Джамайка (лек крайцер, 1940)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Джамайка“
HMS Jamaica (44)
HMS Jamaica anchored.jpg
Лекият крайцер „Джамайка“ на котва, 18 септември 1943 г.
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Лек крайцер от типа „Фиджи“
Производител Vickers-Armstrong в Бароу ин Фърнес, Великобритания.
Живот
Поръчан 1939 г.
Заложен 28 април 1939 г.
Спуснат на вода 16 ноември 1940 г.
Влиза в строй 29 юни 1942 г.
Изведен от
експлоатация
Утилизиран на 14 ноември 1960 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 163,98/169,32 m
Ширина 18,9 m
Газене 6,1 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
4 парни водотръбни котли;
4 гребни винта;
80 000 к.с.
Скорост 32,25 възела
(59,7 km/h)
Водоизместимост 8 530 t (стандартна)
10 450 t (пълна)
Броня пояс: 83 mm
траверси: 51 mm
палуба: 51 mm
погреби: 83 mm
кули: 51 mm
барбети: 25+25 mm
Екипаж 780 души
Далечина на
плаване
6 520 морски мили при 13 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x3 152 mm
Зенитна артилерия::
4x2 102 mm
2x4 40 mm
2x4 12,7 mm картечници
Самолети 2 хидроплана;
1 катапулт[1]
Торпеда 2x3 533 mm ТА
„Джамайка“
HMS Jamaica (44)
в Общомедия

Джамайка (на английски: HMS Jamaica (44), от на английски: JamaicaЯмайка) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от крайцерите на на крайцерите тип „Фиджи“ (Краун Колъни – 1-ва серия).

Поръчан през 1939 г. и заложен от корабостроителницата Vickers-Armstrong в Бароу ин Фърнес на 28 април 1939 г. Крайцера е спуснат на вода на 16 ноември 1940 г., ставайки шестият кораб с това име в британския флот. Влиза в строй на 29 юни 1942 г. Стойността на кораба е 2 072 211 британски лири.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

След влизането си в строй, крайцера отплава на 30 юни в Скапа Флоу на Оркнейските острови, където пристига на 1 юли за носене на службата.

На 26 август крайцера съвместно с разрушителите Offa, Eclipse и Inglefield се насочва за Розайт, за да отконвоира влезлият в строй най-нов линкор Howe до Скапа Флоу, където корабите и пристигат на 29 август.

На 2 септември излиза за подсигуряване на поставянето от 1-ва минно-заградителна ескадра на минно заграждение на Северния бараж (Operation SN89).

На 8 септември излиза в състава на ескорта на линкорите Anson и Duke of York, които съставляват далечното прикритие на конвоя PQ-18 за Колския залив и обратния конвой QP-14. Прикритието също осигурява и поддръжката на съюзния гарнизон на Шпицберген (Operation Gearbox), и в хода на тази част от похода кораба се отделя с разрушителите Bramham, Keppel, Mackay и Montrose. На 24 септември крайцера се връща в Скапа Флоу.

През октомври крайцера влиза в състава на 10-та крайцерска ескадра на Home Fleet. На 9 октомври крайцера се намира в Скапа Флоу по време на визитата на премиера и сър Стафорд Крипс. Крайцера участва в учения, изпълнява стрелб и участва в програмата на визитата.

Скоро корабль е назначен за участие в провеждането на десанта на съюзните войски в Северна Африка в състава на Централното Съединение.

Операция Торч[редактиране | редактиране на кода]

На 27 октомври крайцера отплава за Гибралтар с крейсером Delhi, самолетоносача Argus, ескортните самолетоносачи Biter и Dasher за поддръжка на десантиращите се войски. На 8 ноември крайцера отплава от Гибралтар заедно с десантния (пехотен) съд Largs, ескортните самолетоносачи Biter и Dasher, крайцерите Aurora и Delhi за подсигуряването на десанта на 1-ва дивизия Рейнджъри и 1-ва танкова дивизия в Оран. На 9 ноември съвместно с крайцера Aurora отбива опита на вишистските разрушители Tramatone, Tornade, Typhon и Epervier да попречат на десанта. В хода на боя Epervier е повреден, запалва се и се изхвърля на брега. На 10 ноември заедно с линкора Rodney и крайцера Aurora обстрелва бреговите батареи на Оран. На 14 ноември крайцера завършва своето участие в операцията и се насочва към водите на метрополията и на 20 ноември „Джамейка“ пристига в Скапа Флоу, възобновява службата си в състава на ескадрата.

Завръщане в Арктика[редактиране | редактиране на кода]

На 17 декември „Джамейка“, крайцера Sheffield и разрушителите Musketeer и Matchless образуват Съединение „R“, което е призвано да подсигурява близкото прикритие на Арктическите конвои. На 19 декември това Съединение в състав: „Джамейка“, Sheffield и разрушителите Beagle, Matchless и Opportune съставлява близкото прикритие на конвоя JW-51A. На 24 декември корабите на съединението се отделят от конвоя и се насочват за дозареждане в Мурманск, където и пристигат на 25 декември пускайки котва.

Бой в Баренцево море[редактиране | редактиране на кода]

На 27 декември Съединение „R“ отплава от Мурманск, за да посрешне втората секция на конвоя – JW-51B и на 31 декември участва в боя с немската ескадра, атакуваща конвоя. На 1 януари 1943 г. крайцерите се присъединяват към защитата на обратния конвой RA-51 за Исландия. На 4 януари корабите на Съединението пристигат в Сейдисфьордюр, след като се съединяват с тежките крайцери Kent и Berwick. На 8 януари „Джамейка“ се насочва за Скапа Флоу.

На 31 януари крайцера е определен за проведждането на патрулни плавания в района на Азорските острови за прихващане на блокадопробивачи, които и изпълнява през февруари. След втория си поход той е върнат в Скапа Флоу.

През март крайцера отплава за родната си корабостроителница на Vickers Armstrong в Бароу за сменя на стволовете. През април се връща в състава на флота, за служба при северозападните подходи.

През юли крайцера влиза за ремонт в корабостроителница в Портсмът, който продължава до септември. На 18 септември крайцера се връща в състава на флота.

„Джамейка“ октомври-ноември 1943 г. в Хвалфьордур

На 2 ноември крайцера излиза заедно с линкора Anson, самолетоносача Formidable, разрушителите Onslow и Venus, американските разрушители Capps и Hobson, канадския разрушител Haida и норвежкия разрушител Stord за подсигуряване на далечното прикритие на обратния конвой RA-54A от Колския залив до Лох Ю. На 8 ноември „Джамейка“ се връща в Скапа Флоу.

На 19 ноември крайцера съставя крайцерското прикритие съвместно с крайцерите Bermuda и Kent за прехода на конвоите JW-54A и JW-54B, а от 27 ноември и за обратния конвой RA-54B, връщайки се на 3 декември в Скапа Флоу.

На 15 декември крайцера излиза съвместно с линкора Duke of York, разрушителите Savage, Saumarez, Scorpion и норвежкия разрушител Stord за подсигуряване на далечното прикритие на конвоя JW-55A. На 16 декември корабите на прикритието се насочват за Мурманск за срещата на командващия Хоум Флийта с командващия Съветския Северен флот. На 18 декември корабите отплават от Мурманск за Акюрейри, където пристигат на 21 декември. Оттам същите кораби в състава на Съединение 2 отплават на 23 декември, за да осигурят далечното прикритие на конвоя JW-55B и обратния RA-55A. На 24 декември линкора с разрушителите отработват взаимодействие в случай на поява на противника, а на 26 декември се състоява боя, в хода на който е потопен немския линкор Шарнхорст. След боя победителите се насочват за Мурманск, където се дозареждат и отплават на 28 декември за вкъщи, пристигайки на 31 декември в Скапа Флоу, където са триумфално посрещнати.

През януари на новата 1944 г. крайцера отива в Розайт за отстраняване на повредните, получени в хода на боя. На 20 февруари той се връща в Скапа Флоу за носене на службата.

На 26 февруари „Джамейка“ съвместно с крайцера Berwick полския крайцер Dragon съставят крайцерското прикритие на конвоя JW-57. На 28 февраля „Джамейка“ се връща в базата.

Авионосни операции при бреговете на Норвегия[редактиране | редактиране на кода]

На 30 март „Джамейка“ заедно със самолетоносача Furious, крайцера Sheffield и ескортните самолетоносачи Emperor, Fencer, Pursuer и Searcher в състава на Съединение 2 се насочват за прикритие на поредния арктически конвой – JW-58 и обратния RA-58. Съединение 1 съставляват линкорите Duke of York, Anson, крайцерите Belfast, Royalist и самолетоносача Victorious. На 3 април самолетоносачите под ескорта на крайцерите нанасят удар по немския линкор „Тирпиц“, стоящ в Алтенфьорде. Тази операция (Operation Tungsten) е изпълнена едновременно с проводката на конвоите. На 6 април крайцера заедно с корабите на флота се връща в Скапа Флоу.

През юни крайцера се намира в Скапа Флоу, за да окаже, при необходимост, поддръжка на корабите участващи в операцията Нептун – морската част от десанта Нормандия. 16 юни крайцера вместе с разрушителя Whelp вышел для пополнения гарнизона на Шпицбергене (Operation Gearbox). По завершении операции 25 юни вернулся в Скапа Флоу.

На 17 август „Джамейка“ е част от ескорта на конвоя JW-59 съвместно с ескортните самолетоносачи Striker и Vindex прикривани от разрушителите Caprice, Marne, Meteor, Milne и Musketeer. Заедно с корабите плава линкора Архангелск, временно придаден на съветския флот. На 28 август крайцера отплава от Колския залив в качеството на ескорт на обратния конвой RA-59A. На 5 септември той с няколко кораба се отделя от ескорта и се насочва за Скапа Флоу.

На 15 септември „Джамейка“ съвместно с разрушителите Orwell и Obedient и изпратен, за пореден път, към Шпицберген (Operation Gearbox).

През октомври крайцера преминава в Портсмът, влизайки на 16 октомври за ремонт готвейки се да влезе в състава на Тихоокеанския флот. В хода на ремонта е свалена кула „X“, на мястото на която са поставени 2 установки автоматични оръдия „Пом-Пом“, модернизирано е радарното оборудване и е поставен радиомаяк. Ремонта продължава до май 1945 г., когато крайцера преминава изпитанията и е подготвен за ролята на кралска яхта.

На 6 юни краля – Джордж VI и кралица Елизабет плават на крайцера с визита на островите в Канала, съпровождани от разрушителите Faulknor, Caesar, Impulsive и Brilliant, след което корабите се връщат в Плимът. През юли и август крайцера продължава подготовката за служба в Далечния изток. Едва на 28 август крайцера отплава за Далечния изток през Средиземно море, но към този момент войната вече е завършила.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
  • Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
  • Патянин С.В., Токарев М.Ю.. Самые скорострельные крейсера. ISBN 978-5-699-53781-5.
  • Raven, Alan. Roberts, John. British Cruisers of World War Two. ISBN 0-87021-922-7.
  • Norman Freidman. British Cruisers in Two World Wars & After. ISBN 1848320787.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Jamaica (1940)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.