Индипендънс (самолетоносач, 1942)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Индипендънс“
USS Independence (CVL-22)
Самолетоносачът „Индипендънс“ в Сан Франциско, 15 юли 1942 г.
Флаг САЩ
Клас и типЛек самолетоносач от типа „Индипендънс“
ПроизводителNew York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси), САЩ.
Служба
Заложен1 май 1941 г.
Спуснат на вода22 август 1942 г.
Влиза в строй1 януари 1943 г.
ПотъналПотопен на 21 юни 1951 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост11 496 t (стандартна);
14 750 t (пълна)
Дължина189,7 m
Дължина по водолинията
182,9 m
Ширина33,3 m
Газене7,4 m
Броняпояс: 127 mm;
траверси: 127 mm;
палуба: 51 mm
Задвижване4 парни турбини General Electric;
4 водотръбни котли Babcock & Wilcox
Мощност100 000 к.с. (74,6 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост31,6 възела
(58 km/h)
Далечина на
плаване
8325 морски мили при 15 възела ход;
Запас гориво: 2633 t[1]
Екипаж2951 души
Радиолокационни
станции (РЛС)

SK; SC-2; SG
Името на английски език
означава независимост
Въоръжение
Зенитна артилерия2x4 40 mm;
8x2 40 mm;
16x1 40 mm;
22x 20 mm
Авиационна
група
Към ноември 1943 г.:
9 торпедоносеца
Grumman TBF Avenger;
28 изтребителя
Grumman F6F Hellcat
„Индипендънс“ в Общомедия

Индипендънс (на английски: USS Independence (CVL-22)[~ 1]) е лек самолетоносач на ВМС на САЩ от времето на Втората световна война. Главен кораб на едноименния проект самолетоносачи.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Заложен е на 1 май 1941 г. като лек крайцер от типа „Кливланд“ (на английски: Cleveland) с името „Амстердам“ (на английски: Amsterdam (CL-59)). На 10 май 1942 г. е прекласифициран на самолетоносач и тогава е преименуван на „Индипендънс“. Спуснат на вода на 22 август 1942 г. В строй от 31 август 1943 г.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

Пристига на театъра на военните действия с авиогрупата CVGL-22. Участва в рейдовете срещу остров Минамитори (31 август 1943 г.), остров Уейк (5 – 6 октомври 1943 г.), Рабаул (11 ноември 1943 г.). Подсигурява десанта на островите Гилбърт (13 – 20 ноември 1943 г.).

На 20 ноември 1943 г. е повреден от попадение на торпедо, пуснато от японски самолет G4M „Бети“. Взривът е в кърмовата част по десния борд. Наводнени са кърмовите машинно и котелно отделения, скоростта му пада до 13,5 възела. Загубите сред екипажа са 17 души убити и 43 ранени. Изпратен е в САЩ за ремонт.

Връща се през август 1944 г. с авиогрупата CVGL-41. Подсигурява стоварването на десанти в Западните Каролински острови (28 август – 24 септември 1944 г.), извършва рейд срещу островите Рюкю, Формоза и Лусон (10 – 19 октомври 1944 г.). Прикрива десантни операции (20 октомври – 27 ноември 1944 г.), участва в битката в залива Лейте (23 – 26 октомври 1944 г.).
На 25 ноември е леко повреден вследствие падането на американски самолет.
Нанася удари срещу летищата на островите Формоза, Рюкю, Лусон, в Индокитай и Хонконг (30 декември 1944 – 22 януари 1945 г).

След ротацията на авиогрупата (на 13 март 1945 г. взема на борда CVGL-46) извършва рейд срещу Токио и военноморската база Куре (14 – 19 март 1945 г.). След това участва в бомбардировката над японските летища на островите Окинава, Рюкю и Кюсю (23 – 31 март 1945), прикрива десантната операция на Окинава (8 април – 13 юни 1945 г.).

На 1 юли 1945 г. става замяна на авиагрупата. Самолетите CVGL-27 нанасят удари по Токио, Кобе, Нагоя, Куре, Майдзуру, остров Хокайдо (10 – 18 и 24 – 30 юли, 9 – 15 август 1945 г.).

Всичко за времето на войната изтребителите на „Индипендънс“ свалят 78 японски самолета.

Следвоенно време[редактиране | редактиране на кода]

Изваден от състава на флота на 28 август 1946 г. Използва се като кораб-мишена при изпитанията на атомно оръжие при атола Бикини. Остава на вода, през юни 1947 г. е отбуксиран в Сан Франциско.

Потопен е на 29 юни 1951 г. при изпитания на нови видове оръжие.

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Norman Friedman U.S. Aircraft Carriers United States Naval Institute (1983) ISBN 0-87021-739-9 pp. 403

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • All the World's Fighting Ships 1922 – 1946. Лондон, Conway Maritime Press / US Naval Institute Press, 1996, 675 с. ISBN 1-55750-132-7.
  • All the World's Fighting Ships 1947 – 1995. Лондон, Conway Maritime Press / US Naval Institute Press, 1996, 675 с. ISBN 1-55750-132-7.
  • Энциклопедия авианосцев. Под общей редакцией А. Е. Тараса / Минск, Харвест; Москва, АСТ, 2002
  • К Шант, К. Бишоп. Авианосцы. Самые Грозные авианесущие корабли мира и их самолёты. Иллюстрированная энциклопедия / Пер с англ. – Москва: Омега 2006 – 256 с.
  • Авианосцы Второй мировой. Новые Властелины океанов. //С. А. Балакин, А. В. Дашьян, М. Э. Морозов. – М.: Коллекция, Яуза, 2006. ISBN 5-699-17428-1

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Independence (CVL-22) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​