Тежки крайцери тип „Тренто“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тежки крайцери тип „Тренто“
Trento-tipo incrociatore pesante
Incrociatore Trento in navigazione.jpg
Тежкият крайцер „Тренто“
Флаг Италия Италия
Клас и тип Тежки крайцери от типа „Тренто“
Производител Odero Terni Orlando Ливорно и др., в Италия.
Живот
Заложен 8 февруари 1925 г.
Спуснат на вода 4 октомври 1927 г.
Влиза в строй 3 април 1929 г.
Изведен от
експлоатация
потопени
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 190/190,96 m
Ширина 20,6 m
Газене 6,8 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
12 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
150 000 к.с.
Скорост 36 възела
(66 km/h)
Водоизместимост 10 511 t (стандартна),
(„Триест“: 10 505 t)
13 548 t (пълна),
(„Триест“: 13 540 t)
Броня пояс: 70 mm;
траверси: 40 – 60 mm;
палуба: 20 – 50 mm;
барбети: 60 – 70 mm;
кули ГК: 80 mm;
бойна рубка: 100 mm
Екипаж 781 души
Далечина на
плаване
4 160 морски мили при 16 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 203 mm;
Зенитна артилерия:
6x2 100 mm;
4x2 37 mm;
4x2 13,2 mm картечници
Самолети 2 хидроплана;
1 катапулт
Торпеда 4x2 533 mm ТА
Тежки крайцери тип „Тренто“
в Общомедия

Тренто (на италиански: Trento) са тип тежки крайцери на италианския флот от времето на Втората световна война. Всичко от проекта за флота са построени 2 единици: „Тренто“ (на италиански: Trento) и „Триест“ (на италиански: Trieste). Двата кораба загиват в хода на военните действия. Първите „вашингтонски“ крайцери на италианския флот. Принадлежат към първото поколение тежки крайцери и се отличават със слаба защита. Последващо тяхно става тежкия крайцер „Болцано“. Освен това, на базата на „Тренто“ са разработени тежките крайцери от типа „Вейнтисинко де Майо“ за аржентинския флот.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Проектирането на първите „вашингтонски“ крайцери италианските корабостроители започват през 1923 г. Работите са оглавени от генерал-полковника Филипе Бонфлилиети. Пред разработчиците е поставена амбициозна задача – да създадат крайцери способни да бъдат главната ударна сила на флота. Крайцерите се разработват в рамките на концепцията за нанасяне на мощни артилерийски удари при максимално възможни скорости и далечина. Предполага се, че превъзходството по скорост и далечина на стрелбата ще позволи на корабите да избират удобна позиция и да диктуват своите условия на бой. Счита се, че в условията на Средиземно море, отличаващо се с добра видимост, ще бъде възможно да се води бой на големи дистанции, за това и на броневата защита е отделено второстепенно внимание. Въпреки това, за разлика от първите тежки крайцери на Великобритания и Франция, типа „Тренто“ има брониран пояс между последните кули. В резултат, независимо от занижените изисквания по далечина на плаване, крайцерите надхвърлят договорния лимит от 10 160 тона.

Поръчките за строителство са дадени през 1924 г. „Тренто“ се строи в Ливорно, а „Триест“ в Триест. Любопитно е, че на първо време корабите се числят като леки крайцери (incociatory leggeri) и едва през 1930 г., когато италианския флот преминава на международната класификация, те са прекласифицирани в тежки (incociatory pesanti).

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Схема

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главен калибър[редактиране | редактиране на кода]

Универсален калибър[редактиране | редактиране на кода]

Лек зенитен калибър[редактиране | редактиране на кода]

Служба[редактиране | редактиране на кода]

заложен спуснат влиза в строй съдба
Тренто 8 февруари 1925 г. 4 октомври 1927 г. 3 април 1929 г. Потопен на 16 юни 1942 г. в Йонийско море английската подводница Umbra
Триест 22 юни 1925 г. 24 октомври 1926 г. 21 декември 1928 г. Потопен на 10 април 1943 г. в Ла Мадалена американската авиация

„Тренто“[редактиране | редактиране на кода]

Довоенна служба[редактиране | редактиране на кода]

„Тренто“ във Венеция.

За своето първо плаване „Тренто“ излиза през мае 1929 г., когато „Тренто“ и „Триест“ правят поход по Средиземно морю със заход в Испания. Така командването на флота демонстрира на света своите нови крайцери. Впоследствие „Тренто“ става своеобразна визитна картичка за Реджина Марина, извършвайки цяла поредица далечни плавания с цел демонстрация на флага. В периода юли – октомври 1929 г. крайцера се насочва за Южна Америка, посещавайки при това пристанища в Португалия, Бразилия, Аржентина, Уругвай, Испания. В периода септември – ноември 1930 г. „Тренто“ има поход по Източното Средиземноморие с посещаване на Солун, а също на Родос и Лерос. На 4 февруари 1932 г. крайцера заедно с разрушителяЕсперо“ отплава за Далечния Изток. По пътя корабите посещават Порт Саид, Аден, Коломбо и Сингапур. На 4 март 1932 г. те пристигат в Шанхай и провеждат около два месеца в китайски води. През април—май 1932 г. „Тренто“ е в Нагазаки, където преминава докуване и на 14 май 1932 г. италианските кораби започват обратния си път. При това те посещават Хонконг, Батавия, Коломбо, Порт Саид и Родос. На 30 юни 1932 г. „Тренто“ пристига в Специя.

На 6 – 7 юли 1932 г. крайцера участва в морския парад в Неапол, който приема Бенито Мусолини. На 2 декември 1933 г. „Тренто“ заедно с „Триест“ и „Болцано“ влиза в състава на 2-ра дивизия крайцери на Първа ескадра и става неин флагмански кораб. През юни 1934 г. дивизията е преименувана на 3-та дивизия крайцери. „Тренто“ прави поход в Адриатика през юни 1934 г., посещавайки албанското пристанище Драч, а също и Венеция. През март 1935 г. „Тренто“ се отправя на плаване по Източното Средиземноморие, с посещения в Родос и Лерос. Лятото на 1935 г. всички тежки крайцери на италианския флот са концентрирани в Специя, готвейки се за възможни операции против британския флот в навечерието на войната с Етиопия.

През ноември 1936 г. „Тренто“ посещава Саламин, а на 10 – 12 март 1936 г. съпровожда крайцера „Пола“, на който Б. Мусолини прави своята визита в Либия. На 27 ноември 1936 г. „Тренто“ участва във военноморския парад в Неапол в чест на унгарския регент Миклош Хорти. В периода 1936 – 1939 г. „Тренто“ епизодически действа при бреговете на Испания, осъществявайки поддръжка на франкистите в хода на гражданската война. На 5 май 1938 г. взема участие в грандиозния военноморски парад в Неапол в чест на Адолф Хитлер. През май 1939 г. „Тренто“ прави своя последен предвоенен поход по Източното Средиземноморие.

Служба във Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Калабрия, 9 юли 1940 г. Схема.

Към момента на влизането на Италия във Втората световна война, на 10 юни 1940 г., „Тренто“ заедно с „Триест“ и „Болцано“ съставляват 3-та дивизия крайцери на Втора ескадра и се базира в Месина. Командва съединението контраадмирал К. Катанео. Съединението има придаден дивизион разрушители от типа „Солдати“ от четири единици. До капитулацията на Франция крайцерите на 3-та дивизия успяват да извършат само един боен поход на 22 – 23 юни 1940 г. и нямат съприкосновение с противника.

На 9 юли 1940 г. „Тренто“ в числото на другите кораби от италианския флот участва в боя при Калабрия, известен в италианската историография като боя при Пунто Стило. В хода на боя „Тренто“ отначало успешно се отклонява от атаките на британските торпедоносциСуордфиш“, а след това заедно с другите тежки крайцери влиза в бой с леките крайцери на англичаните, откривайки огън от дистанция около 11 мили. Италианците нямат успех, а след това са изпъдени от огъня на британския линкорУорспайт“. Впоследствие „Тренто“ се отклонява от поредната атака на торпедоносците и напуска мястото на сражение в състава на своята дивизия под прикритието на димна завеса, поставена от разрушителите. Като цяло, по мнението на историците, италианските тежки крайцери действат в този бой достатъчно пасивно и не постигат нито едно попадение, макар британските леки крайцери да достигат три попадения в крайцера „Болцано“.

На 21 октомври 1940 г. 3-та дивизия се пребазира в Таранто във връзка с окачваното начало на войната против Гърция. Корабите на дивизията се намират на стоянка във вътрешния залив на базата. В нощта на 11 ноември 1940 г. британската палубна авиация атакува Таранто. Макар основния удар на англичаните да нанасят по италианските линкори, атакувани са и италианските тежки крайцери. „Тренто“ получава попадение на 250-фунтова (113,5 kg) полубронебойна бомба. Бомбата попада в района на носовата 100 mm установка на левия борд, пробива палубата и засяда в конструкцията отдолу, но не се взривява. Още на 12 ноември 1940 г. цялата 3-та дивизия крайцери преминава в Месина.

На 26 ноември 1940 г. главните сили на италианския флот отново излизат в морето за удара по британското съединение. В тяхно число и 3-та ескадра, която сега се командва от контраадмирал Л. Сансонети, и включваща „Тренто“, „Триест“ и „Болцано“. Командващия италианската ескадра адмирал И. Кампиони предполага, че противника разполага със значително по-слаби сили и има намерение да го разгроми. Към пладне на 27 ноември италианското въздушно разузнаване установява, че британските сили са доста по-солидни от очакваното и Кампиони дава заповед да се оттеглят. Но крайцерите на 3-та дивизия се оказват по-близо от всички до неприятеля и са принудени да встъпят в бой. Техни опоненти стават пет британски крайцера – 1 тежък и 4 леки. Италианците откриват огън от дистанция около 10 мили и скоро постигат попадения в тежкият крайцер „Беруик“, на който излизат от строй кърмовите кули. Впоследствие в боя влиза британския линеен крайцер „Ринаун“, но неговият огън е неточен. Скоро италианските крайцери успяват да се откъснат от преследването. За времето на боя „Тренто“ изстрелва 92 снаряда на главния калибър. Вече след края на боя крайцерите на 3-та дивизия, прикривайки повреденият разрушител „Лянчиери“, са атакувани от британски пикиращи бомбардировачиСкюа“, но не получават повреди.

Гибелта на „Тренто“[редактиране | редактиране на кода]

На 14 юни 1942 г. съединение на италианския флот под командването на адмирал Якино излиза в морето за прихващане на британски конвой, плаващ от Александрия за Малта. В неговия състав действа и 3-та дивизия крайцери, в която влизат „Тренто“ и „Гориция“ под флага на контраадмирал А. Парона. В ранното утро на 15 юни 1942 г. италианските кораби са подложени на серия атаки от британската авиация. В 05:15 „Тренто“ получава попадение от торпедо на британски торпедоносец „Бофорт“. Попадение е в района на носовото котелно отделение, което е наводнено. Водата залива и други отсеци на кораба, започва пожар, крайцера губи ход. Адмирал Якино изпраща на помощ на „Тренто“ два разрушителя, а самият той продължава сближение с противника. След три часа борба екипажа на крайцера успява да получи контрол на ситуацията, потушава пожара и пуска в действие кърмовото котелно отделение. В 09:00 разрушителя „Пигафета“ започва буксировка на кораба. Но в 09:10 британската подводница „Амбра“ изстрелва по „Тренто“ торпеда от дистанция 2 мили. Едно от тях уцелва крайцера в района на носовата извисена кула, в резултат на което има детонация на носовите артилерийски погреби. „Тренто“ започва бързо да се наводнява и потъва след пет минути в точката с координати 35°10' с.ш. и 18°40' и.д.

Спасени са 602 човека от състава на екипажа, в т.ч. 22 офицера. Загиват 549 човека, в т.ч. 29 офицера. Сред загиналите се оказва и командира на „Тренто“ капитан 1-ви ранг Станислао Еспозито, посмъртно удостоен със „Златен медал за войнска доблест“. „Тренто“ е официално изключен от списъците на флота на 18 октомври 1946 г.

„Триест“[редактиране | редактиране на кода]

„Триест“

Довоенна служба[редактиране | редактиране на кода]

Служба във Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Гибелта на „Триест“[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1942 г., с появата на Средиземноморския театър на военните действия на американските тежки бомбардировачи, престоя на италианските кораби в обичайните им бази е оценен като опасен. На 10 декември 1942 г. 3-та дивизия крайцери напуска Месина и преминава в Ла Мадалена – неголям порт на североизточния бряг на Сардиния. Въпреки това, новата стоянка е открита от американското въздушно разузнаване. На 10 април 1943 г. в 13:45 италианските кораби в Ла Мадалена са атакувани от съединение на 84 тежки бомбардировача B-17. В хода на нападението „Триест“ получава ред попадения от 1000-фунтови (454 kg) авиобомби. Крайцер получава тежки повреди, разрушени са надстройките, започва теч и пожар. Двучасовата борба за спасяване на кораба няма успех и в 16:13 „Триест“ се преобръща и потъва на дълбочина 20 m. Загуби сред екипажа – 30 убити, 50 ранени. Кораба е официално изключен от списъците на флота на 18 октомври 1946 г. заедно със систершипа.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Френският тежък крайцер „Турвил“ от типа „Дюкень“.
Британският тежък крайцер „Кент“.

Корабите от типа „Тренто“ стават типичен представител на първото поколение „вашингтонски“ крайцери, оказващи се неудачни бойни единици. В края на 1920-те години за конструкторите е трудно са съвместят в стандартна водоизместимост от 10 000 тона солидно брониране, мощна силова установка и въоръжение от 8 – 9 203 mm оръдия. На фона на „картонените“ крайцери на вероятните противници типа „Тренто“ изглежда нелошо. Той има пълноценен, макар и тънък броневи пояс в пределите на цитаделата, сравнително солидни палуба и броня на кулите. Макар и да няма защита от 203 mm снаряди все пак, британският „Кент“ и френският „Дюкен“ не могат да се похвалят дори с това. За тях е опасен даже огъня на разрушителите, особено за практически незащитените френски крайцери. Типа „Тренто“ отстъпва на своите съперници по мореходност, а на британските крайцери и по далечина на плаване, но италианските крайцери са предназначени за действия в Средиземно море и тези недостатъци не изглеждат съществени, особено с оглед изключително изгодното географическо положение на Италия.

Заедно с това, тежките крайцери от типа „Тренто“ имат цяла поредица от сериозни недостатъци, които са незабележими на хартия, но крайно отрицателно влияят на действията на тези кораби в годините на войната. Преди всичко, не се оправдава акцента върху скоростта. Рекордите, поставени в парникови условия, си и остават рекорди. В реална бойна обстановка крайцерите от типа „Тренто“ могат продължително да поддържат ход не повече от 30 – 31 възела, т.е. ни повече, ни по-малко, отколкото техните формално по-бавни противници. Корпуса, проектиран за високи скорости, се оказва слаб и силно вибрира.

Вторият съществен недостатък, рязко намаляващ ефективността на този тип крайцери, е тяхната съвършено неудовлетворителна артилерия на главния калибър. Формално много мощните 203 mm оръдия имат прекалено форсирана балистика и са разположени в една люлка, прекалено близко едно до друго. В съчетание с боеприпасите с ниско качество това предопределя крайно неточната стрелба на крайцерите с главния калибър. Изстрелвайки в течение на войната маса снаряди всички италиански тежки крайцери имат само три достоверни попадения, което може да се оцени като съвършено неудовлетворителен резултат.

Сравнителни ТТХ на тежките крайцери от първо поколение
Основни елементи Италия Италия
„Тренто“[1]
Франция ФранцияДюкен Великобритания ВеликобританияКент[2] Съединени американски щати Съединени американски щатиПенсакола[3] Япония ЯпонияФурутака[4]
Водоизместимост, стандартна/пълна, t 10 334/13 334 10 160/12 435 9750/13 400 9097/11 512 8100/9433
Силова установка, к.с. 150 000 120 000 80 000 107 000 102 000
Максимална скорост, възела 36 34 31,5 32,5 34,5
Далечина на плаване, мили при скорост, възела 4160 (16) 5500 (15) 13 300 (12) 10 000 (15) 7900 (14)
Артилерия на главния калибър 4×2 – 203 mm 4×2 – 203 mm 4×2 – 203 mm 2×3 и 2×2 – 203 mm 6×1 – 200 mm
Универсална артилерия 8×2 – 100 mm 8×1 – 75 mm 4×1 – 102 mm 4×1 – 127 mm 4×1 – 76 mm
Лека зенитна артилерия 4×1 – 40 mm, 4×2 – 13,2 mm 8×1 – 37 mm, 6×2 – 13,2 mm 4×1 – 40 mm няма 4×1 – 40 mm
Торпедно въоръжение 2×3 – 533 mm ТА 2×3 – 550 mm ТА 2×4 – 533 mm ТА 2×3 – 533 mm ТА 6×2 – 610 mm ТА
Брониране, mm Борд – 70, палуба– 50, кули – 80, рубка– 100 Борд – няма, палуба – няма,
погреби – 30, кули – 30, рубка – 30
Борд – 25, палуба – 35, кули – 25, рубка – няма Борд – 63 – 102, палуба – 45, кули – 63, рубка – 32 Борд – 76, палуба – 35, кули – 25, рубка – няма
Екипаж, души 723 605 685 631 625

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946.
  2. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946.
  3. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946.
  4. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 978-985-13-8619-8.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 5-69919-130-5.
  • Патянин С.В.. Суперкрейсера Муссолини. Если бы не адмиралы!. ISBN 978-5-699-50944-7.
  • Малов А.А., Патянин С.В.. Тяжёлые крейсера „Тренто“, „Триесте“, „Больцано“. Морская компания.
  • Трубицын С. Б.. Тяжёлые крейсера Италии (1927 – 1945 гг.).
  • Campbell J.. Naval weapons of World War Two. ISBN 0-87021-459-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. ISBN 0-85177-146-7.
  • Smith P. C., Dominy J. R.. Cruisers in Action 1939 – 1945. ISBN 0718302184.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тяжёлые крейсера типа „Тренто““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.