Блюхер (броненосен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg За едноименния кораб от 1937 г. вижте Блюхер (тежък крайцер, 1937).

„Блюхер“
Der Große Kreuzer SMS Blücher
Bundesarchiv DVM 10 Bild-23-61-11, Großer Kreuzer "SMS Blücher".jpg
Броненосният крайцер „Блюхер“, 1912 г.
Флаг Германска империя Германска империя
Клас и тип Броненосен крайцер
Следващ тип Фон дер Тан
Предшестващ тип Броненосни крайцери тип „Шарнхорст“
Производител Kaiserliche Werft в Кил, Германска империя
Служба
Поръчан 1906 г.
Заложен 21 февруари 1907 г.
Спуснат на вода 11 април 1907 г.
Влиза в строй 27 април 1910 г.
Потънал 24 януари 1915 г.
Състояние извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост 15 842 t (нормална);
17 500 t (пълна)
Дължина 161,8 m
Дължина по водолинията
161,1 m
Ширина 24,5 m
Газене 8,84 m
(при пълна водоизместимост)
Броня >на борда: 80 – 180 mm;
на на палубата: 50 – 70 mm
на кулите: 180 mm;
на цитаделата: 160 mm;
траверси на цитаделата: 80 mm;
каземати: 140 mm;
на бойната рубка: 250 mm
Задвижване 3 парни машини с тройно разширение;
18 водотръбни котли военноморски тип
Мощност 32 000 к.с.
(23 540 КВ)
Движител 3 гребни винта
Скорост 25,4 възела
(47 km/h)
Далечина на
плаване
6600 морски мили при 10 възела скорост;
3520 морски мили при 18 възела скорост
Екипаж 761 души през 1911 г.;
1028 души през 1915 г.
Кръстен в чест на: Гебхард Леберехт фон Блюхер
Въоръжение
Артилерия 6×2 210 mm;
8×1 150 mm;
16×1 88 mm
Торпедно
въоръжение
4×1 450 mm ТА
„Блюхер“ в Общомедия

Блюхер (на немски: SMS Blücher[1]) е броненосен крайцер, т. нар. „голям“ крайцер (на немски: Große Kreuzer), на Германския императорски военноморски флот от времето на Първата световна война.

История на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Проектът за броненосния крайцер „Блюхер“ е разработен от проектния департамент на главното управление на немския военноморски флот през периода 1904 – 1905 години.

Поради по-слабото, от строения едновременно с „Блюхер“ английски линеен крайцерИнвинсибъл“ въоръжение, корабът е класифициран в литературата като броненосен крайцер и е своеобразен преходен тип от броненосните крайцери към линейните крайцери, който няма аналог в света. В германския флот и броненосните и линейните крайцери се класифицират като „голям крайцер“ (на немски: Großen Kreuzer).

Конструкцията на „Блюхер“ е оценена като достижение на немското корабостроене. В сравнение с предшественика му „Шарнхорст“ корабът е голяма крачка напред в развитието на корабостроенето, независимо че изглежда външно по-зле от него, той има по-съвършена система на брониране, по-добре разположени артилерия и машини.

История на строителството[редактиране | редактиране на кода]

Корабът се строи според корабостроителната програма от 1906 година в държавната корабостроителница в Кил под индекса „Е“ (строителен номер – 33). Корабът е заложен на 21 февруари 1907 година, а към 1 октомври 1909 е готов за изпитания и предварително влиза в състава на флота. След края на изпитанията крайцера на 27 април 1910 г. влиза в състава на флота. Стойността на кораба е 28 532 000 марки[2].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Конструкция на корпуса и надстройките[редактиране | редактиране на кода]

Корпусът е разделен с водонепроницаеми прегради на 13 основни отсека. Двойното дъно има по 65% от дължината на „Блюхер“. Корпусът е изпълнен по смесената система на набор.

Няма таран, но форщевенът остава издаден. Средната надстройка на крайцера е премахната. Огромните мачти с марсове са премахнати, на тяхно място са установени кухи, тръбни. Броят на комините е намален от четири на два.

Корабът има един рул, добри мореходни качества, но имал склонност към килово и силно бордово люлеене. „Блюхер“ има плавен ход, добра маневреност, нормална циркулация, но тежко завива: след отклоняване на руля над 55° настъпва загуба на управляемост и крен до 10°. Метацентричната височина на корпуса на кораба е 1,63 м. Устойчивостта достига максимална стойност при 37° крен и е нулева при 79°[2].

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър са шест двуоръдейни кули с 210 мм оръдия: 2 кули на носа и кърмата по диаметралната плоскост и две кули в средата на кораба побордно[2]. Ъгълът на вертикалното им насочване е от – 5° до + 30°. Оръдията имат максимална далечина на стрелбата на прицелния изстрел от 19 100 м, боезапасът им е 1020 снаряда[2]. При подобно разположение на кулите в линеен бой могат да се използват само четири от шестте кули. В различните сектори на обстрел действат различен брой оръдия от главния калибър: сектор 0 – 30° – 6 оръдия; 30 – 150° – 8 оръдия; 150 – 180° – 6 оръдия.

Артилерията на средния калибър е от осем скорострелни оръдия 150 мм/45, нов модел. Към спомагателната артилерия се отнасят шестнадесет скорострелни 88 мм/45 оръдия, с боекомплект 200 изстрела на оръдие[2].

Торпедното въоръжение е от четири подводни торпедни апарата 450 мм: един на носа, два бордови и един на кърмата, с общ боекомплект от 11 торпеда[2].

Конструктивна защита[редактиране | редактиране на кода]

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Бронирането на жизнено важните части на корпуса е от круповска броня. Дебелината на главния брониран пояс стига до 180 мм. Той изтънява по водолинията до 80 мм в носовата и кърмовата части; поставен е върху тикова подложка с дебелина 30 мм. Бронирането на цитаделата над главния броневи пояс в средната част на корпуса стига до 160 мм, при казематите е на 140 мм, напречните прегради в краищата на цитаделата са с 80 мм броня, палубата е с дебелина от 50 до 70 мм. Дебелината на бронята на кулите е 180 мм, на покривите им 80 мм. Стените на предната бойна рубка са с дебелина 250 мм, покрив от 80 мм, на задната – 140 и 30 мм съответно.

Противоторпедна защита[редактиране | редактиране на кода]

На „Блюхер“ за първи път е постановена противоторпедна защита във вид на надлъжен, по цялата дължина на цитаделата, противоторпеден отсек с брониране от 35 мм. Също така по проект крайцера има възможност за поставяне на противоторпедни мрежи, по-късно свалени.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Енергитичната установка се състои от пет главни котелни отделения, разположени в един ешелон (всичко 18 котела тип „Шулц-Торникрофт“), с двустранно подгряване и площ на нагрев от 7638 m2, даващи налягане на парата от 16 кгс/sm²[2].

Мощността на парната машинна установка сравнено с „Шарнхорст“ е увеличена с 30%. Това на свой ред увеличава скоростта на крайцера с 1,5 възела. В трите машинни отделения са поставени по една вертикална четирицилиндрова парна бутална машина с тройно разширение, задвижващи три вала с четирилопастни гребни винта. Средният винт има диаметър 5,3 м, а двата крайни – 5,6 м[2].

Номиналната проектна мощност е 32 000 к.с. или 1,83 к.с./тон пълна водоизместимост, което при честота на въртене на гребните валове от 122 мин -1 позволява на кораба да развива скорост от 24,5 възела. При изпитанията на Нейкругската мерна миля парните машини развиват форсирана мощност от 38 323 к.с., позволяващи при 123 мин -1 да се развие скорост от 24,5 възела[2].

Далечината на плаване на „Блюхер“ достига 6600 морски мили при скорост 12 възела или 3520 морски мили при скорост 18 възела. Нормалния запас въглища е 900 тона, пълният – 2510 т. Електроенергията на кораба се осигурява от шест турбогенератора с обща мощност 1000 кВт⋅ч и напрежение 225 волта[2].

Екипаж[редактиране | редактиране на кода]

Екипажът на кораба е от 853 души (вкл. 41 офицера): в сражението при Догер банк (1915) – 1028. Като флагмански кораб, крайцерът има увеличен със 76 души (вкл. 41 офицера) екипаж.

Гибел[редактиране | редактиране на кода]

Последните минути на „Блюхер“, фотографията е направена на 24 януари 1915 г., в 12:07 UTC от британския крайцер „Аретуза“

На 24 януари 1915 г. „Блюхер“ потъва в сражението при Догер банк (1915). 23 от 29 офицерa и 724 от 999 матроса и старшини на кораба загиват с него. От екипажа на „Блюхер“ 281 души са спасени от екипажите на английските разрушители. Двадесет и един от екипажа, включително и командира, умират в плен от рани или болест. Общите загуби на екипажа са 768 души.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

„Цукуба“
Naval Ensign of Japan.svg
„Минотавър“[3]
Naval Ensign of the United Kingdom.svg
„Шарнхорст“[4]
War Ensign of Germany (1903-1918).svg
„Рюрик II“[5]
Naval Ensign of Russia.svg
„Тенеси“[6]
US Naval Jack 45 stars.svg
„Блюхер“[7]
War Ensign of Germany (1903-1918).svg
„Инвинсибъл“
Naval Ensign of the United Kingdom.svg
„Пиза“[8]
Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg
Заложен 1905 1905 1905 1905 1903 1907 1905 1905
Влиза в строй 1907 1908 1907 1908 1906 1909 1908 1909
Размери, м (Д×Ш×Г) 137,1×23×8 158,2×22,7×7,91 144,6×21,6×8,17 161,2×22,86×7,92 153,8×22,2×7,62 161,8×24,5×8,56 172,8×24×8,13 140,5×21,0×7,1
Водоизместимост нормална 13 750 т 14 595 ts 11 616 t 15 170 t 14 500 ts 15 842 t 18 200 ts 9832 t
Пълна 15 400 t 16 085 ts 12 985 t 18 500 t 15 715 ts 17 500 t 20 730 ts 10 600 t
Силова установка
Мощност номинална, к.с. (скорост, възела) 20 500 (20,5) 27 000 (23) 26 000 (22,5) 19 700 (21) 27 500 (22) 32 000 (24,5) 41 000 (25) 20 000 (23)
Максимална, к.с. (скорост, възела) 20 736 (20,5) 28 783 (23,6) 20 580 (21,43) 38 323 (25,4) 46 500 (26,64) 20 808 (23,47)
Далечина на плаване, мили (при, възела) 2920 (20,5)
8150 (10)
4800 (14)
5120 (12)
6500 (10) 3520 (18)
6600 (12)
2300 (23) 2500 (12)
Брониране
Борд 178 152 150 152 127 180 152 200
Палуба 76 38 60 38 + 25 76[ком. 1] 70 65 130[ком. 2]
Кули 178 203 170 203 229 180 178 180
Въоръжение 4×305 mm
12×152 mm
4×234 mm
10×190 mm
8×210 mm
6×150 mm
4×254 mm
8×203 mm
4×254 mm
16×152 mm
12×210 mm
8×150 mm
8×305 mm 4×254 mm
8×190 mm

Коментари към таблицата[редактиране | редактиране на кода]

  1. на скосовете 102 мм
  2. по други данни 50 мм

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Акронимът „SMS“ – е от на немски: Seiner Majestat Schiff – Кораб на Негово Величество.
  2. а б в г д е ж з и к Gröner_1_1982 80, с. 2.
  3. Феттер. Линейные крейсера типа „Invincible“. – С. 5
  4. Gröner. Band 1. – P. 78 – 80
  5. Феттер. Линейные крейсера типа „Invincible“. – С.6
  6. Феттер. Линейные крейсера типа „Invincible“. – С. 7.
  7. Gröner. Band 1. – P.82
  8. Conway_ATWFS_1906-1921|261|2

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Мужеников, В. Б. Линейные крейсера Германии. Серия: „Боевые корабли мира“. – СПб: Корабли и сражения, 1998.
  • Мужеников, В. Б.. Броненосные крейсера „Шарнхорст“, „Гнейзенау“ и „Блюхер“. СПб., Истфлот, 2010, 108 с.. ISBN 978-5-98830-044-1.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „SMS Blücher (1908)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​