Тежки крайцери тип „Нортхамптън“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тежки крайцери тип „Нортхамптън“
Northampton-class heavy cruisers
Тежкият крайцер „Нортхамптън“
Флаг САЩ
Клас и типТежки крайцери от типа „Нортхамптън“
Следващ типТежки крайцери тип „Портланд“
Предшестващ типТежки крайцери тип „Пенсакола“
ПроизводителBethlehem Steel Corporation, Fore River Shipyard в Куинси (Масачузетс) и др, в САЩ.
Планирани6
Построени6
В строеж1928 г. – 1931 г.
В строй1930 г. – 1946 г.
Утилизирани3
Загуби3
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост9449 – 9540 t (стандартна);
12 015 – 12 548 t (пълна)
Дължина183,0 m
Дължина по водолинията
177,4 m
Ширина20,1 m
Газене5,9 m
Броняпояс: 76 – 95 mm;
траверси: 63,5 – 38 mm;
палуба: 25 – 51 mm;
барбети: 38 mm;
кули: 63,5 – 19 mm;
бойна рубка: 32 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
8 водотръбни котли White-Forster
Мощност107 000 к.с. (79,8 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост32,5 възела
(60,2 km/h)
Далечина на
плаване		10 000 морски мили при 15 възела ход;
Запас гориво: 1417 – 2108 t
Екипаж621 души
(на флагманските – 734)
Кръстени в чест наградове в САЩ
Въоръжение
Артилерия3x3 203 mm;
Зенитна артилерия8×1 127 mm;
4x4 28 mm
Самолети2 катапулта;
4 хидросамолета[~ 1]
Тежки крайцери тип „Нортхамптън“ в Общомедия

Нортхамптън (на английски: Northampton) са типтежки крайцери на ВМС на САЩ. Всичко от проекта са построени 6 единици: „Нортхамптън“ (на английски: USS Northampton (CA-26[~ 2])), „Честър“ (на английски: USS Chester (CA-27)), „Луисвил“ (на английски: USS Louisville (CA-28)), „Чикаго“ (на английски: USS Chicago (CA-29)), „Хюстън“ (на английски: USS Houston (CA-30)) и „Аугуста“ (на английски: USS Augusta (CA-31)). Развитие на крайцерите от типа „Пенсакола“.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Типа „Нортхамптън“ е подобрена версия на типа „Пенсакола“, с изменено разположение на самолетите. Първите три кораба са приспособени за ролята на флагмански – с помещения и средства за свръзка за щаб на ескадра. Трите следващи имат възможност за ролята на флагмани на флотилии[1]..

Както и прототипът, „Нортхамптън“ се строят в рамките на ограниченията на Вашингтонския договор, т.е. стандартната водоизместимост не може да надвишава 10 160 t (10 000 английски тона). Проектната водоизместимост при тях съставлява 9779 дълги тона (+ 221 д.т. резерва до 10 000 д.т.). Резервът не е изразходван. Има даже недонатоварване от около 500 тона. Една от причините за това е, че 37 mm автомати на Колт не са довършени и не се поставят на корабите. Схемата за разполагане на главния калибър е изменена на 3х3, т.е. общият брой на стволовете е намален до 9[1].

Шестте кораба на типа се строят в пет различни корабостроителници. Благодарение на това общото време за построяването им е минимално. Всички те са заложени през 1928 г., и въведени в строй към 1931 г. Общата стойност на договорите възлиза на 50 милиона долара[1][2].

Изходния проект има два 3-тръбни 533 mm торпедни апарата. Преди началото на войната в Тихия океан торпедното въоръжение е свалено[1].

Предвидено е да носят от 4 до 6 хидросамолета-разузнавача. Части за сглобяване на още четири се съхраняват в хангара. Към края на войната броят самолети на борда е съкратен до 1 – 2[1].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Тежкият крайцер „Чикаго“

Корабът има конструкция полубачен тип, с достигаща до бордовете кърмова надстройка, в която е поместен хангара. Седловатостта на палубата е неголяма (под 1% от дължината). Клиперски форщевен, вертикален борд без развал, закръглена завалена кърма.

Носовата надстройка е в района на среза на полубака. Средната част на горната палуба е свободна от надстройки с цел поместването на катапултите за самолетите. Благодарение на това корабът има характерен „двугърб“ силует (на английски: „camel“).

В кърмовата част на надстройките са треногите фокмачта и гротмачта, съответно. На топа на фокмачтата е характерният сигнално-далекомерен пост във вид на затворена рубка.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Разположението на главния калибър е линейно-терасовидно, в три 3-оръдейни кули Mk 14 (2 на носа, 1 на кърмата). Спомагателният калибър е разположен побордно в района на кърмовата надстройка.

Съгласно проекта, универсалната артилерия на корабите се състои от четири 127-мм оръдия Mk 13 L/25 на установки Mk 19. Те стрелят с унитарни боеприпаси, масата на патрона съставлява 36,4 кг, на снаряда 24,4 кг, с начална скорост 643 м/с, далечина на стрелбата около 13 000 м, а на вертикалната 8000 м, скорострелност до 14 изстрела в минута, диапазон на ъглите на насочване от −15° до 85°.

Планирано е да се поставят 37-мм автомати, но фирмата „Колт“ не успява да се справи с разработката на 37-мм автомат. В резултат на това крайцерите получават осем 12,7 мм картечници Браунинг.

Енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

В състава на силовата установка влизат осем водотръбни котли конструкция на Уайт-Форстър, произведени от фирмата Babcock & Wilcox Co. Схемата за разполагане на установката е ешелона. Котлите произвеждат пара с работно налягане от 21,1 кГ/см².

Парата от котлите захранва четири нискооборотни турбини тип Parsons с едностепенни редуктори, с обща мощност от 107 000 к.с., които трябва да осигурят ход 32,5 възела. Масата на силовата установка съставя 1945 д. тона. Нормалният запас гориво съставя 1417 д. тона, а пълният – 2125 д. тона мазут[3]. Проектната далечина на плаване съставлява 10 000 морски мили на 15-възлов ход. „Луисвил“, през 1945 г., на ход от 15 възела може да измине 7280 мили, а при скорост 20 възела – 5250 мили.

Крайцерите имат два турбогенератора с мощност по 250 кВт и два по 200 кВт[3].

Модернизации[редактиране | редактиране на кода]

На неголеми промени за времето на войната е подложено зенитното въоръжение. Поставяни са и са заменяни последователно 12,7 mm, 28 mm, 20 mm и 40 mm автомати.

Поставени са следните радари: за откриване (тип CXAM), за управление на огъня (FC), за управление на огъня на кулите на главния калибър (Mk 31).

По време на войната водоизместимостта нараства до 10 464 дълги тона (стандартна) и 13 910 д.т. (пълна). След всички военни модернизации зенитното въоръжение съставлява шест четирицевни 40 mm автомата и 28 единични 20 mm.

Серията е планирана за изключване от списъците на флота към 1946 г., но са съхранени, а през 1952 г. са разглеждани варианти за модернизация.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Име Название Корабостроителница Дата на залагане Дата на спускане Влизане в строй Забележки
„USS Northampton (CA-26)“ CA-26 Northampton Bethlehem Steel Corporation, Fore River Shipyard 14 април 1928 г. 5 септември 1929 г. 17 май 1930 г.
„USS Chester (CA-27)“ CA-27 Chester New York Shipbuilding Corporation 6 март 1928 г. 3 юли 1929 г. 24 юни 1930 г.
„USS Louisville (CA-28)“ CA-28 Louisville Puget Sound Navy Yard 4 юли 1928 г. 1 септември 1930 г. 15 януари 1931 г. Предаден за скрап и и разкомплектован
„USS Chicago (CA-29)“ CA-29 Chicago Mare Island Naval Shipyard 10 септември 1928 г. 10 април 1930 г. 9 март 1931 г. Потопен на 29 януари 1943 г.
„USS Houston (CA-30)“ CA-30 Houston Newport News Shipbuilding and Dry Dock Company 1 май 1928 г. 7 септември 1929 г. 17 юни 1930 г. Потопен на 1 март 1942 г. в боя в Зондски пролив.
„USS Augusta (CA-31)“ CA-31 Augusta Newport News Shipbuilding and Dry Dock Company 2 юли 1928 г. 1 февруари 1930 г. 30 януари 1931 г.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Съвършено неочаквано една конструкторска грешка се оказва плюс. Корабите се оказват недонатоварени, но именно това позволява безболезнено да се поставят по-мощ­на зенитна артилерия с нови системи за управление на ог­ъня. Даже не се налага да се намалява броя на кулите на главния калибър, както са принудени да направят британците.

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Всички данни са приведени по състояние към 1941 г.
  2. ↑ Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д US Heavy Cruisers. Part I. By Al Adcock. Squadron/Signal, 2001, pp.16 – 24, 26.
  2. ↑ Патянин, Дашьян 2007.
  3. ↑ а б Cruisers 1984, с. 472.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
  • Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.
  • Baker, A. D., Friedman N. U. S. Cruisers: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1984, 496 с. ISBN 0-87021-715-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тяжёлые крейсера типа „Нортхэмптон““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тежки_крайцери_тип_„Нортхамптън“&oldid=11813395“.