Заряден картуз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Заряден картуз е специална обвивка за артилерийски боеприпаси.

Направена е от сурова коприна, тежка хартия и/или от хартия на основата на памук, лен, коприна и т.н. Използват се и текстилни ацетилцелулозни торби или направени от друга тъкан. Обикновено е с цилиндрична форма, в която е разположен метателният заряд за артилерийски и минометни изстрели.

Използването на зарядния картуз позволява предварителното окомплектоване на артилерийските изстрели и по този начин се повишава скорострелността на артилерията като цяло[1][2][3]. Артилерийския боеприпас, в който се използва се нарича разделно-картузен артилерийски изстрел, процеса на зареждане на съответното оръдие – разделно или картузно зареждане, а самото артилерийско оръдие – картузно.

Зарядният картуз се използва от XVII век[2][3].

В Руската империя е въведен при Петър I [4] и първоначално се е изготвял от хартия, конопена, ленена или вълнена тъкан. Към началото на XX век се приготвял изключително от копринена тъкан, поради нейната устойчивост на молци, неразтягането ѝ от тежестта на заряда и липсата на тлеещи остатъци след изстрел, които са изключително опасни за преждевременен изстрел в процеса на следващото зареждане.[1]

Текстилни картузи с барут се използвали и при минометите, в частност 120 мм полков миномет обр. 1938 г. Те се закрепвали на опашката на мината, за да усилят нейния заряд и съответно далекобойност[5].

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Зарядный картуз. // под ред. на генерал-лейтенант Х. А. Леер. Энциклопедия военных и морских наук. Т. 3. СПб., Типография Безобразова и комп., [1888], 596 с.. с. 240. (на руски)
  • Картуз, мешок. Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона, т. XIVa, с. 632
  • Военная энциклопедия Сытина, часть 10, страницы 480
  • Советская военная энциклопедия т. 4
  • Председатель ред. ком. Н. В. Огарков. Военный энциклопедический словарь.
  • Сост. А. М. Плехов, ред. С. Г. Шапкин. Словарь военных терминов. ISBN 5-203-00175-8.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Советская военная энциклопедия т. 4, стр. 109
  2. а б Военный энциклопедический словарь.
  3. а б Словарь военных терминов. ISBN 5-203-00175-8.
  4. Артиллерия//Советская военная энциклопедия. / ред. Н.В. Огарков. том 1. М., Воениздат, 1976. стр.272 – 288
  5. Олег Бегинин. 120-мм полковые миномёты образцов 1938, 1941 и 1943 годов. // Архив на оригинала от 27 август 2011.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Зарядный картуз“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.