Индианаполис (тежък крайцер, 1931)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Индианаполис“
USS Indianapolis (CA-35)
USS Indianapolis (CA-35) at Pearl Harbor, circa in 1937 (NH 53230).jpg
Тежкият крайцер „Индианаполис“
Флаг САЩ САЩ
Клас и тип Тежък крайцер от типа „Портланд“
Производител New York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси), САЩ.
Служба
Заложен 31 март 1930 г.
Спуснат на вода 7 ноември 1931 г.
Влиза в строй 15 ноември 1932 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 30 юли 1945 г.
Състояние потопен от японска подводница
Основни характеристики
Клас Портланд
Водоизместимост 10 258 t (стандартна); 12 775 t (пълна)
Дължина 180,4 m (по КВЛ);
185,9 m (максимална)
Ширина 20,1 m
Газене 6,4 m
Броня пояс: 50+19 mm;
погреби: 146 – 54 mm;
палуба: 63 mm;
барбети: 37 mm;
кули: 65 – 52 mm;
бойна рубка: 32 mm
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
8 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
107 000 к.с.
Скорост 32,5 възела, 60,2 km/h
Далечина на
плаване
10 000 морски мили при скорост 15 възела
Екипаж 1197 души
Въоръжение
Артилерия 3x3 203 mm;
Зенитна артилерия:
8×1 127 mm;
8x1 12,7 mm картечници
Самолети 4 хидросамолета;
2 катапулта
„Индианаполис“ в Общомедия

Индианаполис (на английски: USS Indianapolis (CA-35)) е тежък крайцер на ВМС на САЩ. Втори кораб от типа „Портланд“. Той има важно място в историята, като неговото потапяне на 30 юли 1945 г. се превръща в най-масовата гибел на личния състав на екипажа, вследствие на единично потопяване на кораб в историята на военноморските сили на САЩ.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерът е вторият кораб, кръстен на името на град Индианаполис, щата Индиана. В началото е проектиран като лек крайцер с обозначението CL-35, но на 1 юли 1931 г. в съответствие с Британско-германско военноморско споразумение, е прекласифициран в тежък, със смяна на номера на СА-35.

Цялата серия от осем кораба се проектира като леки крайцери от типа „Нортхамптън“, но са достроени само два кораба (останалите шест заедно с промените в типа получени по време на строителството, са завършени като нов тип крайцери – „Ню Орлиънс“). Заложен е на 31 март 1930 г. от „Ню Йорк шипбилдинг“ със седалище Кандем, Ню Джърси. Спуснат е на вода на 7 ноември 1931 г. (почти половин година по-рано, отколкото заложеният по-рано първи кораб на серията – „Портланд“) и влиза на въоръжение на 15 ноември 1932 г. За командващ на кораба е назначен капитан Джон М. Смийли.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

USS Indianapolis (CA-35) off the Mare Island Naval Shipyard on 10 July 1945 (19-N-86911).jpg

За времето на службата си крайцера получава 10 бойни звезди за участието си в боевете на Втората световна война.

На 26 юли 1945 г. крайцерът доставя важни части за първата атомна бомба предназначена за реални бойни действия (Малчугана) в базата на военновъздушните сили на САЩ в Тиниан. На 30 юли 1945 г., 14 минути след полунощ, докато крайцерът се намира във Филипинско море, е атакуван от японската подводница I-58. Корабът потъва за 12 минути. От 1196 членният екипаж, приблизително 300 души потъват с кораба, останалите близо 900 души са изложени на дехидратация и постоянни атаки от акули, докато чакат да бъдат спасени. Оцелелите се носят по повърхността на водата без спасителни жилетки, лодки, храна и вода. Забелязани са случайно четири дни по-късно на 2 август, от патрулен самолет PV-1 Ventura, като до това време оцеляват само 316 души от които четирима скоро умират. „Индианаполис“ е последният голям боен кораб на военноморските сили на САЩ, потопен през Втората световна война.

Маршрута на последния му поход

Преди потопяването, „Индианаполис“ изпраща сигнали за бедствие, които са приети от три станции. Нито една от тях не реагира адекватно на съобщението им. Командирът на първата е пиян, командира на втората заповядва на подчинените му да не го безпокоят, а командира на третата решава, че това е лъжлив сигнал от японците[1]. На изслушванията в Сената през 1999 г. радиста на кораба потвърждава, че сигнала е предаден няколко минути преди потъването. Също така скоро след потъването, морското разузнаване прихваща съобщение за потопен в района на маршрута на „Индианаполис“ крайцер, предадено от I-58 в щаба, но то също е игнорирано[2].

Капитанът Чарлз Маквей, който командва кораба от ноември 1944 г., е един от оцелелите след потъването му. В деня на потъването, той навършва 47 години. През ноември 1945 г. той е привлечен пред военен трибунал като обвиняем по обвинение в „подлагане на опасност на кораба, поради неизпълнение на противоторпедни маневри“. От друга страна има факти за това, че самото командване поставя кораба в опасно положение, като не му е осигурило ескортиращи кораби за защита от подводници.

По-късно, самият капитан на атакуващата японска подводница I-58, Мочицура Хашимото свидетелства, че даже изпълнението от кораба на противоторпедните маневри ще е без никакъв резултат и кораба въпреки всичко е щял да бъде торпилиран и потопен. По негови думи той изстрелва по крайцера 6 торпеда от малка дистанция, две от които попадат в целта.

Командващият адмирал на ВМС на САЩ Честър Нимиц отменя присъдата на Маквей и го възстановява в длъжност. Маквей подава оставка през 1949 г. в звание контраадмирал. Много от оцелелите от екипажа на кораба потвърждават, че капитана няма вина за потъването на кораба, а в същото време някои членове от семейства на загиналите при корабокрушението мислят точно обратното. През 1968 г. Маквей се застрелва със своя револвер.

През октомври 2000 г. Конгреса на САЩ утвърждава резолюция за реабилитацията на Маквей по обвинението му за потъването на крайцера. Резолюция е подписана от президента на САЩ Бил Клинтън. През юли 2001 г. главният секретар на Военноморските сили на САЩ заповядва да се изтрият от личното дело на капитан Маквей, всички записи обвиняващи го в гибелта на крайцера.

На 18 август 2017 г. отломките на крайцера са открити от изследователска група на дъното на Тихия океан, на дълбочина над 5400 метра. При това точното местоположение на отломките се пази в тайна.[3][4]

„Индианаполис“ в културата[редактиране | редактиране на кода]

  • Във филма на Стивън СпилбъргЧелюсти“, героят на Робърт Шоу рибаря Квинт, разказва за гибелта на „Индианаполис“ и тежките изпитания на които са подложени оцелелите моряци, в т.ч. и нападения на акули.
  • На 29 септември 1991 г. в САЩ е премиерата на филма „Мисия на акулата“ за гибелта на крайцера.
  • На 24 август 2016 г. в САЩ е премиерата на филма „Крайцер“ за съдбата на крайцера и екипажа.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • William Thomas Generous. Sweet Pea at War: A History of USS Portland (CA-33). – Lexington, KY: University Press of Kentucky, 2005. – 312 p. – ISBN 0-8131-9121-1.
  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „USS Indianapolis (CA-35)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.