roach & Sons в Честър, (Пенсилвания, САЩ. |
| Планирани | 2 |
| Построени | 2 |
| В строеж | 1883 г. – 1887 г. |
| В строй | 1886 г. – 1916 г. |
| Утилизирани | 1 |
| Загуби | 1 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Тип ветрилно стъкмяване | Непълно ветрилно стъкмяване на бриг |
| Водоизместимост | 3240 t (нормална) |
| Дължина | 86,3 m |
| Ширина | 12,8 m |
| Газене | 5,18 m |
| Броня | на палубата: 37 mm барбети: 51 mm |
| Задвижване | 1 парна машина „Компаунд“; 8 огнетръбни котли |
| Мощност | 3500 – 4030 к.с. (2,6 – 3,0 МВт) |
| Движител | 1 гребен винт |
| Скорост | 13 – 14 възела (24 – 26 km/h) |
| Далечина на плаване | 3390 морски мили при 10 възела ход; Запас гориво: 490 t въглища |
| Екипаж | 284 – 296 души |
| Кръстени в чест на: | град Атланта (щата Джорджия |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 2x1 203 mm; 6x1 152 mm; 2x1 57 mm; 2x1 47 mm; 2x1 37 mm[1] |
| Бронепалубни крайцери тип „Атланта“ в Общомедия | |
Атланта (на английски: Atlanta) са първите бронепалубни крайцери на ВМС на САЩ. Стават и първите кораби на „Новия флот“ (на английски: New Navy). Серията е построена по указ на Конгреса на САЩ от 3 март 1883 г. Всичко от проекта са построени две, малко различаващи се единици: „Атланта“ (на английски: USS Atlanta[~ 1]) и „Бостън“ (на английски: USS Boston). Заедно с бронепалубния крайцер „Чикаго“ (на английски: USS Chicago) и куриерския съд „Долфин“ (на английски: USS Dolfin) съставят първата четворка кораби на възраждащия се флот, известна още като „Азбуката“ или Squadron of Evolution.
Проектиране[редактиране | редактиране на кода]
Скоро след края на Гражданската война, САЩ се отказват от сериозно развитие на флота. От 1874 г. в страната не е заложен нито един нов военен кораб. Това води флота към стремителен упадък. Ако 1865 г. САЩ имат около 600 бойни кораба, то към 1881 г. флота може да разполага само с 26 боеготови единици, от тях само 4 със стоманена конструкция. Междувременно 1880-те години се случва съществен ръст във флотовете на страните от Южна Америка, които се разглеждат от управляващите в САЩ кръгове като „американски заден двор“. Освен това, има и теоретична възможност за конфликт с някоя от европейските държави, а САЩ значително отстъпват на много от тяха във военноморски аспект. Нетърпимостта към подобно положение води към строителството, от 1883 г., на „Новия флот“.
Тъй като американските моряци винаги са имали особено пристрастие към корабите на крайцерския клас, логично е началото на строителството на флота да започне именно с такива кораби. Обаче въпреки значителната промишленост, като мощности, корабостроителния сектор на САЩ след толкова дълго прекъсване няма нито опита в проектирането, нито опит в строителството на съвременни военни кораби. За това началото са проекти, които се окачествяват като скромни спрямо световните тенденции. Всички договори за строителството на първите четири единици получава фирмата „Джон Роуч“ от Честър (Пенсилвания), която няма никакъв опит във военното корабостроене. Характерно е това, че монтажа на въоръжението им е възложено на държавния военноморски арсенал.
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
Корпус[редактиране | редактиране на кода]
Крайцерите от типа „Атланта“ имат сравнително къс корпус. Височината на надводния борд не осигурява необходимата мореходност и корабите дори на скорост 13 възела вече силно са заливани с вода. Двата кораба имат непълно ветрилно стъкмяване на бриг.
Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]
Главен калибър на типа „Атланта“ са 203 mm |оръдия Mark I, разработени през 1883 г. и с дължина на ствола 30 калибра. Масата на оръдието е 18 200 kg, то стреля с бронебойни снаряди тежащи 118 kg с начална скорост 610 m/s. Далечината на стрелба при ъгъл на възвишение 20° достига 12 800 m. Скорострелността при особено благоприятни условия е 1 изстрел в минута, фактически не превишава 1 изстрел за две минути[2]. Оръдията са защитени от невисоки пръстеновидни барбети и са по едно във всеки край на кораба. При това носовото оръдие по тогавашната мода е изместено към левия борд, а кърмовото към десния.
Вторият калибър е представен от 152 mm оръдия Mark I също модел 1883 г. и имащи ствол 30 калибра. Масата на оръдието е 4994 kg, то изстрелва бронебойни снаряди с тегло 47,7 kg с начална скорост 594 m/s. Далечината на стрелба при ъгъл на възвишение 15,3° достига 8230 m. Скорострелността им е 1,5 изстрела в минута[3]. Всички тези оръдия са в централната надстройка, скосена във формата на ромб, огледално на 203 mm оръдия. По едно 152 mm оръдие може да води огън по краищата, останалите стоят побордно.
Останалата артилерия е от маломощни оръдия калибри 57 mm и 37 mm. Последните могат да изстрелват до 25 снаряда в минута[4].
През 1898 г. и двата крайцера преминават модернизация. 203 mm и 152 mm оръдия са заменени с по-нови модели същия калибър, с дължина на ствола 35 калибра при 203 mm оръдия и 40 калибра за 152 mm оръдия. Останалото въоръжение на крайцерите вече се различава. „Атланта“ вече имала шест 57 mm и четири 37 mm оръдия, а също и 4 торпедни апарата калибър 457 mm. „Бостън“ в на свой ред носи по две оръдия калибри 57, 47 и 37 mm, а също и 5 картечници.
Брониране[редактиране | редактиране на кода]
Защитата на крайцерите се осигурява от плоска бронирана палуба дебела 37 mm. Дължината ѝ е едва малко над 30 m и тя прикрива само отсека на силовата установка. Скосове към бордовете липсват. Невисоките барбети са дебели 51 mm.
Силова установка[редактиране | редактиране на кода]
Силовата установка се захранва с пара от осем цилиндрични огнетръбни котела. Единствената парна машина, което само по себе си е вече анахронизъм, е от вече остаряващия тип на хоризонталните машини „компаунд“. Скоростта на „Атланта“ и „Бостън“ е съвършено не крайцерска и е 13 възела при първия, а при втория 14. Запасът от въглища е 490 тона.
История на службата[редактиране | редактиране на кода]
- „Атланта“ е заложен на 8 ноември 1883 г. на стапелите на „Джон Роуч“ (на английски: John Roach & Sons) в Честър (Пенсилвания). На вода е спуснат на 9 октомври 1884 г., дострен е в корабостроителницата на ВМС в Ню Йорк, а в строй влиза на 19 юли 1886 г. През 1898 г. крайцерът преминава модернизация. Ветрилния рангоут е свален, оръдията са заменени с по-нови. 1905 г. „Атланта“ е превърнат на плаваща казарма за екипажите на миноносците. През 1912 г. бившият крайцер е изваден от флота и предаден за скрап.
- „Бостън“ е заложен на 15 ноември 1883 г. на стапелите на „Джон Роуч“ (на английски: John Roach & Sons) в Честър (Пенсилвания). На вода е спуснат на 4 декември 1884 г., дострен е в корабостроителницата на ВМС в Ню Йорк, а в строй влиза на 2 май 1887 г. През 1898 г., както своя близнак, „Бостън“ е модернизиран. Ветрилния рангоут е свален, оръдията са заменени с по-нови. 1911 – 1916 г. крайцерът е учебен кораб на морската милиция (опълчение) на щата Орегон. От 1918 г. се използва като приемен кораб в пристанището на Сан Франциско. 1940 г. бившия крайцер е преименуван на „Диспач“ (на английски: Despatch). На 8 април 1946 г. той потъва при буксировка.
Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]
Първите американски крайцери са много неуспешни кораби. Те се отличават със съвсем не крайцерската си скорост, слаба защита, лоша мореходност. Артилерията формално изглежда сериозна, но е нескорострелна. Обаче това е тогавашното състояние на американското военно корабостроене. Макар създаваните в чужбина военни кораби да имат много по-високи характеристики, американския Конгрес придава принципиално значение на построяването на флота в местни корабостроителници, по собствени проекти и със собствени комплектуващи. Този подход води до това, че за кратък срок американското военно корабостроене настига световното ниво и крайцерите на типа „Атланта“ имат скромна, но полезна роля за това.
Коментари[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 209.
- ↑ 8"/30 Marks 1 and 2
- ↑ 6"/30 Marks 1, 2 and 3
- ↑ 1-pdr (37 мм)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Burr L. US cruisers 1883 – 1904. Oxford, Osprey Publishing, 2008. ISBN 978-1-84603-267-7.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ATLANTA protected cruisers (1886 – 1887) ((en))
- Photo gallery of USS Atlanta at NavSource.org ((en))
- Letterbook of the U.S.S. Atlanta, 1889 – 1893, MS 106 held by Special Collections & Archives, Nimitz Library at the United States Naval Academy ((en))
- Naval History and Heritage Command: USS Boston (1887 – 1946) photos ((en))
- USS Boston photo gallery at NavSource.org ((en))
- USS Boston at SpanAmWar.com ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Бронепалубни крайцери тип „Атланта“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Атланта““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |