Чикаго (тежък крайцер, 1930)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Чикаго“
USS Chicago (CA-29)
Torpedoed cruiser USS Chicago (CA-29) low in the water on 30 January 1943.jpg
„Чикаго“ без ход, с диферент към кърмата след боя про о. Ринел
Флаг Съединени американски щати САЩ
Клас и тип Тежък крайцер от типа „Нортхамптън“
Производител Mare Island Naval Shipyard във Валехо, САЩ.
Живот
Заложен 10 септември 1928 г.
Спуснат на вода 10 април 1930 г.
Влиза в строй 9 март 1931 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 30 януари 1943 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 177,4/183 m
Ширина 20,1 m
Газене 5,1 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
8 парни водотръбни котли White-Forster;
4 гребни винта;
107 000 к.с.
Скорост 32,5 възела
(60,2 km/h)
Водоизместимост 9300 t (стандартна)
12 350 t (пълна)
Броня пояс: 76 – 95 mm;
траверси: 63,5 – 38 mm;
палуба: 25 – 51 mm;
барбети: 38 mm;
кули: 63,5 – 19 mm;
бойна рубка: 32 mm
Екипаж 621 души
(като флагман – 734)
Далечина на
плаване
10 000 морски мили при 15 възела ход
Радиолокационна
станция (РЛС)
CXAM
Въоръжение
Артилерия 3x3 203 mm;
Зенитна артилерия:
8x1 127 mm;
4x4 28 mm
Самолети 4 хидросамолета;
2 катапулта
Торпеда 2x3 533 mm ТА[1]
„Чикаго“
USS Chicago (CA-29)
в Общомедия

Чикаго (на английски: USS Chicago (CA-29)) е тежък крайцер на ВМС на САЩ. от типа „Нортхамптън“, спуснат на вода на 10 април 1930 г. от военноморската корабостроителница Мар Айлънд (Калифорния), кръстен от мис Е. Бритен. Влиза в строй на 9 март [1931 г. с командир капитан Саймънс (на английски: M. H. Simons).

модернизациите в довоенният период включват допълнителни 28 mm зенитни автомати, поставянето на радар CXAM и сваляне на всички торпедни апарати.[2]

Предвоенна служба[редактиране | редактиране на кода]

След тренировъчен поход в Хонолулу, на Таити и Американско Самоа, „Чикаго“ отплава от Мар Айлънд на 27 юли 1931 г., и прави преход към източното крайбрежие, пристигайки в залива Форт Понд (щата Ню Йорк) на 16 август. Там става флагмански кораб на Командващия Разузнавателния отряд крайцери. Действа като такъв до 1940 г.

През февруари 1932 г. „Чикаго“ с останалите кораби на отряда провежда учебни стрелби за подготовка към ежегодното учение на флота при бреговете на Калифорния. След това отряда се базира на западното крайбрежие, и до 1934 г. действа в Тихия океан, от Аляска до Зоната Панамски канал и Хавай. През 1934 г. ежегодното учение се провежда в Карибско море, през май, след него, последва президентския преглед в Ню Йоркския залив. Отряда действа при източното крайбрежие и на Карибите до октомври, а след това се връща в своята база в Сан Педро, Калифорния.

„Чикаго“ се базира в Сан Педро до 29 септември 1940 г., след което отплава за Пърл Харбър.

В течение на следващите 14 месеца крайцера се базира в Пърл Харбър, упражнявайки се с разнородни и крайцерски съединения, отработва тактиката и съвместно плаване, и има походи до Австралия и западното крайбрежие.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

В момента на атаката на японците, на 7 декември 1941 г., „Чикаго“ се намира в морето в състава на 12-та тактическа ескадра (TF 12). Ескадрата незабавно започва 5-дневно издирване в триъгълника Оаху-Джонстън-Палмира, опитвайки се да прихване противника. Завръща се в Пърл Харбър на 12 декември. От 14 до 27 декември кораба действа в състава на 11-та ескадра (TF 11), изпълнявайки задачи по издирване и патрулиране.

На 2 февруари 1942 г. „Чикаго“ отплава от Пърл Харбър в посока залива Сува, където се формира ново съединение на съюзниците. В течение на март и април крайцера действа при архипелага Луизиада, прикривайки атаките над Лае и Саламауа, Нова Гвинея. Тази позиция позволява да се прехващат опитите на корабите на противника да нападат Порт Морсби, така че едновременно крайцера осъществява и прикритие на американските войски, намиращи се в Нова Каледония.

На 1 май 1942 г. „Чикаго“ получава заповед да отплава от Нумеа в разпореждане на Командващия в Югозападния Тих океан, и на 4 май поддържа ударите на самолетоносача „USS Yorktown (CV-5)“ по Тулаги, Соломоновите острови. На 7 май в състава на групата за поддръжка той излиза за прехващане на японските сили, насочващи се за превземането на Порт Морсби. На следващият ден групата е подложена на няколко въздушни атаки, в хода на които кораба понася загуби сред екипажа от обстрела, но продължава движението, докато не става ясно, че японците се връщат назад.

В периода юни-юли 1942 г. кораба продължава да действа в югозападната част на Тихия океан. От 7 до 9 август той поддържа първата атака над Гуадалканал и другите острови на архипелага. От тях започва стратегическото контранастъпление на американците с крайна цел пълен разгром на Япония. На 9 август кораба участва в боя при остров Саво. Получавайки попадение от торпедо, „Чикаго“ се бори с повредите, продължава да води огън до загуба на контакт с противника. След това се връща за ремонт в Нумеа, в Сидни и най-накрая в Сан Франциско, където пристига на 13 октомври.

В началото на януари 1943 г. „Чикаго“ отплава от Сан Франциско, отново насочвайки се към района на бойните действия. На 27 януари напуска Нумеа в състава на конвой за Гуадалканал. В нощта на 29 януари, когато корабите се приближават до острова, започва нападение на авиацията – началото на боя при остров Ренел. В хода на атаките два горящи японски самолета осветяват силуета на крайцера, правейки го добра цел за торпедни атаки. Две попадения в кораба предизвикват обширни наводнения и загуба на енергетиката. Към края на атаките от отличната работа на аварийните партии нарастването на крена е спряно. Крайцера USS Louisville (CA-28) взема неподвижния кораб на буксир, а сутринта го сменя буксир-спасител „Навахо“ (AT-64).

През втората половина на деня на 29 януари 1943 г. противника възобновява атаките и, независимо от големите загуби, постига още четири попадения с торпеда, от които крайцера потъва в точката с координати 11°25′00″ ю. ш. 160°56′00″ и. д. / 11.416667° ю. ш. 160.933333° и. д..

Награди[редактиране | редактиране на кода]

За своята служба по време на войната „Чикаго“ е награден с три бойни звезди.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са към момента на построяването
  2. US Heavy Cruisers. Part I. By Al Adcock. Squadron/Signal, 2001, pp.16 – 24.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. ISBN 0-85177-146-7.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „USS Chicago (CA-29)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.