Бронепалубни крайцери тип „Газеле“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бронепалубни крайцери тип „Газеле“
SMS Frauenlob German cruiser.jpg
Бронепалубен крайцер „Фрауенлоб“
Флаг War Ensign of Germany (1903-1918).svgWar Ensign of Germany (1921-1933).svgГермания Германия
Naval Ensign of the Kingdom of Yugoslavia.svg Югославия
Италия Италия
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител Корабостроителници в Кил, Бремен и Данциг, Германия
Живот
Заложен 1897 г.
Спуснат на вода 31 март 1898 г.
Влиза в строй 6 октомври 1900 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани/потопени 1915 – 1945 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 105,1 m
„Амазоне“– 108,7 m
Ширина 12,2 m
Газене 4,84 – 5,12 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение, 8 котли
2 винта
6 000 к.с. на „Gazelle“, останалите 8000 к.с.
Скорост 21,5 и „Gazelle“– 19,5 възела
(39,8 и „Gazelle“– 36,1 km/h)
Водоизместимост 2643 – 2706 t (нормална)
3 100 – 3180 t (пълна)
Броня щитове оръдия: 50 mm
на палубата: 25 mm (по скосовете до 50 mm)
на бойната рубка: 80 mm[1]
Екипаж 258 души
Далечина на
плаване
„Gazelle“ и „Niobe“: 2400 морски мили на ход 14 възела
останалите: 4400 морски мили на ход 12 възела
Въоръжение
Артилерия 10×105 mm
Торпеда 2×450 mm ТА[2]
Други 5 – 10 картечници
Бронепалубни крайцери тип „Газеле“ в Общомедия

Газеле (на немски: Gazelle) са серия бронепалубни крайцери на Императорските военноморски сили от началото на 20 век.

Участват в морски сражения в Първата световна война, в хода на която потъват 3 кораба от серията. Част от останалите в строй кораби продължават службатата си в Райхсмарине до средата на 1930-те години.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

SMS Nymphe на пощенска картичка, неизвестен автор

Бронепалубните крайцери от типа „Газеле“ са продължение на линията на развитие на корабите от този клас в германския флот, начало на които поставят крайцерите от типовете „Бусард“, „Гефион“ и „Хела“. Проектирани в периода от 1895 до 1896 г., те следва да съвместяват в себе си ролята на крайцери за колониална служба и крайцери – разузнавачи при ескадрите – („скаути“)[3]. В същото време и следва да са по-добре въоръжени от колониалните британски крайцери типа „Пелорус“ и френските типа „Д’Естре“.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Корабите са въоръжени с десет 105 mm SK L/40 оръдия в единични установки. Две от тях са рамо до рамо отпред на бака, шест – в средата на съда, по три на борд с каждой стороны и две са рамо до рамо на кърмата. Оръдията имат далечина на стрелбата до 12 200 m. Боекомплекта съставлява 1000 изстрела (100 снаряда на ствол), при трите последни кораба е увеличен до 1500, или 150 на ствол. Крайцерите имат и торпедни апарати: на „Газеле“ са три 450 mm ТА с осем торпеда, носовия е подводен и два на палубата. Останалите кораби имат по два 450 mm траверсни подводни апарата със запас от пет торпеда[1].

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Бронирана палуба е главната защита на крайцерите. Хоризонталния учатък от нея е с дебелина 20 – 25 mm в плоската част, а на скосовете към бордовете 50 mm. Също скосяване има към носа и кърмата на корабите. Бойната рубка е бронирана с 80 mm по стените и 20 mm на покрива. Щитовете на оръдията от главния калибър имат брониране от 50 mm[1].

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Към началото на Първата световна война дадения тип вече се смята за остарял. Независимо от това, крайцерите от типа „Газеле“ са използвани за най-различни операции. „Аркона“ е преобо­рудван на минен заградител (200 мини). „Ундине“, „Амазоне“, „Тетис“ и „Нимфе“ се използват като учебни. Останалите служат в бреговата отбрана, основно в Балтийско море[4].

На 28 август 1914 г. в хода на боя в Хелголандския залив от артилерийския огън на британските линейни крайцери е потопен „Ариадне“, на който загиват 64 моряка. На 7 ноември 1915 г. в Балтика от две торпеда на британската подводница Е-19 загива „Ундине“ (заедно с кораба загиват 14 члена на екипажа). В хода на Ютландското сражение от торпедата на британския крайцер „Саутхемптън“ е потопен „Фрауенлоб“. Загубите сред екипажа съставят 324 човека[5].

След края на Първата световна война съгласно условията на Версайския мирен договор Германия запазва най-старите и амортизирани крайцери, в числото на които са и пет крайцера от типа „Газеле“ плюс един („Медуза“) в качество на блокшив. Всички те са изведени от състава на флота в течение на 1920-те – 1930-те години.

„Ниобе“ е продаден на Югославия, където получава името „Далмация“. През 1941 г. той е пленен от италианците, като встъпва в състава на Кралските ВМС на Италия под името „Катаро“. След излизането на Италия от войната е пленен от немците и въведен в състава на Кригсмарине. На 19 декември 1943 г. крайцера засяда на плитчина до остров Силба. В нощта на 22 декември британските торпедни катери „МТВ-298“ и „МТВ-276“ атакуват кораба. В крайцера попадат две торпеда, убити са 17 човека, а 16 ранени. През 1952 г. корпуса е предаден за скрап[5].

Списък на корабите от типа[4][редактиране | редактиране на кода]

Име Корабостроителница-строител Дата на залагане Дата на спускане на вода Дата на влизане
в състава на флота
Дата на извеждане
от състава на флота/гибел
Съдба
SMS Gazelle Germaniawerft, Кил 1897 г. 31 март 1898 г. 6 октомври 1900 г. 1920 г. Изключен от списъците на флота
SMS Niobe AG Weser, Бремен 1898 г. 18 юли 1899 г. 25 юни 1900 г. 1925 г. 1925 г. продаден на Югославия, получава името „Далмация“
SMS Nymphe Germaniawerft, Кил 1898 г. 21 ноември 1899 г. 20 септември 1901 г. 1931 г. Изключен от списъците на флота
SMS Thetis Kaiserliche Werft Danzig, Данциг 1899 г 3 юли 1900 г. 14 септември 1901 г. 1929 г. Изключен от списъците на флота
SMS Ariadne AG Weser, Бремен 1899 г. 10 август 1900 г. 18 май 1901 г. 28 август 1914 г. Загива в боя в Хелголандския залив.
SMS Amazone Germaniawerft, Кил 1899 г. 6 октомври 1900 г. 15 ноември 1901 г. 1931 г. Изключен от списъците на флота
SMS Medusa AG Weser, Бремен 1900 г. 5 декември 1900 г. 26 юли 1901 г. 3 май 1945 г. Използвал се като блокшив, разрушен в дока по време на нападение на американската авиация над Кил.
SMS Frauenlob AG Weser, Бремен 1901 г. 22 март 1902 г. 17 февруари 1903 г. 31 май 1916 г. Потопен в Ютландското сражение от торпедата на британския крайцер „Саутхемптън“.
SMS Arcona AG Weser, Бремен 1901 г. 22 октомври 1902 г. 12 май 1903 г. 1930 г. Изключен от списъците на флота
SMS Undine Howaldtswerke, Кил 1901 г. 11 декември 1902 г. 5 януари 1904 г. 7 ноември 1915 г. Потопен от торпедата на британската подводница E-19

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Според плановете на немските адмирали, малките крайцери трябва да извършват разузнаването за линейните ескадри, борба с леките сили на противника, да унищожават вражеската морска търговия, да са лидери във флотилиите на ескадрените миноносци да носят служба като стационари в чужди води в мирно време, а при определени случаи да влизат и в ролята на минни заградители и носители на самолети. Поради това, по скорост на хода те не трябва да остъпват на есминците, а по артилерия и брониране да са равноценни на корабите на противника. Заедно с това, те следвало да са снабдени с устройства за поставяне на мини, платформи за хидроплани, големи погреби за боеприпаси, големи горивни цистерни и бункери, и накрая: механизмите на крайцерите трябва да са пригодни за дълго плаване.

ТТХ на бронепалубните крайцери
Характеристики SMS Nymphe[6]
Германия Германия
Пелорус[7]
Великобритания Великобритания
Новик[8]
Военноморски флот на Русия Русия
Д’Естре[9]
Франция Франция
Година на залагане 1898 1895 1900 1897
Година на влизане в строй 1901 1897 1901 1899
Размери, m (дължина×ширина×средно газене) 105,1 ×12,2 ×5,44 95,55×11,13×3,7 110,1×12×5 95×12×5,39
Водоизместимост, t 2659 2169 3080 2428
Въоръжение 10 – 105 mm, ТА 2×1 – 450 mm 8 – 102 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 356 mm 6 – 120 mm, 6 – 47 mm, ТА 5×1 – 380 mm 2 – 138 mm, 4 – 100 mm, 8 – 47 mm
Брониране, mm Палуба – 20 – 25, скосове – 50, щитове ГК – 50, рубка – 80 Палуба – 20 – 51, щитове ГК – 25, рубка – 76 Палуба – 30, скосове – 51, щитове ГК – 25, рубка – 30 Палуба – 20 – 45, рубка – 100
Силова установка, к.с. ПМ, 8000 ПМ, 7000 ПМ, 17 000 ПМ, 8500
Запас въглища нормален/пълен, t 380/560 254/523 360/600 /470
Далечина на плаване, морски мили 3570 на 10 възела ?5000 на 10 възела 3428 на 10 възела 3200 на 10 възела
Проектна скорост, възела 21,5 20 25 20,5
Максимална скорост, възела 21,4 25,6

На основа експлоатацията на доста успешните бронепалубни крайцери от 2-ри ранг от типа „Газеле“, немските корабостроители се убеждават, че тяхната водоизместимост (2700 t) е недостатъчна за що годе удачното съвместяване на толкова противоречиви изисквания.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Gröner_1_1982, 127
  2. Ю.В. Апальков. ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
  3. Gardiner (1985), 143.
  4. а б Ю. В. Апальков ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
  5. а б С. Б. Трубицын – Легкие крейсера Германии (1914 – 1918)
  6. Gröner_1_1982, 127 – 128
  7. Victorian Era, 2012, p. 874
  8. Conway’s 1860 – 1905, 1980, p. 196
  9. Conway’s 1860 – 1905, 1980, p. 110

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Robert Gardiner, Randal Gray, Przemyslaw Budzbon.. Conway's all the world's fighting ships, 1906 – 1921.
  • С. Б. Трубицын. Легкие крейсера Германии 1914 – 1918 гг.
  • Ю. В. Апальков. ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. „Морская Коллекция“, №3, 1996.
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945 Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
  • Логотип Общомедия В Общомедия има медийни файлове относно Бронепалубни крайцери тип „Газеле“
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Газелле““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.