Леки крайцери тип „Фарго“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леки крайцери тип „Фарго“
Fargo-class light cruisers
Лекият крайцер „Фарго“
Флаг САЩ
Клас и типЛеки крайцери от тип „Фарго“
Следващ типЛеки крайцери тип „Устър“
Предшестващ типЛеки крайцери тип „Кливланд“
ПроизводителNew York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси), САЩ.
Планирани13
Построени2
В строеж1943 г. – 1946 г.
В строй1945 г. – 1950 г.
Отменени11
Утилизирани2
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост11 932 t (стандартна);
14 696 t (пълна)
Дължина186,0 m
Дължина по водолинията
182,9 m
Ширина20,2 m
Газене7,5 m
Броняпояс: 127 mm;
траверси: 127 – 51 mm;
барбети: 152 mm;
палуба: 51 mm;
кули: 165 mm (фронт);
52 mm (покрив);
32 mm (бордове);
кули 127 mm оръдия: 25 – 32 mm
Задвижване4 парни турбини General Electric;
4 водотръбни котли Babcock & Wilcox
Мощност100 000 к.с. (74,6 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост32,5 възела
(60 km/h)
Далечина на
плаване
11 000 морски мили при 15 възела ход;
Запас гориво: 1507 – 2100 t
Екипаж992 души
Радиолокационни
станции (РЛС)
SG, SK-2,
Mk 13, 2x Mk 25
Кръстени в чест наградове в САЩ
Въоръжение
Артилерия4x3 152 mm
6x2 127 mm;
Зенитна артилерия6x4 и 2x2 40 mm;
10x2 20 mm
Самолети1 катапултa;
2 хидроплана[~ 1]
Леки крайцери тип „Фарго“ в Общомедия

Фарго (на английски: Fargo) са тип леки крайцери на ВМС на САЩ от времето на Втората световна война. Всичко са поръчани 9 единици, но поради края на войната са построени 2: „Фарго“ (на английски: USS Fargo (CL-106)[~ 2]) и „Хънтингтън“ (на английски: USS Huntington (CL-107)). Представляват „лека“ версия на тежките крайцери от типа „Орегон Сити“.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Лекият крайцер „Хънтингтън“

Полученият военен опит с крайцерите от типа „Кливланд“ показва необходимостта от промени. Предприетите изменения касаят намаляване на високото тегло и подобряване на подразделянето на отсеци: кулите на ГК (главния калибър) са по-ниски с 1 фут. Бордовите 5" кули са свалени на горната палуба. Също са свалени и 40 mm автомати. Котелните отделения са преразпреде­лени, и всички димоходи са изведени в един комин. Тъй като турбини за икономичен ход поначало не са планирани, размерите на турбинните отделения са намалени. Изменена е формата на надстройката, за подобряване на ъглите на обстрел на зенит­ните оръдия. Кърмовият хангар е намален наполовина, за да се реши проблема с мястото за екипажа. Значително подобрени са мостиците, изменено е разположението на ПУАО. Планирани е построяването на 16 такива край­цери.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Разработва се на базата на тежките крайцери тип „Балтимор“.

Външно и вътрешно напомня военният вариант на „Балтимор“ – „Орегон Сити“.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Общата маса на бронята съставлява 1661 тона – ? % стандартната водоизместимост (при „Кливланд“ 1568 тона – 13,18%), от тях за вертикалната са отделени 1344 тона.

Енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

Енергетичната установка е с обща мощност 100 000 к.с., водотръбни котли (с параметри на парата налягане – 39,7 kg/cm², температура – 454°С), трябва да подсигури ход 32,5 възела. Имат четири турбогенератора с мощност по 600 кW и два дизел-генератора по 250 kW.

Представители на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Име Корабостроителница Заложен Спуснат на вода Влиза в строй Съдба
Фарго New York Shipbuilding Corporation 23 август 1943 г. 25 февруари 1945 г. 9 декември 1945 г. Утилизиран на 18 август 1971 г.
Хънтингтън New York Shipbuilding Corporation 4 октомври 1943 г. 8 април 1945 г. 23 февруари 1946 г. Утилизиран на 16 май 1962 г.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Орегон Сити“, „Фарго“ и USS Juneau (CL-119) са построени с оглед на опита получен през войната, но не успяват да участват в нея[1].

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй.
  2. Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cruisers 1984, с. 278.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007, 362 с. ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
  • Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.
  • Norman Friedman. U.S. Cruisers: An Illustrated History. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1984, 496 с. ISBN 0-87021-715-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Фарго““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​