Блюхер (броненосен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Блюхер (броненосен крайцер)
Bundesarchiv DVM 10 Bild-23-61-11, Großer Kreuzer "SMS Blücher".jpg
Броненосен крайцер „Блюхер“, 1912 г.
Флаг Германска империя Германска империя
Клас и тип Броненосни крайцери
Производител Корабостроителница в Кил.
Живот
Поръчан 1906
Заложен 21 февруари 1907 г.
Спуснат на вода 11 април 1907 г.
Влиза в строй 27 април 1910 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 24 януари 1915 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 161,8 m
Ширина 24,5 m
Газене 8,84 m
Задвижване 3 парни машини с тройно разширение, 18 котли, 3 винта, 32 000 к.с.
Скорост 25,4 възела
(47 km/h)
Водоизместимост 15,842 t (стандартна) 17,500 t (пълна)
Броня на кулите: 180 мм
на цитаделата: 160 mm
на борда: 80 – 180 mm
на палубата: 50 – 70 mm
на бойната рубка: 250 mm
Екипаж 761 души през 1911,
1028 души през 1915
Далечина на
плаване
6 600 морски мили при 10 възела скорост
3 520 морски мили при 18 възела скорост
Въоръжение
Артилерия 6×2 210 mm
8×150 mm
16×88 mm
10×37 mm
Торпеда 4×450 mm ТА
Блюхер (броненосен крайцер) в Общомедия

Блюхер (на немски: SMS Blücher) e броненосен крайцер на Германския императорски военноморски флот от времето на Първата световна война.

История на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Проектът за броненосния крайцер „Блюхер“ е разработен от проектния департамент на главното управление на немския военноморски флот през периода 1904 – 1905 години.

Заради по-слабото от стоеният едновременно с „Блюхер“ английски линеен крайцер „Инвинсибъл“, въоръжение кораба е класифициран като „тежък“ или „голям“ крайцер (на немски: Großen Kreuzer) и е своеобразен преходен тип от броненосните крайцери към линейните крайцери, който няма аналог в света.

Конструкцията на „Блюхер“ е оцененна като достижение на немското корабостроене. В сравнение с предшественика му „Шарнхорст“ корабът бил голяма крачка напред в развитието на корабостроенето, независимо че изглеждал външно по-зле от него имал по-съвършена система на брониране, по-добре разположени артилерия и машинно отделение.

История на строежа[редактиране | редактиране на кода]

Корабът се строи по корабостроителната програма от 1906 година в държавната корабостроителница в Кил под индекс „Е“ (строителен номер – 33). Kорабът е заложен на 21 февруари 1907 година, а към 1 октомври 1909 е готов за изпитания и предварително влиза в състава на флота. След края на изпитанията крайцера на 27 април 1910 г. влиза в състава на флота. Стойността на кораба е 28 532 000 златни марки.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Конструкци на корпуса и надстройките[редактиране | редактиране на кода]

Корпусът е разделен с водонепроницаеми прегради на 13 основни отсека. Двойното дъно било по 65% от дължината на „Блюхер“. Корпусът е изпълнен по смесената система на сглобяване.

Отказали се от таран, но форщевена останал издаден. Средната надстройка на крайцера е премахната. Огромните мачти с марсове са премахнати, на тяхно място са установени кухи, тръбни. Количеството на комините е намалено до два.

Корабът имал един рул, добри мореходни качества, но имал склонност към килово и силно бордово люлеене. „Блюхер“ имал плавен ход, добра маневреност, нормална циркулация, но е с тежко люлеене: след курс над 55° настъпвала загуба на управляемост и крен до 10°. Метацентричната височина на корпуса на кораба била 1,63 м. Устойчивостта достигала максимална стойност при 37° крен и била нулева при 79°.

Конструктивна защита[редактиране | редактиране на кода]

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Бронирането на жизнено важните части на корпуса е от круповска броня. Дебелината на главния броневи пояс стигала до 180 мм. Той изтънявал по ватерлинията до 80 мм в носовата и кърмовата части; устанавен е върху тикова подложка с дебелина 30 мм. Бронирането на цитаделата над главния броневи пояс в средната част на корпуса стига до 160 мм, при казематите на 140 мм, напречните прегради в краищата на цитаделата са с 80 мм броня, палубата от 50 до 70 мм. Дебелината на бронята на кулите била 180 мм, на покривите им 80 мм. Стените на предната бойна рубка – 250 мм, покрива ѝ – 80 мм, задната – 140 и 30 мм съответно.

Противоторпедна защита[редактиране | редактиране на кода]

На „Блюхер“ за първи път е устновена противоторпедна защита във вид на надлъжен, по цялата дължина на цитаделата, противоторпеден отсек с брониране от 35 мм. Също така по проект крайцера има възможност за поставяне на противоторпедни мрежи, по-късно свалени.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър са шест двуоръдейни кули 210 мм: 2 кули на носа и кърмата по диаметралната плоскост и две кули в средата на кораба побордно. При подобно разположение на кулите в линеен бой могат да се изпользват само четири от шестте кули. В различните сектори на обстрел действовали различно число оръдия от главния калибър: сектор 0 – 30° – 6 оръдия; 30 – 150° – 8 оръдия; 150 – 180° – 6 оръдия.

Артилерията на средния калибър е от осем скорострелни оръдия 150 мм/45, нов модел. Към спомагателната артилерия се отнасят шестнадесет скорострелни 88 мм/45 оръдия, с боекомплект 200 изстрела на оръдие.

Торпедното въоръжение е от четири подводни торпедни апарати 450 мм: един на носа, два бордови и един на кърмата, с общ боекомплект от 11 торпеда.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Била от пет главни котелни отделения, расположени в един ешелон (всичко 18 котли тип „Шулце-Торникрофт“), с двустранно подгряване и площ на нагрев от 7638 m2, даващи налягане на парата от 16 кгс/sm².

Мощността на парната машинна установка сравнено с „Шарнхорст“ е увеличена с 30%. Това на свой ред увеличава скоростта на крайцера с 1,5 възела. В трите машинни отделения са установени по една вертикална четирицилиндрова парна бутална машина с тройно разширение, задвижващи три вала с четирилопастни винтове. Средният винт имал диаметър 5,3 м, а двата крайни – 5,6 м.

Номиналната проектна мощност била 32 000 к.с. или 1,83 к.с./тон пълна водоизместимост, което при честота на въртене на гребните валове от 122 мин -1 позволява на кораба да развивие скорост от 24,5 възела. При изпитанията на Нейкругската мерна миля парните машини развили форсирана мощност от 38 323 к.с., позволяващи при 123 мин -1 да развивие скорост от 24,5 възела.

Далечината на плаване на „Блюхер“ достигала 6 600 морски мили при скорост 12 възела или 3 520 морски мили при скорост 18 възела. Нормалния запас въглища бил 900 тона, пълния – 2 510 т. Електроенергията на кораба се осигурява от шест турбогенератори с обща мощност 1 000 кВт⋅ч и напрежение 225 волта.

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Екипажът на кораба бил от 853 души (вкл. 41 офицера): в сражението при Догер банк (1915) – 1028. Като флагмански кораб, крайцера имал екипаж увеличен с 76 души (вкл. 41 офицера) екипаж.

Гибел[редактиране | редактиране на кода]

Последните минути на „Блюхер“, фотографията е направена на 24 януари 1915 г., в 12:07 UTC от британския крайцер „Аретуза“ на английски: Arethusa

На 24 януари 1915 г. „Блюхер“ потъва в сражението при Догер банк (1915). 23 от 29 офицери и 724 от 999 матроса и старшини на кораба загиват с него. От екипажа на „Блюхер“ 281 души са спасени от екипажите на английските есминци. Двадесет един от екипажа, включително и командира, умират в плен от рани или болест. Общите загуби на екипажа са 768 души.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

„Цукуба“
Naval Ensign of Japan.svg
„Минотавър“[1]
Naval Ensign of the United Kingdom.svg
„Шарнхорст“[2]
War Ensign of Germany (1903-1918).svg
„Рюрик II“[3]
Военноморски флот на Русия Русия
„Тенеси“[4]
Съединени американски щати САЩ
„Блюхер“[5]
War Ensign of Germany (1903-1918).svg
„Инвинсибъл“
Naval Ensign of the United Kingdom.svg
„Пиза“[6]
Италия Италия
Заложен 1905 1905 1905 1905 1903 1907 1905 1905
Встъпил в строй 1907 1908 1907 1908 1906 1909 1908 1909
Размери, m (Д×Ш×Газене) 137,1×23×8 158,2×22,7×7,91 144,6×21,6×8,17 161,2×22,86×7,92 153,8×22,2×7,62 161,8×24,5×8,56 172,8×24×8,13 140,5×21,0×7,1
Водоизместимост нормална 13 750 t 14 595 ts 11 616 t 15 170 t 14 500 ts 15 842 t 18 200 ts 9 832 t
Пълна 15 400 t 16 085 ts 12 985 t 18 500 t 15 715 ts 17 500 t 20 730 ts 10 600 t
Силова установка
Мощност (номинална), к.с. (скорост, възела) 20 500 (20,5) 27 000 (23) 26 000 (22,5) 19 700 (21) 27 500 (22) 32 000 (24,5) 41 000 (25) 20 000 (23)
Максимална, к.с. (скорост, възела) 20 736 (20,5) 28 783 (23,6) 20 580 (21,43) 38 323 (25,4) 46 500 (26,64) 20 808 (23,47)
Далечина на плаване, морски мили (при, възела) 2920 (20,5)
8150 (10)
4800 (14)
5120 (12)
6500 (10) 3520 (18)
6600 (12)
2300 (23) 2500 (12)
Брониране
Борд 178 152 150 152 127 180 152 200
Палуба 76 38 60 38 + 25 76[7] 70 65 130[8]
Кули 178 203 170 203 229 180 178 180
Въоръжение 4×305 mm
12×152 mm
4×234 mm
10×190 mm
8×210 mm
6×150 mm
4×254 mm
8×203 mm
4×254 mm
16×152 mm
12×210 mm
8×150 mm
8×305 mm 4×254 mm
8×190 mm

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Феттер. Линейные крейсера типа „Invincible“. – С. 5
  2. Gröner. Band 1. – P. 78 – 80
  3. Феттер. Линейные крейсера типа „Invincible“. – С.6
  4. Феттер. Линейные крейсера типа „Invincible“. – С. 7.
  5. Gröner. Band 1. – P.82
  6. Conway_ATWFS_1906-1921|261|2
  7. на скосовете 102 мм
  8. по други данни 50 мм

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Мужеников, В. Б. Линейные крейсера Германии. Серия: „Боевые корабли мира“. – СПб: Корабли и сражения, 1998.
  • Gröner. Band 1. – P. 78 – 80
  • Conway ATWFS 1906 – 1921

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „SMS Blücher (1908)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.