Канбера (тежък крайцер, 1943)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Канбера“
USS Canberra (CA-70/CAG-2)
USS Canberra (CAG-2) underway at sea on 9 January 1961 (KN-1526).jpg
Ракетният крайцер „Канбера“
Флаг Съединени американски щати САЩ
Клас и тип Тежък крайцер от типа „Балтимор“
Ракетен крайцер от типа „Бостън“
Производител Fore River Shipyard в Куинси (Масачузетс), САЩ.
Живот
Заложен 3 септември 1941 г.
Спуснат на вода 19 април 1943 г.
Влиза в строй 14 октомври 1943 г.
15 юни 1956 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1980 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 202,4/205,26 m
Ширина 21,26 m
Газене 8,8 m
Задвижване 4 парни турбини General Electric;
4 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
120 000 к.с.
Скорост 33 възела
(61 km/h)
Водоизместимост 13 818 t (стандартна)
17 780 t (пълна)
Броня пояс: 152 – 102 mm;
траверси: 152 – 127 mm;
погреби: 76 – 51 mm;
палуба: 65 mm;
барбети: 160 – 152 mm;
кули: 203 – 95 mm;
бойна рубка: 165 mm
Екипаж 1700 души
Далечина на
плаване
10 000 морски мили при 15 възела ход (проектна)
7 900 морски мили при 15 възела ход (фактическа)
Въоръжение
Артилерия CA-70:
3x3 203 mm;
Зенитна артилерия:
6x2 127 mm;
CAG-2:
2x3 203 mm;
5x2 127 mm
6x2 76 mm
Ракети 2x2 ПУ за ЗРК „Териер“
„Канбера“
USS Canberra (CA-70/CAG-2)
в Общомедия

Канбера (на английски: USS Canberra (CA-70/CAG-2)) e тежък крайцер от типа „Балтимор“ на ВМС на САЩ, в периода 1952 – 1956 г. е снабден със зенитно-ракетен комплекс „Териер“, и става вторият в света ракетен крайцер. Заедно с главният кораб на проекта, крайцера „USS Boston (CA-69/CAG-1)“, съставляват отделен тип ракетни крайцери.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Кораба е кръстен в чест на австралийския крайцер „HMAS Canberra (D33)“, загинал в боя при остров Саво на 9 август 1942 г[1].

Спуснат на вода на 19 април 1943 г. от корабостроителницата на компанията Бетлехем Стийл в Куинси, щата Масачузетс. Влиза в строй на 14 октомври 1943 г. под командването на капитан 1-ви ранг А. Ърли (Captain A. R. Early).

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

На 14 януари 1944 г. „Канбера“ пристига в Бостън, а след това през Сан Диего отплава за Пърл Харбър, където пристига на 1 февруари. На 14 февруари той се присъединява към оперативното съединение 58 (TF 58) и участва в превземането на атола Ениветок. В периода 30 март – 1 април заедно със самолетоносача CV-10 „Йорктаун“ крайцера участва в рейдовете от базата Маджуро над Палау, Яп, Улити и Волеаи, а след това на 13 април и в авиоударите по Джаяпура (на английски: Hollandia) и архипелага Вакде (Wakde) за поддръжка на армейския десант в Нова Гвинея. В периода 29 април – 1 май крайцера съвместно със самолетоносача „USS Enterprise (CV-6)“ участва в ударе по Трук, а след това обстрелва Сатаван и отново съвместно с авионосните сили – в ударите по Трук.

След рейдовете над Минамитори и о. Уейк, през май 1944 г., крайцера на 6 юни отплава от базата на Маджуро, за да участва в Марианската операция на фланга на сраженията във Филипинско море, поддържайки авиоударите и обстрелвайки японските гарнизони на Бонинските острови. На 29 август, след дозареждане в Ениветок, крайцера участва в рейдовете над Палау и Филипините, а след това, на 15 – 16 септември, в десанта на Моротай.

На 2 октомври 1944 г. крайцера в състава на оперативно съединение 38 участва в авиоударите по Окинава и Тайван и е повреден от японско авиационно торпедо, което попада под основния брониран пояс и прави в борда огромна пробойна, убивайки 23 члена на екипажа. Преди пробойната да е затворена, крайцера поема 4500 тона задбордна вода, която наводнява машинните отделения, лишавайки кораба от ход. Кораба е взет на буксир от крайцера „Уичита“) и заедно с корабите от съпровождането и торпилирания крайцер USS Houston(CL-81) в утрото на 14 октомври се насочва за Улити. На пътя към Улити съединението, получило прякора „Куцият дивизион 1“ (на английски: Cripple Division 1), е подложено на нападение от японската авиация, по време на което „Хюстън“ е повторно повреден от торпедо. Командира на оперативното съединение 38, адмирал Уилям Холси, се опитва да използва съединението като примамка за японските сили, но когато японските кораби, излизащи от Вътрешно Японско море са подложени на атака по въздуха, те заподозряват клопката и се оттеглят. На 27 октомври „Канбера“ заедно с другите кораби пристига в Улити, отбуксиран е до Манус за временен ремонт и отплава за Военноморската корабостроителница в Бостън, където в периода 16 февруари – 17 октомври 1945 г. преминава основен ремонт. В края на 1945 г. крайцера отплава за западното крайбрежие на САЩ, а на 7 март 1947 г. е изваден от състава на флота и поставен на консервация в Бремертън (щата Вашингтон).

За участието си във Втората световна война „Канбера“ получава 7 бойни звезди.

Следвоенно време[редактиране | редактиране на кода]

На 4 януари 1952 г. крайцера е прекласифициран на CAG-2 и и отбуксиран в корабостроителницата на компанията Ню Йорк Шипбилдинг в Камдън (щата Ню Джърси) за преоборудване в ракетен крайцер. Кърмовата кула на 203 mm оръдия е заменена с две пускови установки за ЗРК „Териер“, също е направена и модернизация на другите системи на кораба. На 15 юни 1956 г. крайцера е повторно въведен в състава на флота и приписан към ВМБ Норфолк. Локалните операции в Атлантика и Карибско море продължават до 14 март 1957 г., когато крайцера доставя президента на САЩ Дуайт Айзенхауер на Бермудските острови за срещата с премиер-министъра на Великобритания Харолд Макмилан. На 12 юни той участва в международния военноморски преглед в Хемптън Роудс с министъра на отбраната Чарлс Уилсън на борда. След тренировъчно плаване в Карибско море и Бразилия (13 юни – 5 август 1957 г.), той на 3 септември пристига в Норфолк, за да участва в операцията на НАТО „Ответен удар“ („Strikeback“) в Средиземно море в състава на 6-ти флот, откъдето се връща на 9 март 1958 г.

През пролетта на 1958 г. крайцера е флагман на церемонията за превозване на телата на незнайните войни от Втората свтовна и Корейската война за погребването им в „Гроба на неизвестните“ (Tomb of the Unknowns) на Арлингтънското национално гробище. На 26 май в района Вирджиния Кейпс на „Канбера“ са предадени урните с праха на неизвестните войници, загинали в Европа (от разрушителя DD-943 „Бленди“), Корея и Тихоокеанският театър на военните действия (от крайцера CAG-1 „Бостън“). След тържествената церемония две урни поемат за полагането им във Вашингтон на борда на разрушителя „Бленди“, а третата урна с военни почести е предадена на морето от борда на „Канбера“.

В периода 9 юни – 7 август 1958 г. крайцера прави тренировъчно мичманско плаване към Европа, а след краткосрочна визита в Ню Йорк пристига във Военноморската корабостроителница на Норфолк за реконструкция.

На 3 март 1960 г. крайцера под флага на командира на крайцерските сили на Атлантическия флот и дивизиона крайцери 6 на контраадмирал Дж. Тейлър (на английски: Rear Admiral J. McN. Taylor) отплава за „околосветско плаване на добра воля“. В Тихият океан той посещава мястото на гибел на австралийския крайцер „Канбера“. По време на плаването крайцера е заедно със 6-ти и 7-ми флотове, пресича Тихия и Индийския океан, Суецкия канал, Средиземно море и Атлантика. На 24 октомври той се връща в домашното пристанище Норфолк и до края на годината действа на Атлантическото крайбрежие на САЩ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Целият материал в този раздел, освен абзаците, където източника е указан специално е взет от Dictionary of American Naval Fighting Ships. Canberra. [1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „USS Canberra (CA-70)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.