Уичита (тежък крайцер, 1937)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Уичита“
USS Wichita (CA-45)
USS Wichita CA-45.jpg
Тежкият крайцер „Уичита“
Флаг Съединени американски щати САЩ
Клас и тип Тежък крайцер
Производител Philadelphia Naval Shipyard във Филаделфия, САЩ.
Живот
Заложен 28 октомври 1935 г.
Спуснат на вода 16 ноември 1937 г.
Влиза в строй 16 февруари 1939 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1959 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 182,88/185,4 m
Ширина 18,8 m
Газене 7,2 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
8 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
100 000 к.с.
Скорост 33 възела
(61 km/h)
Водоизместимост 10 734 t (стандартна)
13 223 t (пълна)
Броня пояс: 152 mm;
палуба: 57 mm;
кули: 203 mm;
ходова рубка: 152 mm
Екипаж 929 души
Далечина на
плаване
10 000 морски мили при 15 възела ход
Въоръжение
Артилерия 3x3 203 mm;
Зенитна артилерия:
8x1 127 mm;
2x4 28 mm;
8x1 12,7 mm картечници
Самолети 4 хидросамолета;
2 катапулта[1]
„Уичита“
USS Wichita (CA-45)
в Общомедия

Уичита (на английски: USS Wichita (CA-45)) е тежък крайцер на ВМС на САЩ от времето на Втората световна война. Развитие на проекта „Ню Орлиънс“.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Според условията на Лондонското морско съглашение от 1930 г. САЩ имат право на един тежък крайцер през 1934 и още един през 1935 г. По програмата от 1934 г. е заложен крайцера USS Vincennes (CA-44) от типа „Ню Орлиънс“. Но следващият крайцер, през март 1934 г., е решено да се строи по нов проект. За основа на проекта е взет проекта „Бруклин“. Силовата установка е взета без изменения. Вместо 152 mm оръдия са поставени 203 mm. Оръдията Марк 12 са, за първи път във флота на САЩ, поставени в трицевни установки в индивидуални люлки. Разстоянието между осите на оръдията също е увеличено, за да се отстрани основният недостатък на предходните 203 mm куполни установки – голямото разхвърляне на снарядите при залп. Също за първи път се използва поставянето на универсалните 127 mm оръдия не побордно, а по ромбовидна схема. Това чувствително подобрява секторите им на обстрел. Също е усилено бронирането – дебелината на пояса нараства до 152 mm, а на барбетите до 178 mm.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Към времето, когато е достроен, през февруари 1938 г., „Уичита“ е почти на предела на разрешените 10 000 дълги тона; в резултат формално е въведен в строй само с две от осемте 5-дюймови оръдия, за да се изобрази съблюдаване на договора. Дължината на „Уичита“ по водолинията съставлява 600 фута (182,88 m), а максималната – 608 фута и 4 дюйма (185,42 m). Ширината му е 61 фута и 9 дюйма (18,82 m), газенето – 23 фута и 9 дюйма (7,24 m). Той е със стандартна водоизместимост от 10 589 д.т. (10 759 тона) и пълна от 13 015 д.т. (13 224 t). Екипажа се състои от 929 офицера и матроса. Той носи четири хидросамолета и два катапулта и кран за качване на самолетите, които се намират на кърмата. Уичита има четири парни турбини „Парсънс“ и осем водотръбни котли Babcock & Wilcox. Силовата установка е разчитана за мощност от 100 000 конски сили (75 000 кW) и максимална скорост от 33 възла (61 km/h). Нормалният запас гориво съставлява 1323 д.т. (1344 тона), а пълният – 1984 д.т. (2016 тона) мазут, проектната далечина на плаване съставлява 10 000 морски мили (18 520 km) при скорост от 15 възела (28 km/h). Когато са поставени останалите 5-дюймови оръдия, става ясно, че кораба има прекалено голямо високо тегло, и за това на дъното му е добавен 200,4 д.т. (203,6 тона) чугунен баласт. Независимо от предприетите мерки метацентричната височина съставя 1,02 m при пълно натоварване (13 005 д.т.), 0,92 m при натоварване в 2/3 от пълното (12 152 д.т.)[2].

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Енергетичната установка на „Уичита“ повтаря тази на „Бруклин“. Осем котела произвеждат пара с температура 648°F (342°С) при налягане 464 фн/кв дюйм. Шест от тях са пред машинните отделения. Още два котела са поставени между машинните отделения. Мощността на електрогенераторите е без промяна, но при това мощността на дизелгенераторите е значително намалена. Обема на горивните цистерни по сравнение с „Ню Орлиънс“ е увеличена. По сравнение с „Бруклин“ от 54 на 59 тона е увеличен запаса дизелово гориво. С използването на по-добрите обводи на корпуса това трябва да доведе до увеличение на далечината на плаване. Разчетната далечина на плаване по резултатите от изпитанията на турбините не достига до „паспортната“ стойност и е ограничена на 8800 морски мили при 15-възлов ход.

Далечината по море е още по-лоша. „Уичита“ в 1945 г. на ход 15 възела изминава 6600 мили, при скорост 20 възела – 4500 мили при запас гориво 2044 дълги тона – даже по-малко, отколкото „Ню Орлиънс“[2].

Снабдяването с електроенергия се осъществява от четири турбогенератора с мощност по 400 кW. Освен тях, има два дизел-генератора с мощност по 80 kW[2]

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Основното въоръжение на „Уичита“ съставляват девет 203 mm оръдия Mark 12, поставени в триоръдейни куполни установки нов образец. За 203 mm установки от предишния образец е характерен проблема с големия разброс на снарядите в залпа поради близкото разположение на оръдията в кулата. За решаването на този проблем на „Уичита“ е увеличено разстоянието между осите на стволовете до 170 cm и оръдията са поставени в индивидуални люлки. Барбета получава конична форма с намаляване на диаметъра в долната част на установката, за да не се увеличава прекомерно неговия диаметър.

Като среден калибър се появяват 127 mm/38 оръдия. Оръдията се намират в еднооръдейни установки, тъй като двуцевните към момента все още не са създадени. Четири от тях са напълно затворени. За подобряване на секторите на обстрел 127 mm оръдия са разположени по ромбичната схема, вместо използваната по-рано побордна. Тъй като по проект на крайцера трябва да има 127 mm оръдия с дължина на ствола от 25 калибра, а не 38, както излиза на практика, възниква проблема с увеличението на горното тегло, който решават с поставянето в трюма на 200,4 д.т. чугунен баласт.

Зенитното въоръжение се състои от осем 12,7 mm картечници. По мерките на Втората световна война това е явно недостатъчно и то няколко пъти се усилва в процеса на експлоатацията. През юли 1941 г. са поставени две четирицевни установки 28 mm автомати. През ноември 1943 г. вместо тях са поставени 4×4 и 2×2 40 mm „бофорса“ и 18 20 mm „ерликона“. Към края на войната допълнително са поставени още две сдвоени установки 40 mm „бофорс“.

Авиационното оборудване е изместено към кърмата. На квартердека са има два катапулта и четири хидросамолета. Самолетния хангар е разположен под горната палуба и се закрива от голяма подвижна врата.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Главният брониран пояс има дебелина 152 mm. По краищата дебелината на пояса намалява до 102 mm. Пояса се затваря от траверси с дебелина 152 mm. Палуба има дебелина 57 mm. Барбетите са 178 mm. Вертикалната броня е от клас „А“, а хоризонталната от стомана STS. Общото тегло на бронята съставлява 1473 тона – т.е. 14% от стандартната водоизместимост. Зоната на неуязвимост от 203 mm снаряди е голяма и се простира от 50 до 110 кабелта. Но през 1939 г. на въоръжение е приет нов удължен снаряд. При изчисляване на зоната на неуязвимост според новия снаряд тя вече съставлява дистанция от 77,5 до 112 кабелтови.

Модернизации[редактиране | редактиране на кода]

„Уичита“ практически няма никакви резерви устойчивост и затова всички модернизации имат много ограничен характер. През лятото на 1939 са поставени „изгубените“ 127 mm оръдия, едновременно е добавен 200,4 д.т. чугунен баласт, а през юни 1941 крайцера получава 2×4 – 28 mm автомата. В хода на войната са поставени нови модели радари. През ноември 1942 г. постъпва предложение за замяната на одинарните 127 mm/38 оръдия и 28 mm автомати с пет-шест 127 mm сдвоени куполни установки и 6×2 40 mm/56 автомата „Bofors“, но разчетите показват невъзможност да се осъществи този проект поради ситуацията с устойчивостта. Все пак през ноември 1943 г. лекото зенитно въоръжение е сменено. Крайцера получава 4×4 + 2×2 – 40 mm Бофорса. Поставени са и 18 20 mm „Ерликона“, „чикагските пиана“ и Браунингите са демонтирани.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Wichita (CA-45) през април 1942 г.

„Уичита“ е заложен във Филаделфийския корабостроителен завод на 28 октомври 1935 г. и е спуснат на вода на 16 ноември 1937 г. „Уичита“ е въведен в строй на 16 февруари 1939 г. Първият му командир е капитан Тадеус А. Томсън.

През юни 1940 г. крайцера прави визита на добра воля в Южна Америка, който­ продължава до септември 1940 г.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Добър на хартия, но не съвсем удачен кораб, главният недостатък на който става много лошата му устойчивост.

Главната му заслуга се заключава в това, че той служи за прототип на последващият тип тежки крайцери.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са по състоянияние към 1941 г.
  2. а б в Cruisers, 1984, p. 476

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. ISBN 0-85177-146-7.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.
  • Baker, A. D., Friedman N.. U. S. Cruisers: An Illustrated Design History. 496 с.. ISBN 0-87021-715-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „USS Wichita (CA-45)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.