Тежки крайцери тип „Хокинс“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Тежки крайцери тип „Хокинс“
Hawkins-class heavy cruisers
HMS Hawkins.jpg
Тежкият крайцер „Хокинс“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Тежки крайцери от типа „Хокинс“
Производител Chatham Dockyard в Чатъм и др, във Великобритания.
Живот
Заложен 3 юни 1916 г.
Спуснат на вода 23 юли 1917 г.
Влиза в строй 23 юли 1919 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани/потопени
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 172,2/184,4 m
Ширина 17,7 m
Газене 6,3 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons или Brown Curtis;
10 – 12 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
60 000 – 65 000 к.с.
Скорост 29,5 – 30,5 възела
(55,6 – 57,4 km/h)
Водоизместимост 9 800 t (стандартна)
12 190 t (пълна)
Броня пояс: 76 mm;
траверси: 25 mm;
палуба: 37 mm;
погреби: 25 mm;
щитове оръдия ГК: 25 mm
Екипаж 690 души
Далечина на
плаване
5 400 морски мили при 14 възела ход
Въоръжение
Артилерия 7x1 190 mm;
6×1 102 mm;
Зенитна артилерия:
4x1 76 mm;
4x1 40 mm
Торпеда 4x1 533 mm ТА[1]
Тежки крайцери тип „Хокинс“
Hawkins-class heavy cruisers
в Общомедия

Хокинс (на английски: Hawkins) са тип тежки крайцери на Британския Кралски флот. Във военноисторическата литература също се среща и транскрипцията Хаукинс. От проекта са построени 5 единици: „Хокинс“ (на английски: HMS Hawkins), „Фробишър“ (на английски: HMS Frobisher), „Ефингам“ (на английски: HMS Effingham), „Роли“ (на английски: HMS Raleigh) и „Кавендиш“ (на английски: HMS Cavendish).

Предшественици на подкласа „тежък крайцер“, в съответствие с условията на Вашингтонското морско съглашение от 1922 г. приети като еталонни образци, определящи, за подкласа „тежък крайцер“, величината на най-голямата пределна стандартна водоизместимост − 10 000 тона и на-големият пределен калибър на артилерийското въоръжение – 203 mm. В тази връзка, крайцерите от типа „Хокинс“ на междудържавно ниво получават името: „Вашингтонски крайцери“ (англ. Washington cruiser)[2].

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

През 1915 г. Британското Адмиралтейство, опасявайки се от германските леки крайцерирейдери, поръчва леки крайцери – „изтребители на рейдери“, с усилено артилерийско въоръжение, превъзхождащи по главен калибър, въоръжението на всеки един от германските леки крайцери. В същото време главният калибър на оръдията на германските леки крайцери не надвишава величината 150 mm. Английските оръдия трябва да допускат ръчно зареждане и да превъзхождат германските по далечина на стрелбата. За да се обезпечат приемлива скорост на хода, и далечина на плаване, трябва да се подсигури голяма степен на „ходкост“ (съотношението между дължината на корпуса към ширината му), което води до увеличение на проектната водоизместимост до рекордна, за леките крайцери, стойност. Така, този крайцер даже надвишава по дължина някои от английските линейни крайцери.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Основното концептуално предназначение на проекта – далечно прихващане и унищожаване на леките крайцери на противника, от всеки клас, в условията на открития океан. Основният недостатък на проекта е високата му себестойност.

За сметка на това, в условията на Атлантика, той може „леко“ да прихване всеки рейдер. Впрочем, мощността на бордовия залп, при всички останали превъзходни качества на главната артилерия не е толкова голяма – един ствол на кула… В случай на „засада“ над крайцера-прихващач, той може с лекота да избяга на всеки германски линеен или лек крайцер, практически при всяка величина на вълната.

Корекция: За сметка на това, в условията на открития океан, той може „леко“ да прихване всеки рейдер. Впрочем, мощността на бордовия артилерийски залп, при всички останали превъзходни качества на главната артилерия не е толкова голяма – един ствол на кула… За това да се влиза в артилерийски дуел с линеен крайцер е просто безсмислено… Но, имайки превъзходство по скорост типа „Хокинс“ може да избере най-изгодната за него позиция и дистанция за ефективно използване на своето мощно торпедно въоръжение против линейния крайцер. В случай на „засада“ над крайцера-прихващач, той може с лекота да избяга от линейния крайцер при всяка голяма величина на вълната, а при малка вълна – да пресече преследването на по-бързоходните леки крайцери на противника като се отстреля със своя главен калибър, който при относително ниска скорострелност, осигурява превъзходство по далечината на поразяващото въздействие, оставайки при това извън досегаемостта на артилерията на преследващите го леки крайцери.

Следва да се отбележи, че концепцията за високо автономен океански крайцер-прихващач, за първи път реализирана от англичаните в проекта „Хоукинс“, през 1930-те г. (след принудително преразглеждане на военноморската доктрина) е доста положително възприета от военнополитическото ръководство на СССР и в впоследствие е частично реализирана в довоенните съветски проекти за тежки крайцери, и успешно осъществена в следвоенните съветски проекти за „големи леки крайцери“.

Крайцер-провокатор[редактиране | редактиране на кода]

Постройката на крайцерите от типа „Хокинс“ се проточва и е завършена едва след края на Първата световна война. Към момента на влизането им в строй, тези кораби, на световно ново, се явяват най-съвършените, но и най-скъпите образци в подкласа на крайцерите. Обаче, през 1922 г. в хода на Вашингтонската конференция за ограничаване на морските въоръжения, когато е взето решение за ограничаване на качествените характеристики най-напред на линейните кораби, включая линейните крайцери, необичайно големият калибър на главната артилерия на най-новите, към този период, леки английски крайцери от типа „Хокинс“, става повод за спорове. На първо време американците, започват да доказват, че крайцерите с такъв главен калибър трябва да се отнесат към класа „линеен крайцер“ и за това, за целите на осигуряване на паритет във военноморските въоръжения, искат тяхното утилизиран. Английската страна възмутено доказва, че тези крайцери не се явяват линейни. В крайна сметка, американската страна, за да не раздразва англичаните и да не провокира сключването на съюз между Англия и Япония за разпределение на сферите на влияния на Тихоокеанския театър, дипломатично се съгласява с техните доводи, но при условие, че крайцерите от типа „Хокинс“ ще бъдат приети за лимитен еталон, определящ за всички тежки крайцери максимално допустимите значения на нормалната водоизместимост и главен калибър… В резултат, са приети членове XI и XII на Вашингтонския договор от 1922 г., забраняващи да се строят крайцери с водоизместимост над 10 хил. тона (английски дълги тонове) и с артилерия над 203 mm. При това, броя на новопостроените крайцери не се ограничава, но са приети сумарни ограничения за тонажа на флотовете на САЩ, Великобритания, Япония, Франция и Италия. Тъй като на строителството на линкори има наложен мораториум, „Хокинсите“ фактически провокират началото на „крайцерската треска“.

Самите „хокинси“ първоначално са класифицирани като леки, макар със флота, отчитайки голямата им водоизместимост и достатъчно големия калибър на главната артилерия, най-често са наричани просто крайцери или даже крайцери тежки. И едва след Лондонската конференция от 1930 г. те са окончателно отнесени към класа на тежките крайцери.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Brassey’s Naval Annual 1923

Служба[редактиране | редактиране на кода]

HMS Hawkins (1917) – заложен на 3 юни 1916 г., спуснат на вода на 1 октомври 1917 г., влиза в строй на на 23 юли 1919 г. Кораба е кръстен в чест на адмирал Джон Хокинс.

HMS Frobisher (1920) – заложен на 2 август 1916 г., спуснат на вода на 20 март 1920 г., влиза в строй на 20 септември 1924 г. Кораба е кръстен в чест на мореплавателя Мартин Фробишър.

HMS Effingham (1921) – заложен на 6 април 1917 г., спуснат на вода на 8 юни 1921 г., влиза в строй на 2 юли 1925 г. Кораба е кръстен в чест на Чарлз Хауард, 1-ви граф Нотингам, лорд Ефингам (на английски: Charles Howard, 1st Earl of Nottingham).

HMS Vindictive (1918) – заложен на 29 юни 1916 г., спуснат на вода на 17 януари 1918 г., влиза в строй на 21 септември 1918 г. Кораба е кръстен в чест на мореплавателя Томас Кавендиш.

HMS Raleigh (1919) – заложен на 4 октомври 1916 г., спуснат на вода на 28 септември 1919 г., влиза в строй на 15 април 1921 г. Кораба е кръстен в чест на сър Уолтър Рали.

Тежкият крайцер „Ефингам“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са приведени към момента на влизане в строй.
  2. Самойлов К. И. Морской словарь. – М.-Л.: Государственное Военно-морское Издательство НКВМФ СССР, 1941 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Донец А.И.. Тяжелые крейсера типа „Hawkins“. 56 с.
  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005.
  • Патянин С. В. Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia.
  • Smithn P. C., Dominy J. R.. Cruisers in Action 1939 – 1945.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тяжёлые крейсера типа „Хокинс““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.