Кьонигсберг (бронепалубен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кьонигсберг.

„Кьонигсберг“
SMS Königsberg
Bundesarchiv Bild 105-DOA3002, Deutsch-Ostafrika, Kreuzer Königsberg.jpg
Флаг Германия Германия
Клас и тип Бронепалубен крайцер от типа „Кьонигсберг“
Производител Kaiserliche Werft в Кил, Германия
Служба
Поръчан 1903/1904 г.
Заложен 12 януари 1905 г.
Спуснат на вода 12 декември 1905 г.
Влиза в строй 4 юни 1906 г.
Изведен от
експлоатация
11 юли 1915 г. (изоставен от екипажа)
Основни характеристики
Водоизместимост 3390 t (нормална)
3814 t (пълна)
Дължина 114,8 m
Ширина 13,3 m
Газене 5,3 m
Броня щитове оръдия: 50 mm
на палубата: 20 – 30 mm (по скосовете 45 – 80 mm)
на бойната рубка: 80 – 100 mm[3]
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение;
11 парни котли;
2 винта;
12 000 к.с.[1][2] (13 200)
Скорост 24,1 възела
(42,6 km/h)
Далечина на
плаване
5750 морски мили на ход 12 възела
Екипаж 322 души
Въоръжение
Артилерия 10×1 105 mm
8×1 52 mm
Торпедно
въоръжение
2×1 450 mm подводни ТА[4]
„Кьонигсберг“ в Общомедия

Кьонигсберг (SMS Königsberg, по името на град Кьонигсберг) е бронепалубен крайцер от едноименния тип крайцери на Императорските военноморски сили на Германия.

Построяването му започва на 12 януари 1905 година и е пуснат на вода на 12 декември 1905 година.

Построени са общо 4 кораба от този вид: крайцеритеНюрнберг“, „Щутгарт“, „Щетин“ и „Кьонигсберг“ (SMS „Nürnberg“, SMS „Stuttgart“, SMS „Königsberg“ и SMS „Stettin“).

Корабът е стациониран край бреговете на източна Африка през Първата световна война в района на град Дар-ес-Салаам в днешна Танзания или както се е наричала тогава – Германска Източна Африка. На 31 юли 1914 година крайцерът напуска пристанището на града когато разбира, че към него плават три кораба на британския Кралски военноморски флот и се отправя към бреговете на Оман. Там капитан Макс Лооф (на немски: Max Looff) от Кайзерските военноморски сили получава заповед от командването да започне да действа като рейдер в Индийския океан.

„Кьонигсберг“ обаче привършва запасите си от гориво и се отправя отново към Дар-ес-Салаам с надежда да зареди и да натовари провизии. Губернаторът на града обаче е заповядал няколко дни преди това да бъде потопен стар търговски кораб на входа на пристанището, за да попречи на британските кораби. Капитан Лооф решава да навлезе в устието на река Руфиджи в така наречения „Мафия канал“, намиращ се срещу остров Мафия и там да изчака пристигането на въглища от Дар-ес-Салаам.

Изоставеният Кьонигсберг в река Руфиджи

На 20 септември 1914 година капитанът узнава, че в пристана на остров Занзибар е пристигнал британския крайцер „Пегасус“ и решава да го атакува. Напуска реката и с точни изстрели унищожава „Пегасус“.

На 19 октомври изпратените да го търсят кораби от Кралските военноморски сили го откриват в скривалището му в река Руфиджи и започват опитите да бъде унищожен. Почти година британските войски се опитват да го унищожат, изпращайки кораби, торпедоносци и дори сухопътни войски, но безуспешно.

На 11 юли 1915 година капитанът, заедно с офицерите и матросите вземат цялото оборудване на кораба и го изоставят, присъединявайки се към Африканския корпус на германската армия воден от генерал Пол фон Летов-Форбек (Paul von Lettow-Vorbeck), с когото воюва до 1918 година.

„Кьонигсберг“ е изоставен в реката където остава повече от 50 години и най-вероятно е погълнат от речната кал около 1965 година.

През 1916 година Германия построява нов лек крайцер със същото име в чест на изоставения кораб.

Новият крайцер „Кьонигсберг“ е пуснат в експлоатация през 1929 година и участва във Втората световна война при инвазията на Германия в Норвегия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Conway ATWFS 1906 – 1921, 157
  2. Трубицын, 1997
  3. Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910 стр.254
  4. Всички данни са към момента на влизането в строй

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]