Индианаполис (тежък крайцер, 1931)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Индианаполис“
USS Indianapolis (CA-35)
USS Indianapolis (CA-35) at Pearl Harbor, circa in 1937 (NH 53230).jpg
Тежкият крайцер „Индианаполис“
Флаг Съединени американски щати САЩ
Клас и тип Тежък крайцер от типа „Портланд“
Производител New York Shipbuilding Corporation в Кандем, Ню Джърси, САЩ.
Живот
Заложен 31 март 1930 г.
Спуснат на вода 7 ноември 1931 г.
Влиза в строй 15 ноември 1932 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 30 юли 1945 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 180,4/185,9 m
Ширина 20,1 m
Газене 6,4 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
8 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
107 000 к.с.
Скорост 32,5 възела
(60,2 km/h)
Водоизместимост 10 258 t (стандартна)
12 775 t (пълна)
Броня пояс: 50+19 mm;
погреби: 146 – 54 mm;
палуба: 63 mm;
барбети: 37 mm;
кули: 65 – 52 mm;
бойна рубка: 32 mm
Екипаж 1197 души
Далечина на
плаване
10 000 морски мили при 15 възела ход
Въоръжение
Артилерия 3x3 203 mm;
Зенитна артилерия:
8×1 127 mm;
8x1 12,7 mm картечници
Самолети 4 хидросамолета;
2 катапулта
„Индианаполис“
USS Indianapolis (CA-35)
в Общомедия

Индианаполис (на английски: USS Indianapolis (CA-35)) е тежък крайцер на ВМС на САЩ. Втори кораб от типа „Портланд“. Той има важно място в историята, като неговото потапяне на 30 юли 1945 г. се превръща в най-масовата гибел на личния състав на екипажа вследствие на единично потопяване на кораб в историята на военноморските сили на САЩ.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерът е вторият кораб, кръстен на името на град Индианаполис, щата Индиана. Изначално е проектиран като лек крайцер с обозначението CL-35, но на 1 юли 1931 г. в съответствие с Лондонското морско съглашение е прекласифициран в тежък със смяна на номера на СА-35.

Цялата серия от осем кораба се проектира като леки крайцери, развитие на крайцерите от типа „Нортхамптън“, но са достроени само два кораба (останалите шест заедно с ппромените в типа получени по време на строителството са завършени като нов тип крайцери – „Ню Орлиънс“). Заложен е на 31 март 1930 г. от „Ню Йорк шипбилдинг“ със седалище Кандем, Ню Джърси; спуснат е на вода на 7 ноември 1931 г. (почти половин година по-рано, отколкото заложеният по-рано първи кораб на серията – „Портланд“) и влиза в строй на 15 ноември 1932 г. За командващ на кораба е назначен капитан Джон М. Смийли.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

USS Indianapolis (CA-35) off the Mare Island Naval Shipyard on 10 July 1945 (19-N-86911).jpg

За времето на службата си крайцера получава 10 бойни звезди за участието си в боевете на Втората световна война.

На 26 юли 1945 г. крайцерът доставя важни части за първата атомна бомба предназначена за реални бойни действия (Малчугана) в базата на военновъздушните сили на САЩ в Тиниан. На 30 юли 1945 г., 14 минути след полунощ, докато крайцерът се намира във Филипинско море, е атакуван от японската подводница I-58. Корабът потъва за 12 минути. От 1196-членния екипаж приблизително 300 потъват с „Индианаполис“, останалите 900 души са изложени на дехидратация и постоянни атаки от акули, докато чакат да бъдат спасени. Оцелелите се носят по повърхността без спасителни лодки и храна. Оцелелите са забелязани случайно четири дни по-късно, на 2 август, когато плаващите са забелязани от патрулен самолет PV-1 Ventura., като дотогава са оцелели само 316 души, от които четирима скоро умират. „Индианаполис“ е последният голям боен кораб на военноморските сили на САЩ потопен през Втората световна война.

Маршрута на последния му поход

Преди потопяването „Индианаполис“ изпраща сигнали за бедствие, които са приети от три станции. Нито една от тях не реагира на съобщението: командира на първата е пиян, командира на втората заповядва на подчинените му да не го безпокоят, а командира на третата решава, че това е лъжлив сигнал от японците[1]. На слушанията в Сената през 1999 г. радиста на кораба подтвърждава, че сигнала е предаден няколко минути преди потъването. Също скоро след случилото се морското разузнаване прихваща съобщение за потопен в района на маршрута на „Индианаполис“ крайцер, предадено от I-58 в щаба, но то също е игнорирано[2].

Капитана Чарлз Маквей, който командва кораба от ноември 1944 г., е еднин от оцелелите след гибелта на съда, в деня на крушението той навършва 47 години. През ноември 1945 г. той е привлечен прес военен трибунал като обвиняем по обвинение в „подлагане на опасност на кораба поради неизпълнение на противоторпедни маневри“. От друга страна има и факти за това, че самото командване поставя кораба в опасно положение, като не му е осигурило противолодъчен ескорт.

По-късно самият капитан на атакуващата японска подлодка I-58 Мотицура Хашимото свидетелства, че даже изпълнението от кораба на противоторпедните маневри ще е без никакъв резулт и кораба въпреки всичко е щял да бъде торпилиран. По негови думи той изстрелва по крайцера 6 торпеда от малка дистанция, две от които попадат в целта.

С времето адмирала на флота Честър Нимиц отменя присъдата на Маквей и го възстановява в длъжност. Маквей излиза в отставка през 1949 г. в звание контраадмирал. Много от оцелелите от екипажа на кораба утвърждават, че капитана няма вина за гибелта на съда, а в същото време някои членове на семейства на загинали при крушението мислят точно обратното. През 1968 г. Маквей се застрелва със своя табелен револвер.

През октомври 2000 г. Конгреса на САЩ утвърждава резолюция за реабилитацията на Маквей по обвинението в гибел на крайцера, резолюция е подписана от президента на САЩ Бил Клинтън. През юли 2001 г. главният секретар на Военноморските сили на САЩ заповядва да се изтрият от личното дело на капитан Маквей от каквито и да е записи, обвиняващи го в гибелта на крайцера.

На 18 август 2017 г. обломките на крайцер са открити от изследователска група на дъното на Тихия океан на дълбочина над 5400 метра. При това точното местоположение на обломките се пази в тайна.[3][4]

„Индианаполис“ в културата[редактиране | редактиране на кода]

  • Във филма на Стивън СпилбъргЧелюсти“ героят на Робърт Шоу, рибаря Квинт, разказва за гибелта на „Индианаполис“ и тежките изпитания, на които са подложени оцелелите моряци, в т.ч. и нападения на акули.
  • На 29 септември 1991 г. в САЩ е премиерата на филма „Мисия на акулата“ за гибелта на крайцера.
  • На 24 август 2016 г. в САЩ е премиерата на филма „Крайцер“ за съдбата на крайцера и екипажа.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • William Thomas Generous. Sweet Pea at War: A History of USS Portland (CA-33). – Lexington, KY: University Press of Kentucky, 2005. – 312 p. – ISBN 0-813-19121-1.
  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. ISBN 0-85177-146-7.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „USS Indianapolis (CA-35)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.