Генерал Белграно (лек крайцер, 1938)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Генерал Белграно“
ARA General Belgrano (C-4);
ex. USS Phoenix (CL-46)
USS Boise (CL-47) at anchor, circa 1938-39 (NH 97779).jpg
Лекият крайцер „Генерал Белграно“
Флаг Съединени американски щати Съединени американски щати
Аржентина Аржентина
Клас и тип Лек крайцер от типа „Бруклин“
Производител New York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси), САЩ[1]
Живот
Поръчан 22 август 1934 г.
Заложен 15 април 1935 г.
Спуснат на вода 12 март 1938 г.
Влиза в строй 1 февруари 1939 г.
от Аржентина на 5 декември 1951 г.[1]
Изведен от
експлоатация
Потопен на 2 май 1982 г.[1]
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 185,4 m[2]
Ширина 21 m[2]
Газене 7,3 m[2]
Задвижване 4 парни турбини General Electric;
8 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
100 000 к.с.[2]
Скорост 32,5 възела
(60,2 km/h)[2]
Водоизместимост 10 800 t (стандартна)[2]
12 500 t (пълна)[2]
Броня пояс: 127 mm на обшивка от 16 mm
барбети: 152 mm
палуба: 44,5 – 51 mm
кули: 165 mm (фронт)
51 mm (покрив)
76 – 38 mm (бордове)
бойна рубка: 127 mm
Екипаж 1200 души[2]
Далечина на
плаване
7600 морски мили при 15 възела ход[2];
запас гориво:
2200 t[2]
Въоръжение
Артилерия 3x3 152 mm[2]
8x1 127 mm[2]
Зенитна артилерия::
8x2 20 mm[2]
Ракети 2×4 ЗРК
Сий Кет[2];
Самолети 2 вертолета[2];
„Генерал Белграно“
ARA General Belgrano (C-4);
ex. USS Phoenix (CL-46)
в Общомедия

Генерал Белграно (на испански: ARA General Belgrano (C-4)) е аржентински лек крайцер от типа „Бруклин“ на ВМС на САЩ. Бивш американски крайцер – „Финикс“ (на английски: USS Phoenix (CL-46)) участвал във Втората световна война, потопен през май 1982 г. от британска подводница в хода на Фолкландската война. Потопяването на крайцера предизвиква широк международен отзвук.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Генерал Белграно“ е спуснат на вода в САЩ през 1938 г. с името „Финикс“. Крайцера е в залива на Пърл Харбър по време на нападението на японската авиация на 7 декември 1941 г. Впоследствие участва в бойните действия в Тихия океан. След края на Втората световна война „Финикс“ е изваден от състава на ВМС на САЩ, и на 12 април 1951 г.[1] е продаден на Аржентина за 7,8 млн. щатски долара. В аржентинските ВМС крайцера получава името „17 октомври“, а през 1956 г. е преименуван на „Генерал Белграно“, в чест на генерал Мануел Белграно, участвал в войната за независимост от Испания през XIX век.

Гибел[редактиране | редактиране на кода]

Крайцера „Генерал Белграно“ влиза в състава на аржентинската оперативна група 79.3, която на 26 април 1982 г. отплава от Ушуая настреща на приближаващия към Фолкландите британски флот.

На 30 април групировката е открита от британската атомна подводницаКонкърър“ (на английски: Conqueror – „Завоевател“), патрулираща в района на островите.

На 1 май подводната лодка се приближава к аржентинската група, продължавайки да остава незабелязана. Ким този момент аржентинските кораби се намират отвъд пределите на 200-милната (370 km) военна зона, обявена от Великобритания (и е направено официално заявление за това, че всеки аржентински кораб в тази зона ще бъде потопен). Независимо от това, британците разглеждат групата като представляваща заплаха за своя флот. След консултация с министрите на своя кабинет Маргарет Тачър лично дава разпореждане за атака над корабите на противника.

На 2 май 1982 г. в 15 часа 57 минути субмарината „Конкърър“ произвежда залп с три торпеда, две от които уцелват „Генерал Белграно“. Счита се, че основната част от загиналите членове на екипажа са в резултат на взрива на едно от торпедата. Пожар няма, но крайцера е без електроенергия. В 16 часа 24 минути аржентинския капитан Ектор Бонсо издава заповед на екипажа да напусне кораба. Според официалната версия, корабите от съпровождението – разрушителитеИполито Бушар“ и „Пиедрабуена“, в гъстата мъгла губят визуален контакт с крайцера[3] и не успяват да организират търсене и преследване на „Конкърър“.

Жертви[редактиране | редактиране на кода]

При потопяването на крайцера „Генерал Белграно“ загиват 323 човека, което съставлява около половината от всички човешки загуби на Аржентина във Фолкландската война. В много източници се среща цифрата 368 загинали, но тя не отговаря на действителността. Непосредствено след потопяването фигурират още по-големи цифри: например, съветският вестник „Правда“ на 5 май 1982 г. пише, че от 1042 члена на екипажа на крайцера са спасени само 400, но спасителните работи продължават[4].

Резонанс[редактиране | редактиране на кода]

Британската преса съобщава за потопяването на „Генерал Белграно“ като за първата голяма победа на британските сили в започналата война (активните бойни действия в района на Фолкландските острови започват на 1 май). В Аржентина това събитие предизвиква шок. След трагедията от 2 май аржентинския флот фактически е изваден от войната, поради опасения от нови загуби и напълно бездейства.

Много наблюдатели подлагат Великобритания на критика за това, че крайцера е потопен отвъд пределите на 200-милната зона, обявена от тях самите (и която сама по себе си, вероятно, е нарушение на международните правови норми за водене на военни действия в морето). Също има и версия, че потопяването е извършено с цел срив на мирните инициативи на перуанския президент Белаунде Тери, но на официално ниво тази версия се отрича. През 1994 г. министерството на отбраната на Аржентина признава потопяването за „незабранен акт на войны без криминална отговорност“[5]. Независимо от това, през 2000 г. Аржентина се обръща към Европейският съд по правата на човека в Страсбург с жалоба относително незаконността на действията на Великобритания в случая с „Генерал Белграно“, но получава отказ по давност[5][6].

Историческо значение[редактиране | редактиране на кода]

Потопяването на крайцера „Генерал Белграно“ е първото потопяване на надводен кораб от атомна подводна лодка. Освен това, това е втория случай[7] на потопяване на кораб от подводница след Втората световна война.

По броя на човешките жертви потопяването на „Генерал Белграно“ е най-голямата трагедия в най-новата история на Аржентина.

Потопяването на крайцера по време на завръщането му към своята база (по други данни, крайцера се разгръща за нанасяне на удар по английския флот) се разглежда от аржентинската общественост като военно престъпление[8].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. ISBN 978-155-75013-25.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п Коваленко В. А., Остроумов М. Н., Справочник по иностранным флотам, стр. 77
  3. Соломонов П. В., Соломонов Б. В., Волков А. Е.. Корабли Фолклендской войны: флоты Великобритании и Аргентины.
  4. www.russ.ru 1982 – восемнадцатая неделя
  5. а б Время новостей: № 112, 28 августа 2000
  6. Владимир Катин.. Аргентина обвинила Маргарет Тэтчер в военном преступлении. // Независимая газета, 22 июля 2000. Архив на оригинала от 23 февруари 2012. Посетен на 13 август 2010.
  7. Първият такъв случай е по време на индо-пакистанската война от 1971 г.
  8. Аргентинская газета назвала самое неоднозначное решение Тэтчер. // РИА Новости, 8 април 2013. Посетен на 3 април 2015.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Коваленко В. А., Остроумов М. Н.. Справочник по иностранным флотам.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. ISBN 978-155-75013-25.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Генерал Бельграно (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.