Броненосни крайцери тип „Пенсилвания“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Броненосни крайцери тип „Пенсилвания“
Pennsylvania-class cruiser
Броненосният крайцер „Пенсилвания“
Флаг САЩ
Клас и типБроненосни крайцери от типа „Пенсилвания“
Следващ типБроненосни крайцери тип „Тенеси“
Предшестващ тип„Бруклин“
ПроизводителКорабостроителници: William Cramp & Sons, Филаделфия; Нюпорт Нюз Вирджиния; Сан Франциско Калифорния, САЩ
Планирани6
Построени6
В строеж1901 г. – 1908 г.
В строй1905 г. – 1927 г.
Утилизирани5
Загуби1
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост13 900 t (стандартна);
15 381 t (пълна)
Дължина153,6 m
Ширина21,2 m
Газене7,34 m
Броняна борда: 89 – 152 mm;
на палубата: 37 – 102 mm
(по скосовете: 102 mm);
барбети: 76 – 152 mm;
каземати: 127 mm;
кули: 152 – 165 mm;
на бойната рубка: 229 mm
Задвижване4 парни машини с тройно разширение;
32 водотръбни котли Niclausse (на „Пенсилвания“ и „Колорадо“);
16 водотръбни котли Babcock & Wilcox на останалите
Мощност23 000 к.с.
(17 000 КВ)
Движител2 гребни винта
Скорост22 възела
(40,74 km/h)
Далечина на
плаване		6000 морски мили („Пенсилвания“ и „Колорадо“);
останалите: 6500 морски мили, при ход 10 възела
Екипаж829 – 928 души
Кръстен в чест на:Щата Пенсилвания
Въоръжение
Артилерия2х2 203 mm;
14х1 152 mm;
18х1 76 mm;
12х1 47 mm;
2х1 37 mm
Торпедно
въоръжение		2х1 457 mm ТА
Броненосни крайцери тип „Пенсилвания“ в Общомедия

Пенсилвания (на английски: Pennsylvania) са серия броненосни крайцери на ВМС на САЩ. Те са първите серийни броненосни крайцери на американския флот. Всичко от проекта са построени 6 единици: „Пенсилвания“ (на английски: USS[~ 1] Pennsylvania, ACR-4), „Колорадо“ (на английски: USS Colorado, ACR-7), „Уест Вирджиния“ (на английски: USS West Virginia, ACR-5), „Мериленд“ (на английски: USS Maryland, ACR-8), „Калифорния“ (на английски: USS California, ACR-6) и „Саут Дакота“ (на английски: USS South Dakota, ACR-9).

Проектът претърпява развитие в броненосните крайцери тип „Тенеси“.

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Големи броненосни крайцери, предназначени за действия в качеството на бързоходен отряд в състава на линейния флот (аналогично на крайцерите на Камимура в Руско-японската война). В качеството на прототип са взети броненосци от типа „Мейн“[1].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

USS Missouri (BB-11), броненосец от типа „Мейн“

Названита на крайцерите съответстват на „линкорния стандарт“ – по имената на щатите. Но въоръжението на крайцерите свидетелства за обратното: почти 14-хилядотонните чудовища носят същата артилерия, която имат и японските „асами“ – четири осемдюймовки в кули и четиринадесет шестдюймовки в каземати. Примерно аналогична се явява и тяхната защита, макар за разпределението на бронята да има значение националнате школа[2]. Поясът е малко по-тънък, 152 мм вместо японските 178, скосовете на палубата зад него – 102 мм против 51 и 63 на „Асама“ и „Ивате“, за сметка на това хоризонталната палуба е само 37 против 51 и 63 за японците[2], плюс броня Харви, като на „Асама“, макар и по-добро качество, но не е Круп. В крайна сметка „американците“ имат известно преимущество над „асамите“ в прикритието на жизнено важните части на малки дистанции, за големите по-добре защитени са „Изумо“.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Свръхмека никелова броня, Круповска и броня „Харви“ на палубата. По сравнение с предходните броненосни крайцери е усилена защитата: поясът по водолинията става 152 мм, горният пояс е 5" (127-мм), краищата са прикрити с 3,5" (89 мм) броня. Челната част на оръдейните кули на главния калибър е 6,5-дюймова (165-мм). Дебелината на хоризонталната броня на палубата е 38 мм, скосове, в пределите на цитаделата, имат дебелина 102 мм и се допират до долния ръб на пояса, по краищата дебелината на скосовете е по-малка. Дебелината на бронята на бойната рубка е 229 мм[3].

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

В качеството на главен калибър са поставени по четири 8-дюймовки с дължина на ствола 40 калибра. По вертикалата лафетите осигуряват на оръдията пределните ъгли на насочване от −7° до +14°. Далечината на тяхната стрелба е 58 кбт. (10 700 м). Теоретичната им скорострелност е 2 – 2,8 изстрела/минута, практическата е 1,5 и/м.

Останалото въоръжение се състои от скорострелни оръдия: 14 152-мм оръдия Мк. 6 с дължина на ствола от 50 калибра: всичките 152-мм оръдия са разположени в бронирани каземати – десет на батарейната палуба и четири на горната и осемнадесет 76-мм оръдия с дължина на ствола 50 калибра. 152-мм оръдия имат ъгъл на наклон -7°, на възвишение 15°, далечината им на стрелба при ъгъл +14,9° е 15 000 ярда (13 716 м, 74 кбт.), максималната им скорострелност съставлява три изстрела в минута. Оръдията стрелят с 95 – 105 фунтови снаряди (43 – 48 кг)[4]

Модернизация[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите влизат в броненосните ескадри на Атлантическия флот, в качеството на бързоходно крило.

Руско-японската война показва, че главният калибър на крайцерите не отговаря на изискванията на ескадрения бой и те не следва да бъдат поставяни в линията. Те могат да служат с броненосците, но никога не могат да заемат тяхното място в линията. Налага се ГК да бъде сменен по спешност[5].

В периода 1909 – 1911 година 8"/40 оръдия на корабите са заменени с четири 8-дюймови (203 мм/45) Mark 6 в кулите Mark 12. На „Колорадо“ те са сменени преди всички останали, поради разрив на ствол през 1907 г. Оръдията са комплектовани със снаряди с маса 118 кг. Ъглите на тяхното вертикално насочване са – 7° + 20°. Оръдията имат максимална далечина на изстрела от 22 000 ярда (20 000 м, 108 кбт.). Скорострелност 1 – 2 изстрела в минута[6].

Представители[редактиране | редактиране на кода]

Име Заложен Спуснат на вода Влязъл в строй История
„Пенсилвания“
USS Pennsylvania, ACR-4 		7 август 1901 22 август 1903 9 март 1905 През 1912 г. е преименуван на „Питсбърг“.
„Уест Вирджиния“
USS West Virginia, ACR-5 		16 август 1901 18 април 1903 23 февруари 1905 През 1916 г. е преименуван на „Хънтингтън“.
„Калифорния“
USS California, ACR-6 		7 май 1902 28 април 1904 1 август 1907 През 1914 г. е преименуван на „Сан Диего“. Той е единственият загубен през Първата световна война голям боен кораб на САЩ.
„Колорадо“
USS Colorado, ACR-7 		25 април 1901 25 април 1903 19 януари 1905 През 1916 г. е преименуван на „Пуебло“.
„Мериленд“
USS Maryland, ACR-8 		29 октомври 1901 12 август 1903 18 април 1905 През 1916 г. е преименуван на „Фредерик“.
„Саут Дакота“
USS South Dakota, ACR-9 		30 август 1902 21 юли 1904 21 януари 1908 През 1916 г. е преименуван на „Хурон“.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Оказва се, че бидейки с 4000 тона по-големи от японските броненосни крайцери от типа „Изумо“ американските кораби нямат преимущества нито във въоръжението, нито по мореходност, нито в защита. Преимуществото им това е по-високата с 1¼ възела скорост, а недостатъкът, е това, че главният калибър на американските крайцери има по-малка далечина на стрелбата. Американските крайцери, наистина, превъзхождат, също така влизащите в отряда на Камимура „Асами“, и по защита, мореходност и далечина на плаване, но „Асамите“ към това време са вече доста стари крайцери.

За сметка на това с тях американците имат примерно равна максимална скорост, и на тези, и на другите им се налага да преминат през замяна на котлите, но ако причината за „Асамите“ да става архаичността и износеността на „огнетръбите“, то за „Пенсилвания“ и „Колорадо“ това е ненадеждността на котлите система „Никлос“, усилено лансирани от „Крамп“. С тях се мъчат във всички флоти. Налага се да се помъчат и самите създатели. Едва на прага на Първата световна война те са заменени с по-некапризните и мощни котли Бабкок-Уилкокс, които стават стандартни за ВМС на Съединените Щати[2].

Корабите на проекта бързо остаряват морално („Саут Дакота“ още преди да влезе в строй). Към началото на Първата световна война нямат значително бойно значение.

„Девъншир“[7]
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия		 „Колорадо“[8]
 „Сейнт Луис“[9]
 „Йорк“[10]
 „Изумо“[11]
Япония		 „Баян“
 „Леон Гамбета“[12]
Франция
Година на залагане 1903 1901 1902 1903 1898 1900 1901
Година на влизане в строй 1905 1905 1905 1905 1900 1903 1905
Водоизместимост нормална, т 11 024 13 899 9855 9533 9906 7326 11 959
Пълна, т[Ком. 1] 12 700 15 380 11 024 10 266 10 470 8238 13 108
Мощност на ПМ, к.с. 21 000 23 000 21 000 19 000 14 500 16 500 27 500
Максимална скорост, възела 22 22 22 21 20,75 20,9 22,5
Далечина на плаване, морски мили (при, възела) 8500 (10) 6000 (10) 6000 (10) 4200 (12) 4900 (10) 3900 (10) 6500(10)
Брониране, мм
Тип КЦ КЦ, СХ СХ КЦ КЦ СХ КЦ
Борд 152 152 102 100 178 200 150
Палуба (скосове) 25(51) 37(102) 25(76) 40(60) 63(63) 60 55 – 60(65)
Кули 127 165 - 150 152 150 170
Барбети 152 152…76 - 150 152 150 140
Рубка 305 229 127 150 356 160 150
Въоръжение 4×1×190-мм/50
6×1×152-мм/45
2×1×76,2-мм/28
18×1×47-мм/43
2 ТА		 2×2×203-мм/40
14×1×152-мм/50
18×1×76,2-мм/50
2 ТА		 14×1×152-мм/50
18×1×76,2-мм/50		 2×2×210-мм/40
10×1×150-мм/40
14×1×88-мм/30
4 ТА		 2×2×203-мм/45
14×1×152-мм/40
12×1×76,2-мм/40
5 ТА		 2×203-мм/40
8×1×152-мм/45
20×1×75-мм/50
2 ТА		 2×2×194-мм/40
16×1×164-мм/45
22×1×47-мм/43
4 ТА

Коментари към таблицата[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ За британските и американските кораби в източниците водоизместимостта се дава в дълги тона, за това тя е преизчислена в метрични тонове

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Префиксът „USS“ е от на английски: United States Ship (Кораб на Съединените щати).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Cruisers 1984, с. 50 – 60.
  2. ↑ а б в Заокеанские тяжеловесы 2008.
  3. ↑ Cruisers 1984, с. 469.
  4. ↑ United States of America 6"/50 (15.2 cm) Mark 6 and Mark 8 // Navweaps, 2 May 2015. Посетен на 22 September 2016.
  5. ↑ Cruisers 1984, с. 67.
  6. ↑ United States of America 8"/45 (20.3 cm) Mark 6 // Navweaps, 29 July 2016. Посетен на 15 October 2016.
  7. ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 71.
  8. ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 148.
  9. ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 149.
  10. ↑ Gröner_1_1982 78, с. 2.
  11. ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 225.
  12. ↑ All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. с. 306.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Пенсильвания““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Броненосни_крайцери_тип_„Пенсилвания“&oldid=11372198“.