Бронепалубни крайцери тип „Колумбия“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бронепалубни крайцери тип „Колумбия“
USS Columbia in Guantanamo Bay.jpg
Бронепалубен крайцер „Колумбия“
Флаг САЩ САЩ
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител William Cramp & Sons, Филаделфия, САЩ.
Живот
Заложен 30 декември 1890 г.
Спуснат на вода 26 юли 1892 г.
Влиза в строй 23 април 1894 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани 1922 и 1921 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 125,9 m
Ширина 17,72 m
Газене 6,88 m
Задвижване 3 парни машини с тройно разширение, 8 котли, 3 гребни винта,
18 509 – 21 500 к.с.
Скорост 22,8 възела
(42 km/h)
Водоизместимост 7375 t (нормална)
8270 t (пълна)
Броня на палубата: 37 – 102 mm
каземати: 102 mm
на бойната рубка: 127 mm
Екипаж 477 души
Далечина на
плаване
6338 морски мили при 10 възела ход
запас на гориво 1670 t въглища
Въоръжение
Артилерия 1x203 mm
2x152 mm
8x102 mm
12x57 mm
4x37 mm
Торпеда 4x356 mm торпедни апарата
(на „Минеаполис“: 4x457 mm)[1]
Бронепалубни крайцери тип „Колумбия“ в Общомедия

Колумбия (на английски: Columbia) са серия бронепалубни крайцери на ВМС на САЩ. Проекта е създаден като специализирани кораби за действие върху океанските комуникации на противника. От серията са построени 2 единици: „Колумбия“ (на английски: USS Columbia, C-12) и „Минеаполис“ (на английски: USS Minneapolis, C-13).

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на проекта е продиктувано от желание да се получи крайцер, който по най-добър начин да е приспособен за действие на окенските комуникации. Традиционните крайцери на 1890-те г., като правило, нямат необходимия радиус на действие и не могат дълго време да поддържат висока скорост, за разлика от трансатлантическите лайнери и пакетботи. Следва да се създаде кораб с много висока скорост, с голям запас въглища и надеждна силова установка. При това той не трянва да е и твърде голям, по финансови съображения, което предполагало намалено въоръжение и защита[2].

Опити за построяване на такъв род кораби са правени няколко страни, в частност в Русия и Франция, но особен интерес към дадения тип военни кораби имат военнит моряци на САЩ, които са много впечатлени от действията на рейдерите на Конфедерацията. Освен това, борба по комуникациите следва да се води и в случай на война с Великобритания. Концепцията е, че при война с англичаните, крайбрежието на САЩ отново, както и в годините на англо-американската война, ще бъде блокирано от превъзходящите сили на противника и американците ще трябва да се уповават само на действията на крайцерите[3]. След дълги съмнения Конгреса отделя в средата на 1890 г. средства за „Колумбия“, а след девет месеца и за „Минеаполис“.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Бронепалубен крайцер „Минеаполис“.

Тъй като крайцерите са проектирани като „изтребители на търговци“, те умишлено имат силует, сходен на търговските лайнери от края на 19 век. Предполагало се, че това ще позволи приближаване до атакуемия кораб, без да се предизвиква подозрение. Заедно с това, силуета на крайцерите е доста различен – „Колумбия“ има четири комина, а „Минеаполис“ само два[4]. Двата крайцера са високобордни, което осигурява добра мореходност.

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

За първи път в практиката на американския флот на крайцер е поставена тривалова силова установка. Считало се, че при обикновените си походи крайцерите ще използват една машина, при крайцерстване две, а при преследване на особено бързи съдове – и трите. Но тези машини заемат много място, като освен това са и неикономични[5]. Макар даже нормалния запас въглища да е 1670 тона, достигането на планираната далечина на плаване е непостижима задача. На изпитанията двата крайцера показват контрактната скорост над 22 възела, но 1894 г. това вече не е уникално постижение. Машините се показват като достатъчно надеждни и крайцерите могат дълго да поддържат висока скорост, но и в далечните си походи „Колумбия“ и „Минеаполис“ не демонстрират изключителни резултати[6]. 1895 г. крайцера „Колумбия“ пресича Атлантика за 6 дни, 23 часа и 49 минути[4], но дори и в онези години много пътнически и военни кораби имат по-добри резултати.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Основна защита е бронираната палуба. Плоската и част е с дебелина 37 mm, а по скосовете се увеличава. Дебелината на скосовете в района на машинното достига 102 mm. Бойната рубка се защитава от 127 mm броня. 102 mm оръдия са поместени в каземати с броня 102 mm, оръдията по краищата са зад бронирани щитове.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Състава на въоръжението е продиктуван от модната тогава теория, съгласно която, в носовата част крайцера трябва да има повече оръдия с висока скорострелност, което да позволи обсипването на преследвания съд с град от снаряди. В кърмовата част е необходимо тежко оръдие, с надеждата, че даже едно удачно попадение на големокалибрен снаряд ще накара по-мощния противник да прекрати преследването[2].

На носа има две 152 mm оръдия Mark 4 с дължина на ствола 40 калибра. Неговата маса е 6065 kg. Стреля със снаряди тежащи 47,7 kg с начална скорост 655 m/s[7]. На кърмата е монтирано единично 203 mm оръдие Mark 5 със ствол 40 калибра. То изстрелва 118 kg снаряд с начална скорост 762 м/с[8]. Впоследствие е заменено с 152 mm оръдие. Бордовата артилерия е осем 102 mm оръдия Mark 1. При маса 1537 kg, то изстрелва снаряд тежащ 15 kg с начална скорост 610 m/s[9].

Останалата артилерия е от маломощни оръдия калибри 57 mm и 37 mm. Последните могат да изстрелват до 25 снаряда в минута[10].

Служба[редактиране | редактиране на кода]

  • Колумбия е заложен на 30 декември 1890 г. на стапелите на „Крамп“ (на английски: William Cramp & Sons) във Филаделфия, спуснат е на вода на 26 юли 1892 г., а влиза в строй на 23 април 1894 г. 1906 – 1917 г. се намира в резерва. 1918 г. участва в конвойни операции в Атлантика. Изваден от списъците на флота на 26 януари 1922 г. и е продаден за скрап.
  • Минеаполис е заложен на 16 декември 1891 г. от „Крамп“ във Филаделфия, спуснат е на вода на 12 август 1893 г., а влиза в строй на 13 декември 1894 г. 1906 – 1917 г. се намира в резерва. 1918 г. участва в конвойни операции в Атлантика. Изваден от списъците на флота на 5 август 1921 г. и е продаден за скрап[11].

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

„Ловците“, на които са възложени толкова големи надежди, на практика се оказват много неудачни кораби. Със своите в никакъв случай не първокласни показатели, като скорост и далечина на плаване, те са слабо въоръжени, даже в сравнение с крайцери с по-малка водоизместимост. Особено странен е избора на средна артилерия калибър 102 mm[2]. Търговките съдове са уязвими от всякакви оръдия, които може и да не са защитени от броня, но за сражение с истински крайцер тези оръдия са прекалено слаби. Още един голям недостатък е огромния разход на въглища, които струват скъпо на флота. Поради тази причина, след няколко широко рекламирани походи, „Колумбия“ и „Минеаполис“ са поставени на стоянка. Даже по време на Първата световна война те изпълняват само второстепенни задачи, а почти веднага след края ѝ са извадени от флота[12].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Silverstone P.H. The New Navy. 1883 – 1922. ISBN 978-0-415-97871-2.
  2. а б в Кофман В.. Крейсера, похожие на лайнеры, и лайнеры-крейсера. Моделист-конструктор.
  3. Osborne E.W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. ISBN 1-85109-369-9.
  4. а б Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. ISBN 5-17-030194-4.
  5. Кофман В.. Крейсера, похожие на лайнеры, и лайнеры-крейсера. Моделист-конструктор.
  6. Burr L.. US cruisers 1883 – 1904. ISBN 978-1-84603-267-7.
  7. 6"/40 Marks 3, 4 and 7
  8. 8"/40 Mark 5
  9. 4"/40 Marks 1
  10. 1-pdr (37 мм)
  11. Silverstone P.H. The New Navy. 1883 – 1922.
  12. Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Коламбиа““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.