Тежки крайцери тип „Кент“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тежки крайцери тип „Кент“
County-class heavy cruisers
HMS Kent (54).jpg
„Кент“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Тежки крайцери от типа „Кент“
Производител Chatham Dockyard в Чатъм и др, във Великобритания.
Живот
Заложен 15 ноември 1924 г.
Спуснат на вода 16 март 1926 г.
Влиза в строй 28 юни 1927 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани/потопени
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 179,9/192,02 m
Ширина 20,9 m
Газене 6,3 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
8 парни водотръбни котли;
4 гребни винта;
80 000 к.с.
Скорост 32,25 възела
(59,73 km/h)
Водоизместимост 10 300 – 10 900 t (стандартна)
13 968 – 14 297 t (пълна)
австралийските:
9 750/13 450 t
Броня пояс: 114 mm (на „Канбера“: 25 mm);
траверси: 25 mm;
палуба: 35 – 37 mm;
погреби: до 111 mm;
кули: 25 mm;
барбети: 25 mm;
Екипаж 784 души
Далечина на
плаване
13 300 морски мили при 12 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 203 mm;
4x2 („Съфолк“ 2×2 и 2×1, австралийските 4×1) 102 mm;
Зенитна артилерия:
2x8
(„Кент“, „Корнуол“, „Беруик“)
2x4
(„Къмбърланд“, „Съфолк“)
4x1
(австралийските)
40 mm;
2x4 12,7 mm картечници
Самолети 2 хидроплана; 1 катапулт
Торпеда 2x4 533 mm ТА
(Само „Кент“ и австралийските)[1]
Тежки крайцери тип „Кент“
County-class heavy cruisers
в Общомедия

Кент (на английски: Kent) са тип тежки крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Те се отнасят към типа „Каунти“, 1-ва серия. От проекта са построени 5 единици: „Кент“ (на английски: HMS Kent), „Беруик“ (на английски: HMS Berwick), „Къмбърланд“ (на английски: HMS Cumberland), „Корнуол“ (на английски: HMS Cornwall) и „Съфолк“ (на английски: HMS Suffolk). Още два крайцера „Австралия“ (на английски: HMAS Australia) и „Канбера“ (на английски: HMAS Canberra) са построени за КВМС на Австралия.

Първите „вашингтонски“ крайцери в британския флот.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

HMS Kent (1926) – заложен на 15 ноември 1924 г., спуснат на вода на 16 март 1926 г., влиза в строй на 28 юни 1927 г.

HMS Berwick (1926) – заложен на 15 септември 1924 г., спуснат на вода на 30 март 1926 г., влиза в строй на 12 юли 1927 г.

HMS Cumberland (1926) – заложен на 18 октомври 1924 г., спуснат на вода на 16 март 1926 г., влиза в строй на 8 декември 1927 г.

Гибелта на крайцера „Корнуол“. 5 април 1942 г.

HMS Cornwall (1926) – заложен на 9 октомври 1924 г., спуснат на вода на 11 март 1926 г., влиза в строй на 7 февруари 1928 г.

HMS Suffolk (1926) – заложен на 30 септември 1924 г., спуснат на вода на 16 февруари 1926 г., влиза в строй на 7 ноември 1928 г.

HMAS Australia (1927) – заложен на 26 август 1925 г., спуснат на вода на 17 март 1927 г., влиза в строй на 24 април 1928 г.

HMAS Canberra (1927) – заложен на 9 септември 1925 г., спуснат на вода на 31 май 1927 г., влиза в строй на 10 юли 1928 г.

Оценка проекта[редактиране | редактиране на кода]

Тежкият крайцер „Беруик“

Главната задача на крайцерите от типа „Кент“ е защитата на проточените комуникации на Британската империя. Като основна заплаха за тях се разглеждат леките и спомагателните крайцери и новите кораби трябва гарантирано да настигат и унищожават такъв противник. В съответствие с това „Кентовете“ получават мощно въоръжение, имат огромна за мерките на 1920-те години далечина на плаване, отличават се с прекрасна мореходност, а условията за обитаемост са възможно най-добри. Скоростта на корабите първоначално е смятана за достатъчна, за да се настигне вражеския рейдер и да се надбяга по-силния противник. Макар в резултат на всички тези показатели броневата защита да се оказва прекалено слаба, за момента на построяването им това не се счита за фатален недостатък – предполага се, че унищожаването на вражеските рейдери с артилерия не повече от 6дюйма ще става на далечни дистанции, когато ответния огън на противника ще бъде малоефективен.

Първото отрезвяване става през втората половина на 1920-те години, когато стават известни характеристиките на строящите се „вашингтонски“ крайцери в другите страни. Те явно превъзхождат „Кентовете“ по скорост и защитеност и е ясно, че сблъсък с такъв противник ще е доста опасен за британските „вашингтонци“. В Адмиралтейството разглеждат две възможни решения на въпроса – да се продължи строителството или да се спре попълването на флота за преработване на проекта. В резултат е избран втория вариант, което води до появата на типовете „Лондон“ и „Норфолк“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са приведени по състояние през 1939 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск, Харвест, 2007.
  • Патянин С. В. Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
  • Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тяжёлые крейсера типа „Кент““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.