Беруик (тежък крайцер, 1926)
| „Беруик“ | |
.jpg) Тежкият крайцер „Беруик“ | |
| Флаг |  Великобритания |
|---|---|
| Клас и тип | Тежък крайцер от типа „Кент“ |
| Производител | Fairfield Shipbuilding and Engineering Company в Говън, Великобритания. |
| Служба | |
| Заложен | 15 септември 1924 г. |
| Спуснат на вода | 30 март 1926 г. |
| Влиза в строй | 12 юли 1927 г. |
| Изведен от експлоатация | утилизиран през 1948 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| ИМО номер | Номер на вимпела: 65 |
| Водоизместимост | 9924 t (стандартна); 13 670 t (пълна) |
| Дължина | 192,0 m[1] |
| Дължина между перпендикулярите | 179,8 m[1] |
| Ширина | 20,8 m |
| Газене | 4,95 m |
| Броня | пояс: 25 mm; траверси: 25 mm; палуба: 35 – 38 mm; погреби: 25 – 111 mm; кули: 25 mm; барбети: 25 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Brown-Curtis; 8 водотръбни котли „Адмиралтейски тип“[1] |
| Мощност | 80 000 к.с. (59,7 МВт)[1] |
| Движител | 4 гребни винта[1] |
| Скорост | 31,5 възела (58,3 km/h) |
| Далечина на плаване | 13 300 морски мили при 12 възела ход; Запас гориво: 3480 t нефт[1] |
| Екипаж | 700 души |
| Кръстен в чест на: | град Беруик-ъпон-Туид |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x2 203 mm; |
| Зенитна артилерия | Първоначално: 4x1 102 mm; 2x4 40 mm; 2x4 12,7 mm картечници; 1938 – 1941 г.: 4x2 102 mm; 2x8 40 mm; 2x4 12,7 mm картечници |
| Торпедно въоръжение | 2x4 533 mm ТА |
| Самолети | 1 катапулт; 3 хидроплана (демонтирани през 1942 г.) |
| „Беруик“ в Общомедия | |
Беруик (на английски: HMS Berwick[~ 1] (65)) е тежък крайцер на Британския Кралски флот, от типа Каунти, подтип „Кент“, вимпел номер 65. Взема активно участие във Втората световна война. Единственият от британските тежки крайцери, който влиза в бой с тежките крайцери на противника: „Фиуме“ (27 ноември 1940 г.) и „Адмирал Хипер“ (25 декември 1940 г.). И в двата случая запазва своята боеспособност независимо от попаденията на няколко снаряда калибър 203-мм.
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
Крайцерите от типа County се строят за британския флот в годините между Първата и Втората световни войни. Тяхната конструкция съответства на ограниченията на Вашингтонския военноморски договор от 1922 г., а именно: предел на стандартната водоизместимост от 10 хил. дълги тона и корабна артилерия с главен калибър не повече от 8 дюйма (203 мм). Съответно, тези кораби са наричани „договорни крайцери“; терминът „тежък крайцер“ не е определен до Лондонския морски договор от 1930 г[1]. Средната стойност на построяването на крайцер от типа „Кент“ през 1929 г. съставлява приблизително £2,180,000[2].
За годините на своята служба крайцерът няколко пъти е подлаган на модификации, без да се нарушават основните изисквания на Вашингтонския договор.
Заложен е на 15 септември 1924 г., спуснат на 30 март 1926 г., влиза в строй на 12 юли 1927 г.
История на службата[редактиране | редактиране на кода]
С края на изпитанията му, през юли 1927 г., е изпратен в Китайската станция, където остава до превеждането му в Средиземно море, през 1936 г. В периода от 1937 до 1938 г. преминава реконструкция с частична замяна на въоръжението и бронирането.
С началото на Втората световна война участва в съпровождането на океански конвои и борба с немските рейдери. През март 1940 г. прихваща в Датския пролив нарушители на морската блокада на Германия – транспортите „Волфсбург“ и „Уругвай“.
На 9 април 1940 г. участва в норвежката кампания. След това е включен в отряд „Н“ в Гибралтар. На 27 ноември 1940 г., участва в боя при нос Спартивенто, където получава попадание от 203-мм снаряд в оръдейна кула „Y“[3][4][5][6][~ 2].
На 25 декември 1940 г. при Канарските острови при съпровождане на конвоя WS-5A влиза в бой с немския тежък крайцер „Адмирал Хипер“[~ 3]. „Беруик“ няма попадения в „Хипер“, като получава при това четири попадения на 8-дюймови снаряди[~ 4]. Въпреки всичко, действията на „Беруик“ пречат на „Хипер“ да атакува конвоя. След боя крайцерът е изпратен за ремонт до края на юни 1941 г. В хода на ремонта и модернизацията той получава радар с далечно действие в метровия диапазон Type 281 и радар за насочване на оръдията Type 284 в сантиметровия диапазон.
След ремонта влиза в състава на Флота метрополията и оставащата част от войната провежда на Север: съпровожда арктическите конвои за СССР (JW-57, RA56[~ 5] и JW-56B) и действа в Северно море[7]. В края на октомври 1944 г. корабът доставя отряд от Армията на свободна Норвегия от Великобритания в Мурманск за операцията по освобождаването на Финмарк[8].
През 1948 г. е предаден за скрап.
Коментари[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Чете се bɛrᵻk от името на шотландския град Беруик-ъпон-Туид.
- ↑ Кърмовата двуоръдейна кула на главния калибър. В кулата са убити седем души, ранени са девет и избухва пожар.
- ↑ Конвоят WS-5A (Winston Special), състоящ се от 20 войскови транспорта, превозва войска и въоръжения за Африка; става единственият в историята на войната британски конвой, прехванат от надводен рейдер.
- ↑ Независимо от получените попадения на голямокалибрени снаряди, крайцерът запазва плаваемост и боеспособност, което се обяснява с удачното разположение на броневата защита: брониран пояс – 114 мм, снарядни погреби на кулите – 100 мм., при общото съответствие на водоизместимостта към ограниченията на Вашингтонския договор от 1922 г.
- ↑ Конвоя в обратното направление.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Lenton, H. T. British & Empire Warships of the Second World War
- ↑ Cruiser Construction (Cost). архивно копие // Архивиран от оригинала на 2016-07-01. Посетен на 2023-04-20.
- ↑ Stern, Robert C. Big Gun Battles: Warship Duels of the Second World War. Seaforth Publishing, 2015. ISBN 1473849691. p. 60. (на английски)
- ↑ Casualty Lists of the Royal Navy and Dominion Navies, World War 2, November 1940 // Архивиран от оригинала на 2020-02-19. Посетен на 2020-04-02.
- ↑ O’Hara, Vincent P.: Struggle for the Middle Sea, Naval Institute Press, Annapolis, Maryland, 2009, pp. 70 – 71. ISBN 978-1-59114-648-3.
- ↑ O’Hara, Vincent P.: Struggle for the Middle Sea, Naval Institute Press, Annapolis, Maryland, 2009. ISBN 978-1-59114-648-3.
- ↑ Norman Vere Grace, RN // www.uboat.net. Архивиран от оригинала на 2020-09-30. Посетен на 2019-09-26.
- ↑ Simon Orchard, „THE EVACUATION OF FINNMARK & THE RE-ENTRY OF NORWEGIAN FORCES INTO NORWAY, OCT 1944-MAY 1945.“
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Conway's All the World's Fighting Ships 1922 – 1946. Greenwich, Conway Publishing, 1980. ISBN 0-85177-146-7. (на английски)
- Raven, Alan; Roberts, John. British Cruisers of World War Two. Annapolis, MD, United States Naval Institute, 1980. ISBN 0-87021-922-7.
- Rohwer, Jürgen. Chronology of the War at Sea 1939 – 1945: The Naval History of World War Two. Third Revised. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 2005. ISBN 1-59114-119-2. (на английски)
- Whitley, M. J. Cruisers of World War Two: An International Encyclopedia. London, Cassell, 1995. ISBN 1-86019-874-0. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- KENT heavy cruisers (1928) ((en))
- HMS Berwick at U-boat.net ((en))
- Royal Navy Log Books of the World War 1 Era – HMS Berwick ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Беруик (тежък крайцер, 1926)
| |||||||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Berwick (1926) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |