Тежки крайцери тип „Нортхамптън“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тежки крайцери тип „Нортхамптън“
Northampton-class heavy cruisers
USS Northampton (CA-26) at Brisbane on 5 August 1941 (NH 94596).jpg
Тежкият крайцер „Нортхамптън“
Флаг Съединени американски щати САЩ
Клас и тип Тежки крайцери от типа „Нортхамптън“
Производител Bethlehem Steel Corporation, Fore River Shipyard в Куинси (Масачузетс) и др, в САЩ.
Живот
Заложен 14 април 1928 г.
Спуснат на вода 5 септември 1929 г.
Влиза в строй 17 май 1930 г.
Изведен от
експлоатация
потопени/утилизирани
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 177,4/183 m
Ширина 20,1 m
Газене 5,9 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
8 парни водотръбни котли White-Forster;
4 гребни винта;
107 000 к.с.
Скорост 32,5 възела
(60,2 km/h)
Водоизместимост 9100 – 9097 t (стандартна)
12 050 – 11 512 t (пълна)
Броня пояс: 76 – 95 mm;
траверси: 63,5 – 38 mm;
палуба: 25 – 51 mm;
барбети: 38 mm;
кули: 63,5 – 19 mm;
бойна рубка: 32 mm
Екипаж 621 души
(на флагманските – 734)
Далечина на
плаване
10 000 морски мили при 15 възела ход
Въоръжение
Артилерия 3x3 203 mm;
Зенитна артилерия:
8×1 127 mm;
4x4 28 mm
Самолети 4 хидросамолета;
2 катапулта[1]
Тежки крайцери тип „Нортхамптън“
Northampton-class heavy cruisers
в Общомедия

Нортхамптън (на английски: Northampton) са тип тежки крайцери на ВМС на САЩ. Всичко от проекта са построени 6 единици: „Нортхамптън“ (на английски: USS Northampton (CA-26)), „Честър“ (на английски: USS Chester (CA-27)), „Луисвил“ (на английски: USS Louisville (CA-28)), „Чикаго“ (на английски: USS Chicago (CA-29)), „Хюстън“ (на английски: USS Houston (CA-30)) и „Аугуста“ (на английски: USS Augusta (CA-31)). Развитие на крайцерите от типа „Пенсакола“.

История на създаването[2][редактиране | редактиране на кода]

Типа „Нортхамптън“ е подобрена версия на типа „Пенсакола“, с изменено поместване на самолетите. Първите три кораба са приспособени за ролята на флагмански – с помещения и средства за свръзка за щаб на ескадра. Трите следващи имат възможност за ролята на флагмани на флотилии.

Както и прототипа, „Нортхамптън“ се строят в рамките на ограниченията на Вашингтонския договор, т.е. стандартната водоизместимост не може да надвишава 10 160 t (10 000 английски тона). Проектната водоизместимост при тях съставлява 9779 дълги тона (+ 221 д.т. резерва до 10 000 д.т.). Резерва не е изразходван. Има даже недонатоварване от около 500 тона. Една от причините за това е, че 37 mm автомати на Колт не са довършени и не се поставят на корабите. Схемата за поместване на главния калибър е изменена на 3х3, т.е. общият брой на стволовете е намален до 9.

Шестте кораба на типа се строят в пет различни корабостроителници. Благодарение на това общото време за построяването им е минимално. Всички те са заложени през 1928 г., и въведени в строй към 1931 г. Стойността на построяването им е 50 милиона долара за единица.

Изходния проект има два 3-тръбни 533 mm торпедни апарата. Преди началото на войната в Тихия океан торпедното въоръжение е свалено.

Предвидено е да носят от 4 до 6 хидросамолета-разузнавача. Части за сглобяване на още четири се съхраняват в хангар. Към края на войната броя самолети на борда е съкратен до 1 – 2.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Тежкият крайцер „Чикаго“

Кораба има конструкция полубачен тип, с достигаща до бордовете кърмова надстройка, в която е поместен хангар. Седловатостта на палубата е неголяма (под 1% от дължината). Клиперски форщевен, вертикален борд без развал, закръглена завалена кърма.

Носовата надстройка е в района на среза на полубака. Средната част на горната е свободна от надстройки с цел поместването на катапултите за самолетите. Благодарение на това кораба има характерен „двугърб“ силует (на английски: „camel“).

В кърмовата част на надстройките са треногите фокмачта и гротмачта, съответно. На топа на фокмачтата е характерният сигнално-далекомерен пост във вид на затворена рубка.

Главния калибър е поместен линейно-терасовидно, в три 3-оръдейни кули Mk 14 (2 на носа, 1 на кърмата). Спомагателният калибър е поставен побордно в района на кърмовата надстройка.

Модернизации[редактиране | редактиране на кода]

На неголеми промени за времето на войната е подложено зенитното въоръжение. Поставяни са и са заменяни последователно 12,7 mm, 28 mm, 20 mm и 40 mm автомати.

Поставени са следните радари: за откриване (тип CXAM), за управление на огъня (FC), за управление на огъня на кулите на главния калибър (Mk 31).

По време на войната водоизместимостта нараства до 10 464 дълги тона (стандартна) и 13 910 д.т. (пълна). След всички военни модернизации зенитното въоръжение съставлява шест четирицевни 40 mm автомата и 28 единични 20 mm.

Серията е планирана за изключване от списъците на флота към 1946 г., но са съхранени, а през 1952 г. са разглеждани варианти за модернизация.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Име Название Корабостроителница Дата на залагане Дата на спускане Влизане в строй Забележки
Northampton (CA-26) CA-26 Northampton 14 април 1928 г. 5 септември 1929 г. 17 май 1930 г.
Chester (CA-27) CA-27 Chester 6 март 1928 г. 3 юли 1929 г. 24 юни 1930 г.
USS Louisville (CA-28) CA-28 Louisville 4 юли 1928 г. 1 септември 1930 г. 15 януари 1931 г.
USS Chicago (CA-29) CA-29 Chicago 10 септември 1928 г. 10 април 1930 г. 9 март 1931 г.
Houston (CA-30) CA-30 Houston 1 май 1928 г. 7 септември 1929 г. 17 юни 1930 г. Потопен на 1 март 1942 г. в боя в Зондски пролив.
Augusta (CA-31) CA-31 Augusta 2 юли 1928 г. 1 февраля 1930 г. 30 януари 1931 г.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Съвършено неочаквано една конструкторска грешка се оказва плюс. Корабите се оказват недонатоварени, но именно това позволява безболезнено да се поставят по-мощ­на зенитна артилерия с нови системи за управление на ог­ъня. Даже не се налага да се намалява броя на кулите на главния калибър, както са принудени да направят британците.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са приведени по състояние към 1941 г.
  2. US Heavy Cruisers. Part I. By Al Adcock. Squadron/Signal, 2001, pp.16 – 24, 26.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. ISBN 0-85177-146-7.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тяжёлые крейсера типа „Нортхэмптон““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.