Магдебург (лек крайцер, 1911)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Магдебург“
SMS Magdeburg
Bundesarchiv Bild 146-2007-0221, Kleiner Kreuzer Magdeburg.jpg
Лекият крайцер „Магдебург“
Флаг Германия Германия
Клас и тип Лек крайцер от типа „Магдебург“
Производител AG Weser в Бремен, Германия.
Живот
Заложен 1910 г.
Спуснат на вода 13 май 1911 г.
Влиза в строй 20 август 1912 г.
Изведен от
експлоатация
пленен и утилизиран
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 138,7 m
Ширина 13,4 m
Газене 4,4 – 5,16 m
Задвижване 3 парни турбини Bergmann Elektricitats-Werke
16 парни водотръбни котли;
3 гребни винта;
33 500 к.с.
Скорост 27,5 възела
(50,9 km/h)
Водоизместимост 4570 t (стандартна)
5 587 t (пълна)
Броня пояс: 60 mm;
палуба: 20 mm (40 mm скосове)
щитове ГК: 50 mm
бойна рубка: 50 mm
Екипаж 373 души
Далечина на
плаване
5820 морски мили на 12 възела ход;
Въоръжение
Артилерия 12x1 105 mm
Торпеда 2x1 500 mm ТА
Други 120 мини[1]
„Магдебург“
SMS Magdeburg
в Общомедия

Магдебург (на немски: SMS Magdeburg) е лек крайцер на Императорските военноморски сили от времето на Първата световна война. Главен кораб на едноименният тип.

Крайцера „Магдебург“ е заложен от компанията „Везер“ на стапелите ѝ в град Бремен през 1910 г. Спуска на вода е на 13 май 1911 г., влиза в състава на флота на 20 август 1912 г. Използва се в качеството на учебен кораб за сапьорите.

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на крайцера е 138,7 m (136 m по водолинията), ширината – 13,5 m, а газенето – 5,1 m, с водоизместимост от 4550 t. На „Магдебург“ има 12 скорострелни оръдия с калибър 105 mm и дължина на ствола 45 калибра, два разположени под водолинията 500 mm торпедни апарата, а също и зенитни оръдия. Крайцера носи 120 морски мини за поставяне на заграждения и устройства за поставянето им. Числеността на екипажа съставлява 373 човека.

Трите турбини „Германия“ с обща мощност от 33500 к.с. и трите винта му позволяват да развива скорост от 27,6 възела. При пълно натоварване от 1200 тона въглища и на крейсерска скорост от 12 възела „Магдебург“ може да измине 5820 морски мили.

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

След началото на Първата световна война „Магдебург“ е в състава на флота на Балтийско море. В течение на първите седмици от войната крайцера осъществява бомбардировки и поставяне на мини около Либава. Впоследствие е изпратен във Финския залив, където на 26 август 1914 г., в мъгла, засяда на камъните около остров Оденхолм при северното крайбрежие на съвременна Естония. На помощ са изпратени миноносеца V-26 и крайцера „Амазоне“, но опитите да се спаси кораба завършват с неуспех, и скоро той е пленен от руснаците от дошлите на място крайцери „Богатир“ и „Палада“. Немските съдове успяват да свалят част от екипажа, но след това са прогонени от огъня на руските съдове. При това е повреден и самият „Магдебург“. В суматохата на боя евакуацията е прекъсната, и документите остават на заседналия върху плитчината съд.

Заседналия „Магдебург“. На фона се вижда маяка на остров Оденхолм

Според устава на немския флот е трябвало да се изгорят сигналните книги в огнището, но то се оказва наводнено от забордна вода. За това решават да ги изхвърлят зад борда. Руското командване изпраща водолази да ги намерят, и след кратко издирване тяхната работа се увенчава с успех: книгите са редом до борда на кораба, като по всичко личи, че са хвърлени във водата от крилото на ходовия мостик.

В краткия бой загиват 15 матроса на „Магдебург“, а 56 човека, начело с корветен-капитан Хабенихт, се предават в плен на руските моряци. Командира на кораба Хабенихт, виждайки водолазите, разбира, че сигналните книги вече са в руски ръце. Впоследствие той е държан под усилена стража – необходимо е да се изключи за него възможността да предаде вестта за получаването на книгите в Германия.

Едната от трите пленени сигнални книги скоро е предадена на британското Адмиралтейство, което изиграва решаваща роля за разбиването на военноморския код на Германия. Разбиването на шифъра оказва впоследствие значително влияние, както на бойните действия по море, така и на хода на войната в цяло.

Също от крайцера са свалени оръдията, поставени след това на ред малки кораби на Балтийския флот: канонерската лодкаХрабрий“ получава шест 105 mm оръдия, стражевия корабЯстреб“ – две, а стражевите кораби „Копчик“ и „Коршун“ – по едно.

Командири на кораба[редактиране | редактиране на кода]

Капитан 3-ти ранг (Фрегаттенкапитан) Хенрих Рохардт Август – септември 1912 г.
Фрегаттенкапитан Вилхелм Мост Септември 1912 г. – февруари 1913 г.
Фрегаттенкапитан/Капитан 1-ви ранг (Капитан-цур-зе) Густав-Юлиус Меркер Февруари 1913 г. – март 1914 г.
Корветтенкапитан Рихард Хабенихт Март-август 1914 г.

Вторият „Магдебург“[редактиране | редактиране на кода]

През 1916 г. в Кил на стапелите на Howaldtswerke е заложен нов крайцер от „типа Кьолн II“ под номер 602, призван да замени в строя загиналият „Магдебург“. На 17 ноември 1917 г. му е присвоено същото име, но строителството към края на войната не е завършено, и недостроеният кораб отива за скрап: първо според, Версайския договор поставя на немският флот в много жестоки ограничения, а на второ, на разорената от войната страна е необходим метал, а средства за достройка на крайцера няма. На 17 ноември 1919 г. недостроения кораб е изключен от състава на флота, на 28 октомври 1921 г. е продаден и през 1922 г. е разкомплектова.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са към момента на влизане в строй

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Вильсон Х. Линкоры в бою. 1914 – 1918. – М., ЭКСМО, 2002.
  • Больных А. На океанских просторах. – М.: АСТ, 2000.
  • Лисицын Ф. В.. Крейсера Первой мировой. ISBN 978-5-699-84344-2.
  • Ю. В. Апальков.. ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. „Морская Коллекция“, №3.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. ISBN 1-86176-058-2.
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
  • Erwin Strohbusch. Leichter Kreuzer aus den Jahren 1908 bis 1918: II. Die Flottenkreuzer. Marine Rundschau International.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „ SMS Magdeburg (1911)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.