5"/38 Mark 12

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Mark 12 5″/38
5″/38 Mark 12
Fletcher class destroyer-detail.jpg
Оръдия 5″/38 Mark 12 в едностволните кули Mk 30, поставени на разрушител тип „Флечър“
История на производството
Производител САЩ САЩ
Година на производство от 1932 г.
Произведени >8000
История на службата
Години на експлоатация от 1934 г.
На въоръжение в САЩ САЩ
Войни и конфликти Втора световна война;
Корейска война;
Виетнамска война;
Фолкландска война;
Война в Персийския залив (1990 – 1991)
Характеристики на оръдието
Калибър, mm 127
Дължина на ствола, mm/калибра 5685/38
Тип затвор Клинов затвор
Маса на оръдието със затвора, kg 4800
Начална скорост на снаряда, m/s 760 – 790
Принцип на зареждане Разделно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута 15
Характеристики на артилерийската установка
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° -15°/+85°
Максимална далечина на стрелбата, m 16 000
Досегаемост по височина, m 11 890
Mark 12 5″/38 в Общомедия

Mark 12 5″/38 е американско 127-mm корабно оръдие от периода на Втората световна война. 5″ е калибъра на оръдието в инчове, 38 – дължината на ствола на оръдието в калибри.

Едно от най-известните артилерийски оръдия във Втората световна война. Съществува в два основни варианта: неуниверсален и универсален (зенитен и противокорабен). Разликата между тях е, че подаването на снарядите в първия вариант се осъществява при ъгъл на подем на ствола до 35°. В универсалния вариант подаването на снарядите се осъществява до ъгъл на подем на ствола от 85°. Оръдието се поставя в едно и двуоръдейни установки. Артилерийските установки съществуват в няколко различни варианта на изпълнение: открит, с щит, открит отзад и напълно закрит (куполни установки), с установка на централен щифт на неподвижен цял постамент или на въртяща се в кръг площадка.

Оръдието Mark 12 се разработва като универсално. За основа се използва оръдието 5"/51 Mark 9 със скъсен ствол. Дължината на ствола е подбрана като средна между 5″/51 неуниверсално оръдие и зенитното 5″/25. Много специалисти определят арт-установките на базата на оръдията Mark 12 5″/38 с управление СУАО Mark 37 като едни от най-добрите универсални АУ среден калибър през периода на Втората световна война. С кула, поставена на въртяща се основа и с вградена система за подаване на боеприпаси, скорострелността на оръдията съставлява 15 изстрела в минута. Добре тренираните разчети достигат темп стрелбата до 21 изстрела в минута. Във варианта на установката на централен щифт и с ръчно подаване скорострелността съставлява 10 изстрела в минута[1]. Независимо от високата ефективност на стрелбата и СУАО, средният разход на снаряди за един свален самолет съставлява 1000 броя. Средната живучест на ствола е 4600 изстрела.

Оръдието за първи път е използвано през 1934 г. на разрушителите тип „Фарагут“ в арт-установка с щит Mark 21. След отстраняване на някои недостатъци на ранните модификации, специалистите отбелязват високата надеждност и ефективност на оръдието. То се получава толкова успешно, че практически на всички кораби на ВМФ на САЩ, построени от 1939 до 1946 г., са поставяни арт-установки среден калибър на негова база. Също тези оръдия са поставяни на ред английски и бразилски кораби.

Средната себестойност на ствола със затвора съставлява 100 000 щатски долара. Всичко за периода между 1934 и 1945 г. са произведени над 8000 оръдия.

В това число:

  • 2168 в еднооръдейни установки;
  • 2714 в двуоръдейни установки за въоръжение на корабите;
  • 3298 в еднооръдейни установки за спомагателните съдове.

Във ВМС на САЩ вече няма в строй кораби, въоръжени с оръдията Mark 12. Въпреки това в арсеналите на САЩ все още се съхраняват голям брой изстрели за тях (през 1980-те години над 720 000), тъй като в резерва на флота се числят кораби, въоръжени с арт-установки на базата на Mark 12.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Схема, показваща основните детайли на оръдието и неговото общо устройство

Арт-установките са снабдени с едно или две оръдия. Подаването на патроните за еднооръдейните арт-установки се осъществява отляво. В двуоръдейните установки такова оръдие се поставя вдясно, а вляво се поставя оръдие, произведено огледално, с подаване на патроните отдясно. Масата на оръдието без затвора е 1810 kg (3990 фунта). За първи път е поставено през 1934 г. на разрушителите от типа „Фарагут“ в арт-установки с кула на централен щифт.

Затвор[редактиране | редактиране на кода]

Затворът е полуавтоматичен. Част от енергията на отката се използва за подготовка на оръдието за следващия изстрел. След изстрела полуавтоматиката произвежда взвод на ударника, отваряне на вертикалния клинов затвор и извличане на стреляната гилза. Едновременно със сгъстен въздух се прави ежектиране на барутните газове от канала на ствола на оръдието.

Зареждане[редактиране | редактиране на кода]

Зарядния улей с изстрел на него

Зареждането е ръчно, разделно. Двама пълначи (зареждащи) се разполагат до всяко оръдие. Техните функции са извличане на изстрела, състоящ се от снаряда (подава се от зареждащ №1) и гилзата със заряда (подавана от пълнач №2) от подемника (на арт-установките с централен щифт от полица до оръдието) и преместването му на зарядния улей. След това започва и същинският процес на зареждането.

Електрохидравличният досилател (вкарвач) се крепи с болтове към горната част на затвора. Това устройство има електродвигател с мощност от 5 до 7.5 к.с. и е предназначено за добута 42-килограмовият изстрел с дължина 1,21 метра в зарядната камера при всеки един ъгъл на възвишение на оръдията за време по-малко от една секунда.

Вертикалният клинов затвор, включващ ударника, затваря камерата след поместването вътре в нея на изстрела.

Противооткатни устройства[редактиране | редактиране на кода]

Схематично изображение на противооткатните устройства

Оръдието е снабдено с хидравлическа спирачка на отката. Тя се състои от две бутала в хидравличен цилиндър, които поглъщат основната енергия на отката. Те също поемат удара на механизмите на пневматичния накатник при връщането на ствола в изходно положение.

Пневматичният накатник представлява камера, напълнена с въздух под високо налягане. В задната му част е разположено бутало. При отката буталото свива въздуха в накатника, а след това възвръща ствола в изходното положение. В изходното положение налягането в камерата на накатника съставлява 10 МPa. В процеса на отката налягането в накатника нараства до 15 МPa.

Ствол[редактиране | редактиране на кода]

Стволът на оръдието има канал с диаметър 127 mm и дължина 4800 mm. В канала са разположени 45 хромирани нареза с дясна резба. Стъпката на нарезката е 3800 mm. На оръдията модификации Mark 12 mod 0 и 1 ствола е закрепен върху кожуха с помощта на бързосвалящо се байонетно съединение. Това е направено за да има възможност за замяна на стволовете със силите на плавбазите непосредствено на театъра на бойните действия. На модификациите Mark 12 mod 2 стволът е изпълнен моноблок със стволната кутия и е произведен от износоустойчива стомана.

Артустановки[редактиране | редактиране на кода]

Арустановките се изпълняват в четири основни варианта:

  • Двуоръдейни (на английски: Twin) – в закрита кула, поставена на въртяща се кръгла основа.
  • Закрити еднооръдейни (на английски: Enclosed Single) – в закрита кула, поставена на въртяща се кръгла основа.
  • Открита еднооръдейна установка на кръгла основа (на английски: Open Single Base Ring Mount) – открита отзад щитовото прикритие, поставена на въртяща се кръгла основа.
  • Еднооръдейна открита палубна установка на централен щифт (на английски: Open Single Pedestal Mount) – в открит или закрит с щит вариант, с установка на щифт.

Боеприпаси[редактиране | редактиране на кода]

Зенитен петдюймов боеприпас с полуразделно зареждане

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

Модификация Брой стволове Маса на АУ, kg Ъгъл на подем на стволовете Конструкция Кораби (брой АУ на кораб)
Mk21 1 13272 – 14200 −15 / +85 Открита на централен щифт Flag of the United States.svgРазрушители тип „Фарагут“ (5), „Махеан“ (5)
Кърмовите оръдия: „Гридли“ (2), „Махеан“ подтип „Дънлап“ (3), „Бегли“ (2)
 Бразилия Marcilio Dias (4), Acre (2)
Flag of the United States.svg Auxiliaries, Merchant ships
Mk21 mod 16 1 −15 / +85 Открита на централен щифт Flag of the United States.svg„Йорктаун“ (8), „Ентърпрайз“ (8)
Mk22 2 34 133 −10 / +35 Закрита на въртяща основа Flag of the United States.svgлидери „Портър“ (4), „Самърс“ (4)
Mk24 Mod1 1 13270 – 14152 −15 / +85 Открита на централен щифт Flag of the United States.svg„Уосп“ (8)
Mk24 Mod2 1 −15 / +85 Открита на централен щифт Flag of the United States.svg„Хорнет“ (8)
Mk24 Mod11 1 −10 / +85 Открита на централен щифт Flag of the United States.svgСамолетоносачи тип „Индипендънс“ (2), „Есекс“ (4 на спонсони)
Mk25 1 19 051 – 20 367 −15 / +85 Закрита на въртяща основа Flag of the United States.svgносовите оръдия на разрушителите от типа „Гридли“ и „Махеан“ подтип „Дънлап“ (2)
Mk28 Mod0 2 70 894 −15 / +85 Закрита на въртяща основа Flag of the United States.svgЛК типове „Норт Каролина“ (10) и „Саут Дакота“ (8 на BB-57, 10 на останалите)
Mk28 Mod2 2 77 399 −15 / +85 Закрита на въртяща основа Flag of the United States.svgЛК тип „Айова“ (10)
Mk29 Mod0 2 49 000 −15 / +85 Закрита на въртяща основа Flag of the United States.svgКРЛ типове „Бруклин“ подтипа „Сейнт Луис“ (4), „Атланта“ (8 на CL-51 – CL-54, 6 АУ на CL-95 – CL-98 и CL-119 – CL-121)
Mk30 Mod0,2,4,5 1 18 552 −15 / +85 Закрита на въртяща основа Flag of the United States.svgКРТ тип „Уичита“ (4) – Mark 30 Mods 0, 4 и 5
Р типове „Бегли“(2) и „Бенхем“ (2) – Mark 30 Mods 0 и 2 (носовите оръдия)
„Симс“ (3) – Mark 30 Mods 0 и 2 (оръдия № 1, № 2 и № 5)
„Бенсон“ (3) и „Гливс“ (3) – Mark 30 различни модификации (оръдия № 1, № 2 и № 5)
„Флечър“ (5) – Mark 30 различни модификации
Mk30 Mod1 1 15195 −15 / +85 Открита на въртяща основа Flag of the United States.svgР типове „Бенхем (2) – кърмовите оръдия
„Симс“ (2), „Бенсон“ (2) и „Гливс“ (2) – оръдия № 3 и № 4
Albany (2) – Mark 30?
Mk30 Mod41 1 18 779 −15 / +85 Закрита на въртяща основа
Mk30 Mod42 1 −15 / +85 Закрита на въртяща основа Rudderdow (2), John C. Butler (2)
Mk30 Mod51 1 −5 / +85 Открита на въртяща основа
Mark 30 Mod 80 1 −15 / +27 Открита на въртяща основа на ескортните самолетоносачи (1 или 2)
Mk32 Mod0 2 47 899 −15 / +85 Закрита на въртяща основа Flag of the United States.svgКРТ тип „Де Мойн“ (6), „Балтимор“ (6), „Орегон Сити“ (6); КРЛ тип „Кливленд“ (6), „Фарго“ (6), част от самолетоносачите тип „Есекс“ (4)
Mk32 Mod2 2 −15 / +85 Закрита на въртяща основа Flag of the United States.svgчаст от самолетоносачите тип „Есекс“ (4)
Mk32 Mod4 2 54 598 −15 / +85 Закрита на въртяща основа Flag of the United States.svgКР тип „Аляска“ (6), част от самолетоносачите тип „Есекс“ (4)
Mk37 mod2 1 15 740 −15 / +85 Открита на въртяща основа Flag of the United Kingdom.svg Ameer (2)?
Mk38 Mod0 2 43 409 −15 / +85 Закрита на въртяща основа Flag of the United States.svg„Алън М. Самнър“ (3) и „Гиринг“ (3)
 Дания Peder Skram (2)
 Италия Impetuoso (2) и San Giorgio (3)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Campbell J.. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 403.
  • А. В. Орёл.. Эсминцы типа „Акицуки“. М., 2001. с. 32.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „5"/38 Mark 12“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.